euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 04 ноември 2010г. Министерството на образованието, младежта и науката представи новата рейтингова система, предназначена за висшите учебни заведения в страната. Тя вече е достъпна и е насочена главно към кандидат-студентите. Нейната цел е да сравнява учебните заведения по предварително определени критерии, които, при промени, периодично ще бъдат обновявани. В нея са включени всички 51 висши училища в България, заедно с над 600-те специалности изучавани в тях. Така, потребителите ще могат да правят собствени класации в зависимост от интересите си и да бъдат насочени към професионалните направления и висши училища, които отговарят на критериите им.

Интересното е, че въпросната система ни предоставя подробна информация за вече завършилите съответните висши училища, която включва реализация, средни доходи и безработица. Информацията е предоставена предимно от държавни институции, но са интервюирани и студенти, работодатели, преподаватели, като общия им брой е над 30,000 души.

Какво представлява системата и използваема ли е тя

В класациите, изготвени от потребителите, се отчитат 51 индикатора, които пък са разделени в 6 тематични групи, а именно – индикатор за учебния процес, който участва с 20% тежест, осигуряване на учебния процес - 10%, научноизследователска дейност - 20%, социално-битови условия - 5%, реализация - 30% и престиж – 15%.

За разпределянето на тежестта при различните индикатори, създателите на рейтинговата система са използвали следния принцип: важните индикатори, за които има надеждна информация логично са получили висока тежест. С намаляването на важността и надеждността на информацията при даден индикатор, неговата тежест спада. По-маловажните индикатори получават малка тежест, независимо колко надеждно са измерени, защото значението им при оценката на образователния процес не е особено релевантно. По тази логика, дори най-важните индикатори получават ниска тежест, при условие, че са ненадеждно измерени.

Системата от тежести е една съща, без значение за кое професионално направление се отнася, като изключение правят специалностите по различните видове изкуства, където тежестта на индикатора за "Научноизследователски процес" е прехвърлена изцяло върху този за "Реализация". Причина за това е, че, според създателите на класацията, научноизследователската дейност при изкуствата няма това значение, като при останалите професионални направления. За нейн аналог авторите посочват художествено-творческата дейност, за чието измерване обаче, са необходими друг тип индикатори, които ще бъдат добавени в следващите подобрения на системата.

Друг важен момент, който заслужава да бъде споменат, е как точно се изчисляват резултатите. Тук при изготвянето на рейтингите на университетите са използвани индикатори, принадлежащи към различни мерни единици като брой, оценка по скала, процент, лева и пр. Това е наложило стандартизиране на стойностите им по статистическа процедура, наречена z-точки, която привежда въпросните единици в един мащаб, като същевременно запазва пропорциите между тях. Така, крайната оценка за всяко висше училище е представена като резултат от 0 до 100.

Авторите подчертават, че полученият рейтинг на висшите училища трябва да се използва внимателно. Това, че едно висше училище е получило повече точки от друго, не означава, че това е правилният избор за потребителя.
Всичко това „изглежда” много добре, но въпросът е как „звучи”. Звучи прекалено сравнително, звучи като че е правен компромис след компромис, все едно истинските цифри са били закръглени, за да стоят по-добре на „дъската”. Самите автори не звучат убедително, а това като потенциален потребител би ме тревожило.

Но, както се казва времето ще покаже и може да се надяваме, че в крайна сметка, опитните зайци няма да се окажат кандидат-студентите. Работата със системата не е сложна, както би ви се сторило след, може би, сложната информация по-горе. Сайтът разполага с българска и английска версия и ако предположим, че системата добие популярност и извън България, може да допринесе за конкурентоспособността на родните ВУЗ-ове и в Европа. Ако сте избрали езика на сайта, това означава, че се намирате на началната страница и имате няколко възможности.

Първа възможност: „Висше училище”, където в падащо меню избирате града, от който сте или ви интересува и специалността/професионалното направление, за което искате да научите повече. Следва списък на университетите, които предлагат обучение по дадената специалност и изчерпателна информация за тях.

