3 са основните приоритети на Шведското председателство
Аделина Марини, July 1, 2009
От днес Швеция поема председателството на ЕС за следващите 6 месеца след изключително трудното представяне на Чехия. Трудно - от гледна точка както на глобалните предизвикателства, така и на вътрешнополитическите проблеми, които бившата комунистическа страна имаше. Сега, както коментират повечето анализатори, ЕС ще си отдъхне, тъй като държава с много опит ще поеме един от най-важните постове в съюза и затова е важно да знаем какви са приоритетите на Швеция и върху какво ще постави акцент.
Трите най-важни приоритета на Шведското председателство ще бъдат, всъщност, трите най-големи предизвикателства, а именно икономиката, заетостта и климата.
Стокхолм се застъпва за общия глобален подход по отношение на финансовата и икономическа криза и затова ще насочи усилията си върху подготовката на срещата на Г-20 през септември в Питсбърг. По време на тази среща на върха ще бъдат обсъдени теми като ресурсите на международните финансови институции, регулацията и надзорът на финансовите пазари, борбата с вредната данъчна конкуренция. Що се отнася до надзора и регулацията както ЕС, така и САЩ ще отидат на този форум със своите предложения за регулиране и надзор над финансовите пазари съответно в Европа и САЩ. По този повод Швеция смята да се бори предложението на ЕС за финансовия надзор да получи необходимото одобрение от ЕП. Дали тези мерки ще бъдат възприети от останалите глобални лидери обаче, е рано да се каже. В момента предстои разработката и на съвместната позиция на ЕС за срещата на Г-20.
Тъй като политиките по заетостта са изцяло в прерогативите на страните-членки, Швеция ще предложи по време на своето председателство, разработването на активна политика за трудовите пазари, която да уреди по-добре мобилността на трудовия пазар на ЕС като това стане с активното участие на страните-членки и на ниво ЕС. Много важно е и това, че Стокхолм има амбицията да замени изцяло Лисабонската стратегия, която е насочена към заетостта и икономическия растеж, беше променяна веднъж радикално, но въпреки това нейното прилагане става изключително бавно, а резултатите са по-скоро спорни. Решението по новата стратегия ще бъде взето по време на испанското председателство през пролетта на 2010.
Климатът е второто по ред и важност предизвикателство, което Швеция посочва в своите приоритети. Отправната точка на ЕС е Междуправителственият панел за 
климатичните промени (IPCC), който поставя целта глобалните емисии да бъдат най-малкото преполовени между 1990 и 2050 г., за да се ограничи увеличението на средната температура до 2 градуса по Целзий. Това означава, че индустриалният свят ще трябва да намали своите емесии с 25-40% до 2020 и с 80-95% до 2050 като взима за база за сравнение 1990 г. Тази цел изглежда все по-постижима, след като и САЩ започна усилено да работи в същата посока.
Една от основните цели на шведското председателство ще бъде подготовката за международната конференция на страните в Климатичната конвенция, която ще се проведе през декември в Копенхаген. Идеята на тази конференция е да се постигне глобално международно споразумение, което да замени това от Киото, тъй като то е доста остаряло, а и САЩ досега не го подкрепяха, което принуди и доста от другите страни по споразумението да се откажат от приложението му. По всичко личи обаче, че вече има доста повече воля да се сключи разумно, но действащо споразумение, тъй като дори и страни с бързо развиващи се икономики са вече доста по-склонни да съдействат, като Китай например.
Сред останалите приоритети на Швеция ще бъдат още, както може да се очаква, стратегията за развитието на Прибалтика, Стокхолмската програма, която ще направи анализ на постигнатото дотук в областта на правосъдието и вътрешните работи, миграцията, Шенген и др. и ще даде нови насоки. Не на последно място е и позиционирането на ЕС в глобалния свят, както и сред съседите. С други думи, Швеция ще продължи да развива инициативата "Източно партньорство", но от гледна точка на глобалните позиции на ЕС.
Последният приоритет, очертан като отделна глава в програмата на Швеция, е с предизвикателното название "Нов Парламент, Комисия и Лисабонският договор", защото, всъщност, всички гореизброени намерения са твърде добри, но са поставени в пълната зависимост на волята на ирландските избиратели, които през октомври ще трябва да се произнесат за втори път по Лисабонския договор, който дава нови правомощия, още по-силни от сегашните, на ЕП, на националните парламенти, на ЕК и на председателството изобщо.