euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Този въпрос изникна в първия ден от 11-дневната среща на върха в Копенхаген за промените в климата, организирана от ООН. Конференцията беше открита от датския премиер Ларс Локе Расмусен, от кмета на Копенхаген и от председателя на Междуправителствения панел за промените в климата д-р Раджендра Пачаури. Основен домакин на срещата обаче е министърът на околната среда и промените в климата на Дания г-жа Кони Хедегард, номинирана за новия еврокомисар по промените в климата.

По време на откриването в залата до президиума присъства група младежи от цял свят, носеща кубчета с цифри и плакати, казващи на присъстващите журналисти и участници, че 10 млн. души искат амбициозна сделка. След официалното откриване, една от участничките от района на Тихия океан направи прочувствено обръщание към присъстващите като през сълзи обясни, че страните от тихоокеанското крайбрежие ще бъдат най-засегнати от промените в климата, независимо, че нямат никакъв принос към тях. Възможно е дори, много от тези държави да изчезнат, ако не бъдат взети адекватни мерки.

По-нататък през деня започнаха прес-конференциите на националните делегации. Представителите на ЕС - шведския министър на околната среда Андреас Карлгрен, чиято страна в момента председателства Съюза, колегата му от Испания, която поема председателството от Нова година и представители на Европейската комисия дадоха ясно да се разбере, че до края на конференцията трябва да бъдат постигнати сериозни резултати. Европейската делегация беше и най-конкретна и отправи силни призиви към останалите участници в конференцията да поемат своя справедлив дял в общите усилия за овладяване на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий.

Според Андреас Калгрен обаче, топката е в ръцете на САЩ и Китай, които много добре разбират какво се иска от тях и трябва да демонстрират воля, за да вдигнат още мизата, тъй като досегашните им ангажименти са недостатъчни. Същевременно, ЕС обяви категорично, че ще поеме своя ангажимент от 30% намаление на емисиите до 2020 г., ако и останалите поемат съизмерим ангажимент.

Именно съизмерността е в основата на един от големите спорове. Без да иска конкретни числа от големите замърсители, шведският министър обясни, че освен стремеж към тавана на техните възможности, страните-участнички в срещата трябва да се разберат и за начина на измерване. САЩ и Китай до момента са предложили цели, но като използват за базова 2005 г. Докато повечето държави, включително и ЕС базират ангажиментите си на 1990 г.

Американската делегация обаче поясни, че Вашингтон за първи път в историята си е толкова ангажиран с проблемите в климата. Американското предложение се базира изцяло на научните изследвания и няма значение коя година ще бъде взета за базова, стига глобалната цел от 80% намаление на емисиите до средата на века да бъде достигната. С категоричен тон, представителят на САЩ обяви, че страната му е на правилния път и ще изпълни ангажиментите си. На критиките, че САЩ са си поставили ниска цел, американската делегация отговори, че самият факт, че президентът Обама ще участва в заключителния ден от преговорите на 18 декември, показва готовността на Вашингтон да се включи с различно предложение, ако и останалите страни вдигнат мизата.

Американците подчертаха обаче, че ако не бъдат положени глобални усилия, няма да има никакво значение какво правят САЩ по въпроса. Вашингтон предлага още 10 млрд. долара помощ за бедните държави да се справят с последиците от промените в климата. За сравнение, ЕС предлага по 100 млрд. евро годишно до 2020 г. Това е сумата, която според Брюксел, е посилна за развитите държави и ще бъде достатъчна за развиващите се страни.

Представителите на Бангладеш и Непал пък обясниха, че не трябва да се губи време в спорове за пари и проценти, а да се предприемат конкретни и бързи действия. От една страна Бангладеш, чието население и без друго страда от многократни наводнения с много жертви годишно, е сред най-застрашените държави от промените в климата. Непал, която е разположена на 4 км надморско равнище има не по-малко проблеми от топенето на ледниците в Хималаите. Политиците от тези държави призоваха развитите страни да поемат своя дял от отговорността за промените в климата, които вече са факт.

Ако можем да съдим от първия ден на срещата, очакванията са, че в последния ден ще настъпят най-тежките пазарлъци. За тогава американският президент Барак Обама е обявил, че ще присъства. САЩ продължават да настояват да не се сключва юридически обвързващо споразумение, докато ЕС и много от най-засегнатите държави държат споразумението да е обвързващо. Според американската делегация обаче, процесът по борба с промените в климата не приключва в Копенхаген и е възможно постигането на политическо споразумение, което да доведе до реални резултати.