euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

6 месеца след встъпването в длъжност на новия американски президент Барак Обама, в САЩ вече беше обявен неговия най-нов план, от общо минимум 5 (свързани с икономическата и финансова криза), за нова финансова архитектура в САЩ, а в ЕС чак вчера беше постигнато съгласие по новото предложение за нова форма на пан-европейски надзор и регулация на ЕК, при това значително орязано от първоначалния замисъл така, че сега пан-европейски остава само в името. Освен това, този план ще влезе в сила в Европа най-рано 2010. В заключенията си лидерите на ЕС съвсем ясно идентифицират проблемите като посочват, че "финансовата криза ясно е показала нуждата от подобряване на регулацията и надзора над финансовите институции както в Европа, така и глобално. Решаването на проблемите ще допринесе за предотвратяването на бъдещи кризи, ще помогне за възстановяване на доверието във финансовата система и, най-вече, ще увеличи защитата на вложителите и потребителите като, по този начин, ще улесни възстановяването на Европейската икономика", се казва в комюникето от Европейския съвет, който приключи вчера в Брюксел, след продължителни дебати.

След като е поставена правилната диагноза, какво лечение решиха да приложат държавните и правителствени ръководители на 27-те? Отчита се, че до момента някои мерки са дали резултат по отношение подобряването на регулаторната рамка на ЕС, а именно споразумението по Директивата за изискванията за капитал, Регулацията за рейтинговите агенции и Директивата за платежоспособност, които бяха наскоро приети. Но, тъй като се отчита нуждата от по-нататъшно затягане на контрола, Европейският съвет изразява подкрепата си за създаването на Европейски съвет на системния риск (ЕССР), който ще следи и оценява потенциалните заплахи за финансовата стабилност. Лидерите на ЕС се договориха членовете на Общото събрание на ЕЦБ да избират председателя на ЕССР, което беше досега спорен въпрос.

По втория стълб от предложението на ЕК за па-европейската регулация и надзор, лидерите препоръчват създаването на Европейската система от финансови надзорници (ЕСФН), но подчертава, че този орган не трябва по никакъв начин да дублира фискалните отговорности на страните-членки. Именно в това се състои и орязването на идеята, тъй като няма как да се гарантира в единния пазар, че мерките на една страна-членка няма да засегнат останалите (протекционистичните мерки например). Това, с което ЕСФН ще се занимава е да взема обвързващи решения за това дали надзорниците изпълняват изискванията, заложени в единна книга с правила (която предстои да бъде написана) и съответното Общностно законодателство, както и в случай на конфликт между надзорите.

Европейския съвет призова ЕК до септември да изработи и рамката за транс-граничните финансови потоци, както и подробностите около плана за финансовия надзор. Идеята е, "новата" финансова архитектура на ЕС да влезе в сила през 2010 г.

Това, на практика, ще означава и съответните промени в националното законодателство. Както обясни вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин в отговор на въпрос на euinside, "целта е да няма някъде загуба на информация за състоянието на финансовите институции. Създаването на този общ финансов надзор води до създаване на общи правила, максимална прозрачност. Ако ние искаме 1 дъщерна банка в България на голяма европейска банка да работи добре, то в наш интерес е тя да бъде регулирана заедно с банката-майка. Това ще укрепи доверието във финансовия сектор и ще намали до минимум възможностите за повторение на кризата. Сигурно ще се върви към по-нататашна промяна в законодателството".