euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Промени в Лисабонския договор ще има, макар и частични, стана ясно на изненадващ среднощен брифинг на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу. Причината е необходимостта от постоянен кризисен механизъм за еврозоната, който да бъде в съотвествие с конституционните изисквания на страните-членки.

Както знаете, за промените настоява Германия, чийто Конституционен съд няма да уважи евентуално продължаване на действието на временния фонд, което изтича през 2013 година, нито създаване на постоянен механизъм в противоречие с Договора, който забранява спасяване на бедстваща страна- членка. "Ако одобрим механизъм, който няма конституционни гаранции в страните-членки, това би било бедствие", обясни Ван Ромпой.

Страните-членки се обединиха около нуждата от такъв механизъм, въпросът е дали създаването му изисква промени в Договора, каза той. И решението е да се направят само „ограничени” промени в Договора, така че да не се отваря целия договор и да не се започва нов институционален дебат. За повечето страни-членки повторно отваряне на Лисабонския договор би било политически кошмар, защото писането и приемането на договора отне цели 10 години. А перспективата за референдум беше директно отхвърлена от някои като неприемлива. Повечето страни, обаче, не възразяват срещу частични промени. Президентът на Съвета и Комисията трябва да представят предложения как точно ще изглежда постоянният спасителен фонд и какви законодателни промени са необходими. Крайният срок е Съветът на лидерите през декември.

Що се отнася до другото искане на Германия и Франция - за лишаване от право на глас на страни от еврозоната, нарушаващи Пакта за стабилност, въпросът тепърва ще бъде проучен и заключенията ще бъдат представени на Съвета през декември. Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу определи по-рано в четвъртък подобно искане като "неприемливо" и "нереалистично".

Иначе лидерите са одобрили доклада на работната група, оглавена от Ван Ромпой за икономическото управление на Съюза. По въпроса за санкциите е договорено те да бъдат по-ранни, прогресивни и решението за прилагането им да се взима по-лесно, каза президентът на Съвета. А именно - лидерите са подкрепили правилото на обратното гласуване, което означава, че санкциите ще влизат в сила с решение на Комисията, освен ако Съветът изрично не ги отхвърли с квалифицирано мнозинство. По този начин се елиминира политическият елемент, който е налице в решенията на Съвета и санкциите стават по-автоматични.

По отношение на искането на 9 страни, сред които и България, разходите за пенсионните реформи да не се отчитат при изчисляването на бюджетния дефицит, Ван Ромпой каза само, че преди да се вземе решение ще бъде проверено как провеждането на пенсионни реформи се отразява на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж.

Повече подробности по всички тези въпроси се очаква да станат известни по-късно днес, когато ще бъдат публикувани и официалните заключения на Съвета.