Втора възможност: „Класации” - тук отново избирате професионално направление, град и образователна степен. След като сте направили избора си, в следващата страница от вас се изисква да изберете, дали искате „Стандартизирана класация” или „Собствена класация”. Първият вариант представлява класации на висшите училища по избрана специалност, изработени от експертен екип на базата на предварително избрани индикатори. Тук въпросните индикатори са предварително фиксирани и Вие няма да можете да ги променяте.

Вторият вариант, „Собствени класации”, дава възможност на потребителите да направят своя собствена класация, спрямо техните нужди и желания. Тук имате възможност сами да изберете индикаторите, по които искате да бъдат сравнявани висшите училища в дадена специалност и сами да определите тежестта на всяка група от индикаторите при определянето на крайната класация.

И при двата варианта накрая сте изправени пред една сравнително нагледна таблица, която ще сравни крайните резултати на всички висши училища, участвали във вашата класация. Системата е лесна за използване и няма да изгубите часове в изучаването и ползването й, както често се случва в подобни сайтове.

По същество

Важно е да се подчертае, че системата няма за цел нито да подреди висшите учебни заведения спрямо тяхното качество, нито да каже, кое е най-доброто измежду тях. Или поне така твърдят експерти на образователното министерство. Реално погледнато обаче, макар и частично, точно такава информация предоставя въпросната система, защото неминуемо потребителят ще предпочете едно учебно заведение пред друго и така косвено ще се създаде класация на по-добри и по-лоши. Един от изводите от класацията, който беше разпространен в медиите, например, е че Софийският университет предоставя най-качествено обучение, а Американският университет предлага най-добра реализация. Тук веднага светва "червената лампичка" доколко класацията потвърждава вече изградени "предразсъдъци" по отношение на най-популярните университети.

Още един интересен факт е, че системата ще бъде обвързана с финансирането на висшите учебни заведения, с тенденцията „добрите” университети да получават повече средства от останалите. Това се очаква от средата на следващата 2011 година, твърдят финансовия министър Симеон Дянков и просветния министър Сергей Игнатов. Въпросът е, какво става с "лошите" учебни заведения? С тях какво ще правим? Какво ще стане, ако въпросната система пренасочи голяма част от студентите в университети като СУ и УНСС, за където не се знае дали ще се закриват специалности или не? Дали има недостиг на преподавателски състав или не?

По думите на просветния министър, специалности, които не могат да осигурят реализация на студентите няма да бъдат финансирани. Броят на специалностите, при които няма реализация не е малък. Грубо казано, стремежът на повечето кандидат-студенти са професионални направления като икономика, право, медицина. Това означава ли, че в един момент от университетите ще излизат само икономисти, прависти и лекари?

Не означава, защото по последни данни, само 18 процента от завършилите практикуват предмета на своята диплома. Което, ако сме разбрали просветния министър правилно, означава, че трябва да бъдат закрити почти всички специалности и то при уговорката, че тези 18 процента са плод на шепа професионални направления, а не на произволни екс-студенти от най-различни факултети и специалности. Но това ни отнася към една съвсем друга тема, която няма да засягам тук.

Въпросната рейтингова система е полезна само дотолкова, че да предостави на бъдещите студенти нужната информация за учебните заведения. Впрочем, от представянето й стана ясно именно това - че системата е създадена, защото студентите се оплаквали, че нямат информация за учебните заведения. Въпросът е дали мнението на бившите студенти и тяхната заплата са достатъчно надеждна информация. Доколко финансирането на университетите трябва да се определя чрез рейтинговата система, също е спорен въпрос. Предвид пропастта между профилите и нивата на различните университети, системата просто се обезсмисля. Още повече, че на базата на вече наложените стереотипи, за които вече стана дума, е пределно ясно кои са "престижните" университети и специалности.

Затова като потенциален ползвател на рейтинговата система, при този пазар на труда и при сегашната структура на висшето образование, мога да я оценя като безсмислена и практически неприложима.