2 в 1: имигрантите - и проблем, и решение
Жанета Куюмджиева, March 25, 2013
Кога се заговаря за имигрантите? Когато стане инцидент в европейски град с гражданин на трета страна? При поредната серия източване на кредитни карти или прояви на някоя "престъпна мрежа"? Или когато наближават избори и е добре да се припомни, че заради имигрантите на населението на приемащата страна не може да се гарантират заетост и (иначе) полагаемите му се социални придобивки? От известно време насам наново изплува още един контекст на разговор за миграцията в ЕС - решаването на демографския проблем на Стария континент. Това включва и проблема със заетостта, защото, наред с други необичайни явления напоследък, в ЕС се наблюдават високи нива на безработица и едновременно с това - недостиг на кадри.
Този политически подход излезе на повърхността по време на разискванията в Европейския парламент по време на мартенската пленарна сесия, когато беше обсъден докладът на германския евродепутат Nadja Hirsch (АЛДЕ) за координацията на социалната сигурност и отражението на интеграцията на имигрантите върху пазара на труда. В него тя предлага набор от мерки за усъвършенстване на европейската политика към мигрантите и призовава 2016 година да бъде обявена за Европейска година на интеграцията. Дотогава ЕС и страните-членки ще имат доста работа, ако се съди по предложенията в гласувания на 14 март доклад.
Някои от по-съществените препоръки към Комисията и държавите-членки са:
- подобряване на образователните възможности;
- въвеждане на ресурсни центрове за миграция и мобилност (РЦММ);
- насърчаване и подпомагане на децата на мигрантите;
- подкрепа за създаване на нови предприятия от квалифицирани лица с
мигрантски произход и други;
- създаване на бюра за подготовка на гражданите преди заминаване (pre departure desks) в приемащата държава и държавата по произход;
- оптимално използване на Европейската година на гражданите (2013), за да се постави акцент върху свободното движение и пълноправното участие на жените-мигранти в европейското общество;
- по-ефективно прилагане на свободата на сдружаване за профсъюзите и на правото на колективно договаряне без изключение с цел подобряване и защита на достойни условия на труд;
- интелигентното управление на границите от страна на ЕС за подпомагане на легалната миграция;
- разширяване и опростяване на употребата на европейската здравна карта;
- полагане на усилия за постигане признаването на квалификациите, придобити в други страни-членки;
- въвеждане на една обща за ЕС система за координация за проучване на необходимостта от работна ръка с цел по-ефективно управление на трудовата миграция. В тази система полезна би била европейската платформа за диалог по управлението на трудовата миграция. Платформата би била полезна и за редовна систематична оценка на дългосрочното предлагане и търсене на пазарите на труда в ЕС до 2020 г., разбита по сектори, професии, нива на квалификация и държави-членки, предложена от ЕК.
Нито една от гореизброените мерки по доклада не беше отхвърлена от депутатите в ЕП по време на дебатите. Изказванията бяха по-скоро принципни, отколкото целенасочени коментари по доклада на г-жа Hirsch. При все добрите думи за миграцията – приносът й в икономическо, социално и културно отношение, когато тя е целенасочена и законна, полезността от привличането на експерти, учени и квалифицирани работници и т.н. - трибуната на ЕП даде още една възможност на Обединеното кралство да изрази съображенията си по повод премахването на ограниченията за българи и румънци от януари догодина.
Британката Nicole Sinclaire, независим член, повдигна въпроса как Лондон да планира социалния и здравния си бюджет, когато не знае какъв поток от румънски и български граждани да очаква от следващата година. През 2004 г., когато се присъединиха към ЕС 10-те източноевропейски и прибалтийски държави, британските власти са очаквали, че около 14 000 имигранти (годишно) ще прекосяват границата. Към момента те са 1 милион души. На 20 март 2013 г., след дълго очакване, властите на Албиона оповестиха, че от 2014 притокът на граждани от Румъния и България ще възлиза на 12 770 души годишно. Според шефа на британския аналитичен център "Наблюдение на миграцията" (Migration Watch) сър Андрю Грийн, цитиран от таблоида Тhe Sun, "Има 2 милиона български и румънски работници в Испания и Италия, които може да се преместят".
Организацията изчислява, че може да се очаква приток от около 50 000 души, пише още в публикацията на online изданието. Derek Roland Clark, член на групата "Европа на свободата и демокрацията" в Европарламента с лидер Найджъл Фараж, заяви по време на дебатите, че квалифицираните работници от Източна Европа са добре дошли, но те са много по-необходими на собствените си държави за изграждането на икономиката и просперитета им. "Не е честно! Не бих искал да виждам бедни държави в Европа", допълни той.
Дъщерята на румънския президент, която е евродепутат от групата на Европейската народна партия, Elena Băsescu, акцентира върху слабото ниво на либерализация на трудовия пазар. Според нея 6 години след присъединяването румънските и българските граждани имат нужда от разрешително за работа в 9 страни-членки, а Великобритания търси начини за ограничаването на трудовите права на сънародниците й и след 2014 г. Критика към настоящата политика по миграцията беше отправена и от още един румънски представител - Theodor Dumitru Stolojan (ЕНП). Според него сред основните задачи за ефективна интеграция на имигрантите са осигуряването на достъп до образователни и здравни програми, както и до честна конкуренция за работни места.
Jutta Steinruck (Социалисти и демократи, Германия) отбеляза, че липсата на квалифицирана работна ръка в много европейски държави не бива да оправдава дъмпинга на възнагражденията, налаган от имигрантите от трети страни. Тя допълни, че "заплащането трябва да бъде еднакво за една и съща дейност на едно и също място" между имигрантите и населението на приемащата ги страна, като "разбира се, би могло да бъде и по-високо". По време на дебатите бяха отправени и препоръки за по-пълноценно използване на Европейския фонд за интеграция, за засилване работата по интегрирането на жените-мигранти и предприемане на мерки за ограничаване на нелегалната имиграция чрез по-засилено опазване на границите на ЕС и подпомагане на законното мигриране.
Резолюцията на ЕП подчертава, "че интегрирането на пазара на труда и в обществото изисква двустранен ангажимент". От една страна образователните институции, религиозните, социалните, общностните и мигрантските организации, културните съюзи, профсъюзите, бизнеса и агенциите за набиране на персонал носят особена социална отговорност в това отношение. За да подпомогнат успеха си, мигрантите пък трябва да бъдат подготвени възможно най-рано за местния пазар на труда, правната уредба, администрацията на приемащата държава, а това може да стане чрез наставничество за мигранти, ръководства за интеграция и "Мигранти за мигранти", езикови курсове и т.н.
Иначе казано, ако двете страни в това взаимодействие съумеят да подходят активно към своята част от сделката, през 2016 г. действително бихме могли да имаме какво да отбележим по повод Европейската година на интеграцията.