euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-сетне България излезе на пътя към изграждане на зелена икономика с висока енергийна ефективност и с планове за стимулиране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Макар страната да е член на ЕС от близо 3 г., където за нисковъглеродна икономика се говори отдавна, досега нямаше никакви признаци за движение в тази посока. Днес обаче, на конференция "България преминава към нисковъглеродна икономика", организирана от Министерството на икономиката и енергетиката, от Министерството на околната среда и водите и със съдействието на Американската търговска камара, беше поставено началото на този дълъг и, доста често, скъп процес.

По думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обаче, засега България не поставя истинското начало, а само колчето, което означава, че страната ни тепърва ще започне да измерва въглеродността на икономиката си. Той посочи още, че темата за нисковъглеродната икономика е централна в усилията на министерството, а и на цялото правителство. Тя ще бъде в центъра и на новата енергийна стратегия, която по думите на министър Трайков, ще бъде приета в началото на мандата на кабинета.

Неизменна част от енергийната стратегия ще бъде възобновяемата енергия. До 2020 г., съгласно решенията на ЕС отпреди 2 години, всички страни-членки трябва да получават 20% от своята електроенергия от ВЕИ. Това ще изисква множество инвестиции от страна на бизнеса, но правителството е склонно да стимулира този тип инвестиции. Въпросът обаче е как? Един от вариантите е финансирането да дойде от продажбата на излишъци от въглеродните ни квоти. Затова и България настоява при сключване на споразумение в Копенхаген, да се осигури правото на държавите с излишъци да могат да ги търгуват и след 2012 г., когато изтича настоящата схема по протокола от Киото.

Ако това не стане, министърът на околната среда и водите Нона Караджова обясни, че се подготвя резервен план. В момента се водят интензивни преговори за реализирането на схема за зелени инвестиции. Тя обаче не пожела да сподели нищо по-конкретно, но обеща, че до март-април е възможно да има вече резултат от тези преговори. Все още не е приет и Националния план за търговия с емисии. Той е готов, но продължава да се бави в съгласувателната процедура между министерствата.

Същевременно, от американската търговска камара в България представиха бяла книга с основните пречки пред инвестициите във ВЕИ, както и някои препоръки към правителството. Според документа, основна пречка е недостатъчният капацитет на електроенергийната мрежа - заявленията за свързване превишават многократно съществуващите възможности на мрежата. Отделно от това, електроенергийните оператори не спазват закона за ВЕИ за приоритетно присъединяване. Не е ясно и финансирането на разходите за подобряване на съответната инфраструктура.

Ценообразуващият механизъм също е една от основните пречки пред инвеститорите във ВЕИ, както и несъгласуването на стимулите за ВЕИ с целите на ЕС 20/20/20, т.е. до 2020 г. да бъде постигнато 20% намаление на въглеродните емисии и 20% от добиваната електроенергия да идва от ВЕИ.

Затова от Камарата предлагат приоритизиране на подадените заявления, което означава по-качествените проекти да бъдат отсявани по точно определени критерии от спекулативните или неработещите. Да се състави индикативен график за реализация и присъединяване в строго определени срокове. Финансиране на увеличаването на капацитета на мрежата чрез по-висока възвръщаемост на активите за НЕК. Иска се също и законово отразяване на решенията от Копенхаген.

Засега министрите на икономиката и на околната среда заявяват твърдо, че ще общуват с бизнеса в тази посока.

Вече има малко повече яснота и по позицията на България за конференцията на ООН по промените в климата, която започна в понеделник в Копенхаген. Следващата седмица министърът на околната среда Нона Караджова ще я представи в датската столица. След като заяви, че не е нормално България да е най-енергоемката държава в целия ЕС, г-жа Караджова обясни, че все пак при определянето на въглеродния принос е редно да се отчете и размера на БВП на глава от населението. Впрочем, това е мярка, която използват и много развиващи се държави като Китай и Индия.

България беше сред групата държави, предимно нови страни-членки на ЕС, които настояваха, ако се стигне до 30% ангажимент на Съюза за намаляване на емисиите, по-големия дял да бъде поет от по-богатите страни-членки. Отделно от това, страната ни настоява неизразходваните квоти да може да се банкират след 2012 г. Ако това обаче не стане, има възможност да се договори в рамките на ЕС тези спестени квоти да бъдат включени към усилията на страната ни за периода след 2012 г.

Все още не е решен проблемът с финансирането на усилията на бедните и развиващите се държави. ЕС е посочил конкретна сума, която би била достатъчна за финансирането на тези усилия до 2020 г., но тя предстои да бъде договорена в Копенхаген. Отделно от това, вътре в самия ЕС този проблем също не е решен. В момента ЕС приемат само критериите за финансирането на развиващите се държави. Според министър Караджова, със сигурност ще бъде постигната договореност, която България да може да изпълни.

Междувременно, стана ясно, че много от проектите за изграждане на фотоволтаици в начален стадий се спират временно, докато не бъде анализиран проблема с масовото отчуждаване на земеделски земи. По-подробно за това, както и други теми, може да видите в разговора на г-жа Караджова с журналисти.