Украйна в епицентъра на европейската (дез)интеграция
Аделина Марини, July 12, 2018
Забележителен ден беше 9 юли на 2018-та година. Само в един ден се случиха няколко значими за европейската интеграция (или по-скоро дезинтеграция) събития. Веднага след реорганизирането на Турция в президентска република, президентът Реджеп Тайип Ердоган закри министерството на европейската интеграция. Сега със замразените преговори за членство ще се занимава външното министерство, но посланието на Анкара е повече от ясно. То говори за официализиране на отдалечаването на Турция от евроинтеграционния процес. Министърът на външните работи Мевлут Чавушоглу заяви, че въпреки реорганизацията, правителството възнамерява да постигне напредък в европейската интеграция, но предвид реалността, това са празни приказки.
Второто значимо събитие беше фалстарта на срещата на върха на страните от Берлинския процес в Лондон. Буквално часове преди началото на срещата на министрите на външните работи на шестте страни от Западните Балкани с представители на гражданското общество оставка подаде главният преговарящ на Великобритания по напускането на ЕС Дейвид Дейвис, заради несъгласие с политиката на премиерката Териза Мей за излизането на Великобритания. Срещата на министрите трябваше да бъде открита от британския външен министър Борис Джонсън, но известно време след обявеното начало германският държавен министър за Европа написа в Туитър: "Все още чакаме нашия домакин".
Борис Джонсън така и не се появи и малко по-късно шумно подаде оставка, разочарован от мекия Бризход, към който върви госпожа Мей. Настъпилата с бързината на лятна буря политическа криза във Великобритания изцяло превзе балканската среща като по този начин потвърди съмненията на критиците, че не е добра идея напускаща ЕС страна да бъде домакин на среща с държави, които желаят да станат част от клуба. Фалстартът стана повод за подигравки от страна на западнобалкански политици, известни със своите по-скоро евроскептични възгледи, които сякаш ликуваха, че ЕС се разпада пред очите им. Сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич дори заплаши, че ЕС или ще приеме западнобалканските държави, или ще се разпадне.
Украйна - искрено искаща, но нямаща европейска перспектива
На целия този фон някак незабелязана остана редовната среща на върха ЕС-Украйна в Брюксел. Тя беше истински интеграционен лъч в цялата тази дезинтеграционна какофония от 9 юли. Ако се съди по съвместното изявление, както и от изказванията на участниците след срещата, човек лесно може да остане с впечатлението, че Украйна също върви по европейския път и то в правилната посока, нищо че за нея няма европейска перспектива. Това е първата среща, която се провежда след влизането в сила на 1 септември миналата година на Споразумението за асоцииране с Украйна и на Дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия.
В съвместното изявление [на английски език] шефът на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и украинският президент Петро Порошенко препотвърждават ангажимента си за засилване на политическото сближаване и икономическата интеграция на Украйна с ЕС, базирано на ценностите на демокрацията, върховенството на закона и човешките права. Двете страни потвърдиха и ангажимента си към международното право. ЕС хвали Украйна за значителния напредък в 
процеса на реформи, особено по отношение на децентрализацията на публичната администрация, обществените поръчки и реформите в сферата на околната среда.
Отбелязва се значителен напредък и по отношение на приватизацията, управлението и прозрачността на държавните предприятия, националната сигурност и енергийната политика. Все още има много работа за постигане на значителен напредък по отношение на борбата с корупцията. ЕС отбелязва със задоволоство създаването на нова правна и институционална рамка за борба с корупцията - в частност Националното антикорупционно бюро - но подчертава, че най-важната част е как този орган ще работи. Нужни са още и постоянни усилия за реформа на съдебната система и създаването на върховенство на закона. Това са все неща, които се следят изкъсо и у страните-кандидатки за членство в ЕС.
От съвместното изявление става ясно още, че Украйна и ЕС са се договорили да работят заедно в сферата на киберсигурността и неприкосновеността на изборите, борба с хибридните заплахи, включително и дезинформацията. Двете страни са поели ангажимент да се координират и в сферата на отбраната. В този смисъл е отбелязан напредък в прилагането на административната спогодба между Европейската отбранителна агенция и украинското Министерство на отбраната.
За първи път в съвместно изявление след среща на върха между ЕС и Украйна поименно са посочени незаконно задържаните в Русия и Крим украински граждани. Сред тях са Олег Сенцов, Володимир Балух, Олександър Колченко, Станислав Клих, Олександър Шумков и Роман Сушченко. Двете страни осъждат за пореден път накърняването на украинския суверенитет и териториална цялост. Те осъждат незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия, както и насилието, което продължава в районите на Донецк и Луганск. Доналд Туск цитира данни на Обединените нации, според които от 2014-та година насам, когато започна руската агресия в Украйна, са били убити повече от 10 250 души и над 24 600 са ранени до момента. "Това става в Европа", припомни той.
