euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Да бъдеш горд ирландец за една седмица

Аделина Марини, May 25, 2011

На хиляди километри от нас (България) се случи едно събитие, което заслужава специално внимание. Британската кралица Елизабет Втора за първи път направи официално държавно посещение в Република Ирландия, с което на практика отвори нова страница в изпълнената с кръв и неприязън история между двата съседни острова. Защо това събитие да заслужава специално внимание? "Това е признание, че докато не можем да променим миналото, сме избрали да променим бъдещето". Мисля, че тези думи на ирландския президент Мери Макалийз най-добре обясняват защо това събитие беше толкова важно.

Съвършените четири дни

Нямаше човек в Дъблин, с когото разговарях, който да не изрази възхищението си от организацията на четиридневната кралска визита. Нещо повече, някои дори казаха: "Тази седмица се чувствам горд, че съм ирландец. Всичко мина перфектно, а полицията се справи възхитително и не ни остави блокирани". Маршрутът на кралската особа беше тежък, защото тя посети няколко болезнени за ирландците места. Още в първия ден на визитата си тя посети Градината на възпоменанието, където положи венец. Това е мемориала на загиналите за ирландската свобода. Също във вторник на 17 май, 37-ата годишнина от бомбените нападения в Дъблин и Монахан, бяха положени венци на паметника на улица Талбът в памет на 33-мата загинали при атентатите. Венци бяха положени и пред Националния военен мемориал в Айландбридж, посветен на загиналите близо 50,000 ирландци в Първата световна война с британска униформа. Никъде по пътя Нейно Величество не говори, но с облеклото и аксесоарите си всеки път демонстрираше ирландските национални символи.

Кулминацията на визитата беше речта й по време на официалната вечеря в замъка Дъблин - мястото, използвано от британската монархия преди независимостта (1921 г.) за резиденция на вицекраля. Елизабет Втора се появи с бяла сатенена рокля, в горната част на която бяха избродирани ръчно 2,091 детелини - символ на Ирландия. Според легендата, детелината е била използвана от свети Патрик (човекът, донесъл Християнството в Ирландия), за да илюстрира Триединството. Също добре планиран детайл е и решението Нейно Величество да носи тиарата, която е била подарък от момичетата на Ирландия и Великобритания за бабата на Елизабет Втора - кралица Мери през 1893-та година. Елизабет Втора получава тази тиара като подарък за сватбата си през 1947-ма година.

Най-големите противници на посещението й казваха в навечерието му, че единственото, което кралицата може да направи, за да ги накара да променят мнението си е, да се извини за столетията британска окупация. Браян Лийсън от ирландската Социалистическа работническа партия заяви в интервю за Sky News, че три са аргументите му против визитата: Великобритания все още е окупирала шест области (в Северна Ирландия); Великобритания участва в окупацията на Ирак и Афганистан; Ирландия не може да си позволи да похарчи 30 млн. евро за организацията на визитата. Всъщност тези пари са общата сума, която страната харчи както за визитата на Нейно Величество, така и за посещението на Барак Обама.

След възхитителната й реч, много коментатори отбелязаха, че тя е била изключително близо до извинението. "Наистина, голяма част от тази визита ни напомня за сложността на нашата история, многото й слоеве и традиции, но също и важността на снизхождението и помирението. На способността ни да се поклоним пред миналото, но да не бъдем обречени от него", каза Нейно Величество. Изречението, което се възприема за най-близко до извинението е следното: "На всички онези, които страдат като следствие от нашето бурно минало изпращам най-искрените си мисли и дълбокото си съчувствие. Възможността за анализ на историята ни помага да видим по различен начин нещата, които бихме искали да бяхме направили другояче или изобщо".

