Словенският вътрешен министър подаде оставка заради обвинения в корупция
Десислава Димитрова, August 12, 2011
Да се оттеглиш от поста вътрешен министър заради съмнения в корупция, въпреки че премиерът е отказал да приеме оставката ти, в някои държави е съвсем нормално явление. Словенският министър на вътрешните работи Катарина Кресал, например, го направи в сряда вечерта и на пръв поглед това изглеждаше като разумна постъпка на отговорен политик.
Кресал не беше съгласна с обвиненията на антикорупционната комисия, че неправомерно е наела сграда за Националната служба за разследвания, позната като словенското ФБР, от свой приятел. При оттеглянето си от поста тя съобщи, че уважава решението на комисията, но не може да се съгласи с него. "Подавам оставка като министър на вътрешните работи, след като комисията се усъмни в моята работа и в работата на моя екип," се казва в официално съобщение на сайта на словенското МВР.
Постъпката на Кресал би била съвсем логична и очаквана, ако името й не предизвикваше доста противоречиви реакции в Любляна.
Под заглавие „Сбогом!” словенският бизнес-ежедневник Finance коментира, че големият губещ от оставката на Кресал е именно премиерът Борут Пахор, който, отказвайки да я приеме е поел цялата отговорност за обвиненията срещу нея и по този начин показва, че подкрепя корумпираните си министри.
„Кресал затвърди и силата на кръговете на влияние в словенската политика. Тя никога не е била истински политик, а преди всичко символ на богатите и влиятелни словенци, които се движат по ръба на закона, следвайките модела: „пари-власт-повече пари”, коментира вестникът.
В Любляна името на Кресал е синомим на висок стандарт, който не може да бъде постигнат само с министерската й заплата и върви заедно с това на партньора й - адвокатът Миро Сеница, чието име е свързано с доста скандали.
Оттеглянето на Кресал от поста вътрешен министър допълнително задълбочава политическата криза в страната, след като наскоро трима министри от коалиционния партньор на управлявлащата партия на премиера Борут Пахор също напуснаха постовете си и предсрочните избори в страната вече са само въпрос на време.
По-рано тази година постовете си напуснаха министрите от Партията на пенсионерите, DESUS и на либералната партия Зарес, които заедно със социалдемократическата партия на премиера Пахор и либерал-демократите, чиито лидер е Кресал формираха сегашното коалиционно правителство. Така кабинетът остана с подкрепата на само 33 от общо 90-те депутати в словенския парламент.
Все още не е ясно дали Кресал, която започва политическата си кариера именнно с избирането й за кандидат на Либерално-демократичната партия за президентската надпревара през 2007, ще запази и поста си на председател на партията, която в края на август или началото на септември се очаква да гласува вот на доверие на своя лидер. Според ръководството на партията, оттеглянето на Кресал от поста не означава, че либерал-демократите непременно ще напуснат управляващата коалиция.
Премиерът Борут Пахор отговори на обвиненията с думите, че основното 
предизвикателство пред неговия екип ще бъде приемането на бюджета за следващата година, който ще има особено важна роля за стабилизирането на публичните финанси на страната, след като през юни словенците отхвърлиха на референдум оспорвана пенсионна реформа.
В статия за словенския ежедневник „Вечер” от 12 август Пахор посочва три основни стъпки, които Словения трябва да извърви. На първо място, според него, словенците са уморени от исторически промени и са спрели да им вярват, в момента в който се е оказало, че те de facto не определят бъдещето им. Вторият основен момент, пише Пахор, е, че хората масово са изгубили доверие в политическата класа и по-точно - в управляващите.
Освен това, по думите му Словения подценява случващото се в световен мащаб - в икономически, политически и културен аспект. Основното заключение от неговата статия е, че при дадените обстоятелства, страната не може да си позволи да изпадне в политическа криза, въпреки че това е нормално явление за едно демократично общество.
„Не трябва да повтаряме вече минали грешки и да се фокусираме върху политическата битка в страната, докато в света се случват по-важни процеси, както направихме през есента на 2008.”
Хубаво е, когато политици признават старите си грешки, още по-добре ще е да не ги повтарят и да не се сещат за тях само в началото на предизборната кампания. Още по-хубаво е, когато същите се опитват да погледнат случващото се в собствената им страна през призмата на глобалните процеси. Най-хубаво, обаче, ще е всичко това да даде реален резултат. Горещата политическа есен в Словения ще покаже дали това ще се случи.