euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Съединените щати и ЕС охладняват един към друг, но за сметка на това обръщат все повече внимание на Китай. Това е един от основните изводи от десетото годишно изследване на трансатлантическите тенденции. Проучването, по поръчка на американския German Marshall Fund (GMF) и Compagnia di San Paolo е проведено през май-юни тази година в САЩ, Турция и 12 европейски страни (включително България).

Според 51% от американците азиатските страни като Китай, Япония или Южна Корея са по-важни за националните интереси на САЩ, отколкото Европа. За сравнение, през 2004-а година 54% от американците са смятали европейските страни за по-важни, в сравнение с Азия. „Може би сме стигнали повратен момент, когато САЩ гледат инстинктивно към Далечния Изток. Това е момент, когато трансатлантическите лидери трябва да излязат напред и да водят,” коментира резултатите от изследването Craig Kennedy, президент на GMF.

Европейците много повече от американците обаче вярват, че Китай представлява по-скоро икономическа възможност, отколкото заплаха. На това мнение са мнозинството от холандците (67%), шведите (65%), британците (58%), германците (57%), както и половината от българите и румънците. В САЩ 63% чувстват Китай като икономическа заплаха и са по-склонни от европейците да виждат Китай като военна заплаха.

Според изследването, Турция също обръща погледа си на изток. Въпреки че хората, които одобряват турско членство в ЕС са се увеличили с 10 процентни пункта спрямо миналата година до 48%, това е далеч по-малко от 73% одобрение през 2004-а. Според 43 процента от турците, близкоизточните съседи са по-важни за националните интереси на страната, отколкото ЕС.

Въпреки всичко, трансатлантическите отношения остават силни, като 71% от американските и 68% от европейските респонденти смятат, че техните страни имат достатъчно общи ценности за да могат да си сътрудничат по международните проблеми. „И все пак от двете страни на океана има ясна представа, че САЩ и ЕС споделят фундаментални общи ценности. Това все още е, в политическо и икономическо отношение, ‘Свободен свят’, който обаче е загубил икономическото си първенство. Рестартирането и редефинирането на икономическия растеж в свободните и правови общества се оказва общият приоритет, за който трансатлантическите лидери трябва да работят отново заедно”, коментира Angelo Benessia, председател на Compagnia di San Paolo.

Именно справянето с кризата е областта, където сътрудничеството е най-наложително и желано от гражданите, показва изследването. 82% от запитаните американци (със 7 процентни пункта повече от 2010) са били лично засегнати от кризата, както и 61% от европейците. Половината европейци и 61% от американците предпочитат правителствените разходи да бъдат намалени. 56% от европейците не одобряват начина, по който правителствата им управляват икономиката. И докато 67% смятат, че еврочленството е добро за икономиката, едва 40 процента смятат същото за еврото.

Отдавна има тендеция за разместване на силите на глобално ниво, но сегашната криза ще ги усили и трансатлантическото сътрудничество е жизнено важно, за да се случи този преход гладко, твърди португалският финансов министър Vítor Gaspar в реч пред международна конференция, организирана от института Bruegel. До 2050 година делът на Европа в световния БВП ще падне до 40%, на западна Европа до 17,9% а на САЩ до 19,6%. За сметка на това Азия ще увеличи дела си в световната икономика до 36,5%.

Тази промяна на силите, както и да се случи „ще има дълбоки ефекти върху трансатлантическите политически, икономически и финансови отношения. Глобалният преход е мощно подводно течение, което постоянно влияе на трансатлантическите отношения”. В момента основните рискове пред световната икономика произлизат именно от Европа и САЩ - дълговата криза в еврозоната и американският й аналог като комбинация от висок дефицит, нарастваща задлъжнялост и слаба икономика.

„Ясно е, че в този контекст моделът на световно управление ще трябва да се промени. Европа и САЩ трябва да са подготвени да работят конструктивно, за да адаптират глобалното управление, както се налага”. Срещите на Г20 са пример за включването на нови сили в този процес, защото „промяната неизбежно ще наложи участието на повече страни в центъра на световните решения”. Като се позовава на цитираното по-горе изследване Vítor Gaspar отбелязва: „САЩ и Европейският съюз имат много общо. Фундаментални ценности, простиращи се от демокрацията и човешките права до пазара като преобладаващ механизъм за преразпределение на ресурсите.”

Практически, обаче, синхронът между двата епицентъра на проблемите от двете страни на океана не се получава в желаната степен. Макар в разгара на кризата САЩ и Европа да демонстрираха истинско желание за общ фронт и реални резултати, напоследък все по-често чуваме взаимни обвинения в липса на решителни мерки. За сметка на това редица конкретни въпроси на глобалното икономическо управлeние и финансовата регулация остават нерешени. А през това време от изток се надигат нови сили, които се хранят от трансатлантическата слабост. Проблемът дори не е толкова в тяхната икономическа мощ, а че тя се крепи на ценности, напълно неприемливи на запад. А това е предизвикателство, срещу което двете страни на Атлантика трябва безапелационно да се обединят.