euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Китай не вижда перспективи за постигането на незабавно, функциониращо споразумение заради развитието на преговорите по нова сделка за климата в Копенхаген. Това е съобщил официален представител на китайската делегация, цитиран от вестник "Вашингтон пост". Все още не става ясно какво Китай е склонен да приеме вместо твърдо политическо споразумение, както първоначално беше обявил. Това стана буквално часове преди в датската столица да пристигне президентът Барак Обама.

Вчерашният ден на преговорите беше инфарктен. Първоначално се появи надежда за пробив между богатите и бедните държави, след като САЩ и Япония се съгласиха да направят сериозни отстъпки в полза на развиващите се страни, за да запазят перспективите за сделка. Лидерът на африканските държави също обяви, че Африканският съюз е склонен да приеме по-малък пакет финансова помощ в замяна на сключването на споразумение. Премиерът на Етиопия, който представлява Африка, Мелес Зенауи предложи нов механизъм за изплащане на помощта на Запада за бедните страни.

Според него, Африка ще приеме 30 млрд. долара годишно в краткосрочен план, ако тази сума постепенно се увеличи до 100 млрд. долара годишно до 2020 г.. През есента ЕС предложи 100 млрд. евро като достатъчна сума за подпомагане на развиващите се държави да посрещнат последиците от промените в климата, въпреки че при обявяването й, бедните страни я определиха като малка.

Също вчера делегацията на Япония обяви, че е готова да предостави през следващите 3 години 15 млрд. долара. Тепърва предстои САЩ да обявят своята лепта. До момента, Вашингтон е изразил готовност да плати 1 млрд. долара за подпомагане на бедните държави да опазят горите си.

Другият повод за сериозни различия в преговорите беше сега действащият Протокол от Киото. Проблемът идва оттам, че бедните и развиващи се страни искат той да послужи за основа на новото споразумение, докато повечето развити държави - ЕС, Япония, Австралия, Русия и Канада искат той изцяло да отпадне, защото САЩ и Китай не са изпълнили ангажиментите си по него за намаляване на емисиите. Пред "Файненшъл таймс" експерти по промените в климата също се оказаха раздвоени по отношение на Протокола от Киото.

Робърт Ставинс, професор от Харвард смята, че основният проблем при запазването на духа на Протокола от Киото е разделението на страните. В Приложение 1 към Протокола са изброени развитите държави, които са поели правно-обвързващи ангажименти да намалят емисиите си, докато във второто приложение са повечето страни - развиващи се и бедни, които нямат задължителен ангажимент да правят това. Според г-н Ставинс светът се е променил драматично от 1997 г. насам, когато беше подписан Протокола и сега повече от 50 страни, които не са в Приложение 1 вече имат по-големи доходи на глава от населението дори от най-бедните, фигуриращи в Приложението. Така например Мексико и Южна Корея дори станаха членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие половин година след Киото. Тази организация обединява само богатите и развити страни.

Освен това, смята още професорът от Харвард, развиващите държави вече произвеждат много повече парникови газове. Вивиан Кокс, председател на Капитал за промените в климата добави, че страните, които произвеждат най-много въглероден диоксид трябва да положат и най-многото усилия за решаването на проблема. Разделението между "развити" и "развиващи се", според нея, става все по-мъгляво и няма да доведе до смислено решение.

Един от архитектите на Протокола от Киото Грасиела Чичилниски обаче смята, че структурата на Протокола е нужна, защото без нея се пропускат важни елементи, договорени през 1997 г., на които е отнело 8 години да бъдат ратифицирани и да се превърнат в международно право през 2005 г. Джереми Легет, който е посланик на Глобалната Обсерватория в Копенхаген, директно обвини САЩ като посочва, че развиващите се държави имат пълното право да настояват развитите да поемат правно-обвързващи ангажименти. "Една държава, която има огромен проблем със своите сенатори и постоянно отрича промените в климата, не може постоянно да се измъква", добави той.

В сряда датската столица се появи и още един сериозен проблем. Досегашният председателстващ Конференцията по промените в климата под егидата на ООН - датският министър на околната среда и промените в климата Кони Хедегаард се оттегли от председателското място и го отстъпи на премиера на Дания Ларс Расмусен. Това предизвика брожение сред стотиците участници в срещата, тъй като промяната дойде неочаквано. Снощи пред ББС Кони Хедегард твърдеше, че на конференцията не цари хаос и че промяната е била планирана. Много от важните участници обаче съобщиха, също пред ББС, че не са знаели за промяната.

Това провокира и множество спекулации около причините за оттеглянето на г-жа Хедегаард, която е избрана за еврокомисар по промените в климата и, след като бъде изслушана в Европейския парламент, ще встъпи официално в длъжност в края на януари. Според колеги-журналисти, отразяващи срещата, причината е, че ако се стигне до провал на преговорите някой ще трябва да понесе вината и домакините са преценили, че е по-добре това да бъде Кони Хедегаард. Възможно е обаче да е и обратното - предвид иначе силното представяне на Хедегаард и нейната предстояща роля като еврокомисар по промените в климата, не е изключено датският премиер, под натиска на ЕК, да я е запазил от евентуален провал, за да може тя да поеме ресора си в края на януари без етикета "провалената сделка на века за климата".

И днес в Копенхаген продължават да пристигат световни лидери. Очаква се и премиерът Бойко Борисов да пристигне в датската столица в петък. Първоначално страната ни щеше да бъде представлявана от министъра на околната среда и водите Нона Караджова. По време на посещението на избрания за първи президент на ЕС Ерман ван Ромпой в понеделник стана ясно, че министър-председателят ще присъства на финалната фаза от климатичните преговори.