Предизборна подкрепа за Порошенко и тролене на Великобритания
Срещата ЕС-Украйна ще остане запомнена с вече традиционното тролене на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към Великобритания и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. След като последният завърши встъпителните си думи на украински и полски, ветеранът на европейската политика Юнкер започна своето изказване на люксембургски. Секунди по-късно той обясни, че е искал да покаже "на моя президент", тоест Туск, че Люксембург е част от лингвистична Европа. След това поиска да се срещне с преводача, който е успял да преведе люксембургския на "по-незначими езици", което изглежда беше препратка към английския, с който Юнкер е във война от мига, когато британците гласуваха за напускане на ЕС. Той завърши изказването си с думите: "Като цяло съм много доволен от люксембургската част на речта ми и последвалата, по-слаба част на различен език". (Той завърши изказването си на английски.)
Както повелява традицията, г-н Юнкер даде силно рамо на украинския президент, пред когото стоят тежки и оспорвани президентски и парламентарни избори догодина. Той похвали Украйна, че е постигнала напредък за четирите години управление на Порошенко, какъвто не е правен от никого през 20-те години преди него. Юнкер не пропусна да се похвали, че е родоначалник на срещите на върха с Украйна като припомни, отново заяждайки се с Доналд Туск, че за четвърти път присъства на тези срещи като шеф на ЕК, но че първата среща между Украйна и ЕС се е състояла на 5 септември 1997-ма година, когато той е председателствал Европейския съвет. "Това съществуваше преди ти да се появиш тук", каза Юнкер, а Туск му отговори: "Това ще да е било преди векове". "Е, поне аз започнах това напук на намеренията на тогавашната Комисия, председателствана също от люксембургец, но това е друга история", отвърна Юнкер.
Европейският съвет има постоянен президент от 2009-та година, когато влезе в сила Лисабонският договор. Преди това срещите на лидерите се ръководеха от ротационния председател. Доналд Туск е вторият поред постоянен президент след Херман Ван Ромпой. Догодина изтича вторият му мандат. Жан-Клод Юнкер никога не е крил желанието си да е на мястото на Туск, което е и причина за честите им търкания по време на срещите на върха.
Жан-Клод Юнкер изброи всички успехи на Украйна, споменавайки надлежно, че те са резултат от работата на Петро Порошенко, сред които е и бевизовото пътуване. За шестте месеца, откакто паднаха визите, в ЕС са влезли близо половин милион украинци. Всички те обаче се връщат, което означава, каза Юнкер, че на украинците може да се има доверие. Добри резултати има и от влизането в сила на търговското споразумение. Двустранната търговия се е увеличила с 25% миналата година, а броят на украинските компании, които изнасят за ЕС е нараснал с 40%. Петро Порошенко припомни, че именно търговското споразумение е било причината за революцията на достойнството в Украйна и благодари лично и на двамата председатели за усилията.
Той обеща, че ще работи още по-усилено за приближаването на Украйна към ЕС в сферата на енергетиката, цифровия пазар, шенгенското законодателство и задълбочаването на митническото сътрудничество. "През последните 4 години Украйна успя да извърши повече реформи, отколкото за целия период на независимостта си. Някои от тях, според мен, биха били самоубийство дори за повечето правителства в ЕС", каза украинският президент, но увери ЕС, че няма намерение да забавя крачката.
Според редовното наблюдение на изпълнението на програмата за реформи на Украйна на аналитичния център "Фондация Карнеги" обаче, скоростта е забавена, заради предстоящите избори. Балаш Ярабик и Томас Де Ваал пишат в осмото издание [на английски език] на наблюдението, публикувано през март тази година, че предизборното политиканстване е изместило реформите на заден план. Според тях, напредъкът на Украйна в последните четири години е смесен. След големия срив от избухването на конфликта с Русия макроикономическото положение е стабилизирано, реформирани са или са създадени няколко важни институции като полицията, Върховния съд и новите антикорупционни агенции, но все още остават много неосъществени структурни реформи. Един от най-големите проблеми на Украйна, според анализаторите, са олигархическите монополи, свръхрегулираната икономика и слабото върховенство на закона.
Те смятат, че програмата за реформи на Украйна се държи заложник от Порошенко и стремежа му да бъде преизбран догодина за втори мандат. Отбелязва се в мониторинга, че украинският президент е работил усърдно за консолидиране на контрола си върху властта. Балаш Ярабик и Томас Де Ваал са съгласни обаче, че от 2014-та година насам в Украйна са извършени повече реформи, откогато и да било преди това.
