euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Нали си представяш какво е постоянно да получаваш в пощенската си кутия закон, който трябва да прочетеш (и да го разтълкуваш правилно) и да вземеш решението дали да влезе в сила. Тази зима получихме закон за радиото и телевизията, сега за почасовия труд, после чакаме за пенсионната реформа. […] Това е излагация, а не демокрация”. Думите са на Йелица Греганович, кореспондент на сръбската телевизия Б92 в Любляна, писател и блогър. Потърсих я, за да ми разкаже повече за референдумите в Словения, които никнат като гъби и от независимостта на страната преди 20 години са вече 14.

Похвално, биха казали някои, значи решенията в тази страна се вземат наистина от избирателите. Защо тогава хората гласуват за депутати, след като четенето и тълкуването на закони се е превърнало в задължение на избирателя, а не на избрания, се питат не само Йелица, а и много други словенци напоследък.

Доказват го и резултатите от последния референдум, проведен тази неделя (10 април). 80% от гласувалите на него отказаха да подкрепят нов трудов закон, който предвиждаше да бъдат увеличени данъците на работещите студенти и да бъде ограничено правото им на полагане на труд. Плановете на правителството да улесни местните работодатели при разкриването на работни места на непълен работен ден, което да направи пазара на труда по-гъвкав, удариха на камък. Освен че законодателната промяна беше еднозначно отхвърлена (което означава, че през следващата една година законът не може да бъде връщан за ново разглеждане в парламента), референдумът привлече и избирателна активност от под 40%.

Това поставя под съмнение и подкрепата, която правителството на Борут Пахор, може да получи за предстоящата пенсионна реформа. Очакванията са референдумът за смятаната за ключов приоритет на кабинета реформа да се състои следващия месец. Реформата, приета от парламента през декември, предвижда увеличаването на пенсионната възраст на 65 години (в момента за жените тя е 57 години, а за мъжете 58 години).

„Кабинетът в момента преминава през истински ад. Имаме различни референдуми по различни въпроси [...], но аз разчитам, че разумът ще надделее и хората ще подкрепят пенсионната реформа, която е най-важната в момента,” обясни положението Пахор и допълни: „Или ще успеем с пакета от реформи или няма да постигнем целта си да сме по-конкурентоспособни. Предлагам на хората да изберат по-трудния начин, да изберат пътя на Германия, не на Португалия. Но в крайна сметка решението е тяхно.”

Докато мислят дали и как да гласуват на референдума за пенсионната реформа, словенците ще получат по пощата пореден закон за четене – този за работата на черно (референдумът за него ще бъде в началото на юни). Законът предизвика доста противоречия още с приемането му от парламента през януари тази година. Освен че предвижда по-големи глоби за работещите в „сивия сектор,” законът третира и всяка помощ от съседа, например боядисване, поставяне на ограда, извършването на фризьорски услуги в дома на клиента, като „работа на черно”.

Както пише в блога си Йелица: „тези антикризисни мекри предизвикаха небивало въодушевление в широките народни маси, а един от отчаяните словенски икономисти предложи да се забрани и готвенето в къщи, за да се стимулират ресторантьорите. Огромна радост предизвика проектозакона за доброволческите организации, които са на път, без да искат, да се превърнат в сдружения за организирана престъпност”.

Е, много ни критикуват напоследък в региона, че се напъваме да даваме акъл без да сме най-добрия пример в ЕС, но все пак по тази тема можем да дадем съвет на събалканци - мили словенци, не се оплаквайте - по-добре да имате избор, отколкото да нямате. И по-добре вие да решавате, а не някой друг вместо вас и неясно в чия полза. Поздрави от българите, които досега имат само "заплахи" за референдуми, но не и реална възможност да си кажат мнението по ключови въпроси.