euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Поставеното миналия месец начало на преговорите по споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС, което някои пресцентрове и медии определиха като "споразумението на XXI век", дойде с амбиция, че отношенията на двата икономически гиганта ще достигнат до "по-високо ниво". Такова придвижване напред в търговското партньорство между Брюксел и Вашингтон, при все огромния потенциал, който носи, а именно 47% от световния БВП, изглеждаше силно желано по-скоро от ЕС и от бизнеса от двете страни на Атлантическия океан, отколкото от политическия елит на САЩ.

"Зелената светлина" в преговорите дойде след поредица от пречки за задълбочаване на търговските връзки: крахът на преговорите в кръга Доха, настъпилата икономическа криза, както и проявяваният от Барак Обама слаб интерес към Европа през първия му мандат. Междувременно ЕС все пак успя да договори споразумение за свободна търговия със Сингапур през декември 2012 г. и да постави основите за започване на преговори с Япония през април 2013 г. Всеобхватно търговско споразумение вече има и с Южна Корея. Вероятно перспективата съвсем скоро да стане подписването на такъв тип споразумение и с Канада, както и усилията на създадената през ноември 2011 г. специална работна група по заетостта и растежа, водена от търговския представител за САЩ Рон Кърк и европейския комисар по търговията Карел Де Хухт, която целеше да върне на дневен ред инициативата за търговска либерализация, в края на миналата година се появи солидно основание за очакването, че промяна в отношението на Вашингтон към Брюксел ще има.

След блокажа, а впоследствие и промените в икономическото статукво, които кризата наложи, това ще е първият акт на действително надграждане на вече предприетите проекти за либерализиране на трансатлантическата търговия между ЕС и САЩ: Трансатлантическата декларация, Трансатлантическото икономическо партньорство и Трансатлантическия икономически съвет – структура, която работи за отприщване потенциала на търговските връзки през океана. С постигането на всеобхватно и амбициозно споразумение се очаква до 2027 г. икономическият растеж на ЕС да нарасне с 0.5%, а на САЩ – с 0.4%. Това означава допълнителен приход от 86 милиарда евро за Европа, а за западния ни партньор очакваната полза възлиза на 65 милиарда евро.

Според работната група ефектът от споразумението ще изисква техническо време, защото предполага последователно елиминиране на търговски и инвестиционни бариери като междувременно ще бъдат прилагани механизми, чрез които да се задълбочи икономическата интеграция по отношение на приложимите подходи към настоящата и бъдеща регулация, стандартизацията и други методи за намаляване на пречките пред търговията от естество, различно от тарифирането.

Въпреки че определянето на тарифите няма да бъде основният въпрос, който споразумението цели да реши, една от заложените цели е да се постигне максимално отстраняване на митническите такси по трансатлантическата търговия при индустриалните и селскостопанските продукти, защото в момента средната тарифа за износа на ЕС в САЩ е 5.2 %, а на Вашингтон към Брюксел е 3.5%, което продължава да създава значителни разходи за двете икономики.
Подобряването на пазарния достъп - една от стратегическите цели на бъдещото споразумение - предвижда още работа по условията за предоставяне на услуги, инвестиционната защита и повече възможности за обществени поръчки.

Създаването на интегриран трансатлантически пазар е задача от по-голяма необходимост. Тя е свързана със стандартизацията на търгуваните продукти. От край време съществуват пречки, които възпрепятстват търговския обмен поради съществуващите различни системи за сертификация на безопасността, защитата на потребителите, здравните изисквания и стандартите, свързани с околната среда. Примери в това отношение са бариерите пред някои храни, автомобилите, тежките митнически процедури (главно в САЩ след атентата от 11 септември). За да бъде изнесен един продукт, често той трябва да премине през удостоверителни процедури за пригодността му както в Европа, така и отвъд океана, което струва време, средства за компаниите и загуби за икономиките.

Усилията в тази област ще бъдат насочени към взаимно признаване на стандартизацията на европейските и американските стоки и постигането на амбициозно споразумение за здравните и хигиенни изисквания при храните например. В допълнение се очаква и привеждането в съответствие на регулаторните рамки на двете страни в сферата на химическата, автомобилната и фармацевтичната индустрия.

Вероятно третата стратегическа цел на ЕС и САЩ е онова, което дава основание на Европейската комисия да определи документа в своето прессъобщение като "споразумението на 21-ви век". Амбициите тук са свързани с овладяването на съвременните глобални предизвикателства, а сферите, в които съвместната работна група препоръчва двустранни споразумения, обхващат:
- Улесняване на търговията чрез реформи в дейността на митниците;
- Конкуренцията;
- Политиката към държавни предприятия и правата, с които се ползват;
- Локализиране на бариерите;
- Ограниченията при износ на суровини;
- Политиката към дребните и средни предприятия;
- Прозрачност на търговията;
- Локализация на бариерите пред търговията – мерки, създадени за защита, в услуга или за да стимулират местни индустрии, доставчици, интелектуална собственост и други.

Според Филип Уайт, старши анализатор в Центъра за европейска реформа, аналитичен център, базиран в Лондон, подобно амбициозно споразумение, за да бъде успешно, трябва да се подготви и изпълни с известна доза умереност. Авторът препоръчва в своя анализ "Освобождаването на трансатлантическата икономика – възможности, ползи и капани" двете страни да се ангажират първо с намаляване на тарифите и едва след това да пристъпят към измененията, засягащи пречките, свързани със стандартизацията и регулацията. Според него "успешното трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство ще представлява стъпка към зона за свободна търговия (чрез намаляване на тарифите, не елиминирането им) и скромна крачка към единен пазар (вероятно чрез постигане на взаимно признаване на регулациите, постигане на някои договорености около стандартите и подобряването на единния пазар на услугите)".

На съвместната им пресконференция на 13 февруари президентът на САЩ Барак Обама, на Европейския съвет Херман Вам Ромпой и на ЕК Жозе Мануел Барозу заявиха, че "чрез тези преговори САЩ и ЕС ще имат възможността не само да разширят търговията и инвестициите през Океана, но и да допринесат за развитието на глобалните правила, които засилват международната търговска система". Това носи амбицията за по-силен трансатлантически съюз. Някои обаче усетиха в това звучене по-скоро тревожен сигнал за трети държави, защото либерализираната търговия между САЩ и ЕС автоматично ще дискриминира други заинтересувани страни и вместо създаване на нови търговски потоци, ще се получи пренасочване на съществуващите. Затова редица анализатори, а и Министерството на икономиката в Берлин смятат, че подобно споразумение трябва да предоставя възможност за присъединяване на трети страни към него.

За процедурата към фактическо започване на преговорите ЕК ще представи на Съвета своите идеи за преговорите под формата на директиви. Срокът Съветът да се произнесе по тях е втората половина на март. САЩ от своя страна ще изпратят уведомление до Конгреса, с което ще се постави началото на 90-дневния период на отлагане. След като бъде договорено, споразумението ще трябва да бъде прието от всички държави-членки, Европарламента и законодателния орган на САЩ.