А ето и най-важното, според мен, изречение, с което Нейно Величество затвърди казаното дотук и отвори новата страница: "Защото светът се движи бързо. Предизвикателствата на миналото бяха изместени от нови икономически предизвикателства, които ще изискат същото въображение и кураж. Уроците от мирния процес са ясни; каквото и да ни предложи животът, нашите лични отговори ще бъдат много по-силни, ако работим заедно и си споделяме бремето". Нещо, което Великобритания доказа, че прави като помогна на Ирландия в тежката икономическа ситуация със заем.

Думите на ирландския президент бяха изключително мъдри и издаваха зрялост, каквато историята оценява като преминаване на следващ еволюционен етап: "Жестоките факти не може да бъдат променени, нито загубата, нито скръбта може да бъдат изтрити, но с време и щедрост, интерпретациите и перспективите може да бъдат смекчени и да отворят място за нови компромиси".

Който може да прощава ще му бъде простено

Преди точно 90 години република Ирландия получава своята независимост, като обаче Обединеното кралство си запазва северната част на по-малкия остров - Северна Ирландия, което все още е повод за горчивина между двете страни. И все пак, и двете държави признават, че споразумението от Добрия петък от 1998-ма година е добра основа за по-нататъшно решаване на проблема и окончателното приключване на тази глава от историята между двете нации. Четиридневната визита на кралица Елизабет Втора доказа аксиомата, че този, който се учи от миналото гради по-добро бъдеще.

На заминаване от Дъблин разговарях с таксиметровия шофьор, който ме закара до летището. Попитах и него как оценява визитата на кралицата. Той каза, че е щастлив, защото всичко вече е минало. Търговските и икономически връзки между двата острова са толкова много, че не си заслужава да бъдат възпирани от миналото. Вярно е, обаче, че все още има групи в Ирландия, които се противопоставят на помирението, докато не бъдат върнати 6-те области, които се намират под британска власт. Те организираха няколко протеста по време на посещението на кралицата, но, както и всички коментатори и медии обясниха, те бяха твърде неорганизирани и малобройни, за да предизвикат проблеми. В парламента на страната, Дойл, също имаше възражения. Във времето за парламентарен контрол независим депутат поиска от премиера Енда Кени да се проведат дебати по повод визитата.

Мерките за сигурност бяха на най-високо ниво, като не липсваха и заплахи, някои от които се оказаха просто за привличане на вниманието. Медиите от целия политически спектър бяха единодушни - тази визита сближи нашите страни още повече. "Великобритания направи най-добрия жест до този момент, като ни даде двустранен заем. Това беше прагматично и ефективно", пише Брус Арнолд в The Irish Independent. В редакционен коментар The Irish Times посочва, че времето на провеждане на визитата не можеше да е по-добро. Не само, че тя затвърди един отдавна задвижен процес на помирение между двете страни, но визитата й помогна още и за повдигане на националното самочувствие. Вестникът също е възхитен от перфектната организация на посещението.

"Организацията на визитата беше превъзходна. Отразяването на повечето международни медии, за разлика от друг път, беше положително. Банките бяха, поне за една седмица, изритани от първите страници. [...] Но отвъд тези временни тласъци, визитата имаше по-дълбоки последствия върху съзнанието на Ирландия в тези тъмни времена. Загубата на икономически суверенитет заради спасителния заем нанесе голяма вреда върху ирландската гордост като независима нация. И имаше голямо значение, че превъплъщението на старата имперска сила се държа с такова изключително внимание към символите на независимостта. Историческите иронии на англо-ирландските отношения винаги са били лоши, но тук има приятен парадокс. Наложи се британската кралица да ни напомни, че все още сме свободна, суверенна държава, равна на всяка друга. Това беше, след всички усложнения на нашата обща история, дълбоко приятелски акт", завършва коментара си The Irish Times.

След всичко, което видях през последната седмица от моя престой в Ирландия, която съвпадна с визитата на кралицата, сега много ясно разбирам защо онзи мой събеседник ми каза "Тази седмица съм горд, че съм ирландец". Завидях му, благородно.

0