ЕС още разчита на Тръмп
Един от въпросите, които вълнуваше украинските журналисти беше как точно ЕС ще убеди Русия да освободи политическите затворници. Отговорът на Доналд Туск беше доста показателен: "Опитах се да убедя нашите партньори по време на срещата ни на Г7 в Канада също да действат и също така се надявам, макар да не съм сигурен, но се надявам, че този въпрос ще бъде част от програмата на президента Тръмп по време на срещата му с президента Путин в Хелзинки". Шефът на Европейския съвет каза още, че му предстои среща с новия посланик на САЩ в ЕС, на която ще го помоли да предаде посланието на президента си.
"Мисля, че всички ние трябва да напомним на руското ръководство, че имиджът на Русия не зависи единствено от организирането на футболно първенство. Аз съм фанатичен футболен фен и мога да оценя цялата работа и подготовката, и организацията на този световен шампионат, но човек не бива да забравя кое е наистина важното и каква е същността на политиката и международните отношения". Това изказване на Доналд Туск определено беше насочено към Жан-Клод Юнкер, който наскоро отново възмути европейската общественост като се обяви за сближаване с Русия. Изказването на г-н Туск поставя в неудобно положение и хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович, която напълно безкритично изгледа мача на Хърватия с Дания в компанията на руския премиер Дмитри Медведев.
За мача с Англия в Москва отидоха премиерът Андрей Пленкович, министърът на финансите Здравко Марич и шефът на парламента Гордан Яндрокович. Нито един от тях не спомена и дума за трудните отношения на ЕС с Русия. Това е особено показателно като се има предвид, че преди да стане министър-председател Андрей Пленкович беше заместник-председател на външната комисия на Европейския парламент и шеф на делегацията за отношенията именно с Украйна. Едно от първите му посещения извън граница след избирането му за премиер беше в Киев, което предизвика остри реакции в Москва.
"Абсолютно убеден съм, че един от най-важните елементи от нашите отношения с Русия трябва да бъде, надявам се, положителното решение на руските власти да освободят всички политически затворници", заключи Доналд Туск. Петро Порошенко припомни, че вината на един от арестуваните украински граждани е отказът му да предаде украинския си паспорт, както и че е развял украинския флаг от балкона си. Той е осъден на 3 години затвор.
Туск отново атакува полското правителство
Срещата в Брюксел на 9 юли беше удобен повод Доналд Туск отново да нападне правителството във Варшава, заради напрежението с Украйна, провокирано от несъгласие около исторически събития. "Напрежението напоследък показва, че не всички са написали домашното си по история. Само пълна солидарност между Украйна и Полша може да ни спаси от повторение на трагичната история в бъдеще. Призовавам властите и в двете страни за нов подход по въпроса за нашите отношения и позитивно мислене. Единствено нашите съперници или политически глупаци биха искали да видят конфликт помежду ни", заяви Доналд Туск с обичайния си остър език. Бившият премиер на Полша е историк по образование.
Северен поток 2 е грешка
По време на срещата е бил обсъден и спорният проект за изграждане на втори газопровод от Русия към северната част на Европа, за който настоява Германия. Украинският президент напомни, че това не е търговски проект и от него няма да има икономически ползи. "Това определено е геополитически проект, с който се прави опит Украйна да бъде отслабена и оставена без приходи от съществуващата газопреносна мрежа. Те също така искат да вземат от ЕС повече от 20 млрд. долара за изграждането на инфраструктурен проект, от който Европа няма нужда, за да увеличат зависимостта на ЕС от Русия, която е геополитическа заплаха", обясни г-н Порошенко.
Доналд Туск призна със съжаление, че Европейската комисия се опитва да получи мандат за прилагане на европейските енергийни правила върху "Северен поток 2", но "за съжаление все още имаме няколко страни-членки, които имат коренно различно мнение". Той припомни и личното си мнение, че проектът е грешка и няма да обслужи европейския интерес. "Той е против нашия стратегически интерес, нашата сигурност, а също и нашите правила".
Въпреки много важните геополитически въпроси, както обикновено, британските журналисти върнаха вниманието върху бризходната драма на Териза Мей. Те се извиниха на украинския президент, че се налага да го занимават с домашни проблеми, но по всичко личеше че и Доналд Туск, и Жан-Клод Юнкер изпитваха удовлетворение от възможността отново да натролят британците. Шефът на Европейския съвет каза в отговор на въпроса за оставката на Дейвид Дейвис, че политиците идват и си отиват, но забърканата от тях каша си остава. "Кашата предизвикана от Бризхода е най-големият проблем в историята на отношенията между ЕС и Обединеното кралство и остава много далече от решението със или без Дейвид Дейвис. И за съжаление, идеята за Бризход не напуска с Дейвид Дейвис".
Жан-Клод Юнкер на свой ред се подигра на британската премиерка, която проведе през уикенда важна среща в Чекърс с кабинета си и обяви, че има пълната му подкрепа. "Това ясно показва, че в Чекърс е имало голямо единство на гледните точки в кабинета", повтори два пъти Юнкер, след като по време на пресконференцията гръмна новината и за оставката на Джонсън.