Полша с изцяло десноцентристко управление
Аделина Марини, July 5, 2010
Много е неприятно, когато човек осъзнае къде живее и започне да измерва всичко около себе си през призмата на това място. Случва ми се постоянно заради работата. Първо бях впечатлена, най-меко казано, от изборите във Великобритания и начина, по който там се смени властта. А сега, оставам във възторг и от президентските избори в Полша. И, вероятно ще ми се смеете, но причината е повече от проста. Впечатлена съм от лекотата, с която кандидатите за президент боравят с интернет и се опитват по всички възможни начини да достигнат не просто до ядрото на своите електорати, а до всички потенциални гласоподаватели.
Като напише човек в Google името на спечелилия кандидат Бронислав Коморовски и още на първата страница се появява неговата лична страница в интернет, която на всичкото отгоре има и версия на английски език. Неговият опонент Ярослав Качински също има своя страница, която за съжаление обаче е само на полски. И двамата обаче са във Фейсбук. А, когато напиша в световната търсачка името на българския президент Георги Първанов, получавам единствено множество статии за него и страницата на президентството. А във Фейсбук има страница, на която ме призовават да го подкрепя.
Та, както споменах в началото, може тази причина, поради която съм във 
възторг да ви се вижда странна и глупава, но за мен е важно, като млад човек, работещ предимно онлайн и ползващ световната мрежа като средство за общуване със света и за търсене на информация, да мога да намеря там и онези, които имат претенциите да ме управляват, да харчат парите ми и да ми обещават. Искам да ги намирам във Фейсбук, за да мога да им споделям грижите си, искам да им видя посланията по време на предизборната кампания, за да мога сама да направя своя информиран избор, а не да цедя през различно оцветените медии; искам да мога да изпратя мейл на екипа му, да му видя лицето от снимки, да се запозная със семейството му.
И си мисля, че е нормално да се впечатлявам от тези неща, тъй като идвам от държава, в която "владеенето" на медиите се е превърнало в единствена цел на политиците, а посланията им или не мога да видя никъде другаде, или пък са написани сякаш преди повече от 30 години.
Има и още нещо много важно, което привлича вниманието в полските президентски избори - фактът, че за поста се бориха предимно консервативни политици. Бронислав Коморовски е от десноцентристката партия Гражданска платформа, а опонентът му - Ярослав Качински (брат-близнак на трагично загиналия президент Лех Качински) е лидер на консервативната партия Ред и справедливост. С избора, който повече от половината имащи право на глас поляци направиха, Полша осъмна с изцяло десноцентристко управление, тъй като премиерът на една от най-големите страни в Европейския съюз Доналд Туск е лидер на Гражданска платформа.
Кой всъщност спечели?
Бронислав Коморовски е бил член на демократичната опозиция в Полша от 70-те години на миналия век, а от 1980-та се е присъединил към прословутото движение Солидарност, където е участвал в подривните дейности. Арестуван е няколко пъти. Както сам разказва на страницата си в интернет, именно това движение го е научило какво означава приятелството и колко струва това да си смел. Женен е и има пет деца, което пак по неговите думи, го е научило какво означава отговорност. По образование е историк.
Ролята на президента в Полша много наподобява тази на българския държавен глава - предимно представителни функции, право на вето, назначаване на посланици на страната в чужбина и най-вече - търсене на консенсус в обществото, обединение и опазване на ценностите. Върху таза база почиват и вижданията на г-н Коморовски за петте години от мандата, който му предстои.
Тъй като една от основните му задачи като държавен глава е подборът на посланици, той обяснява бъдещата си работа в тази насока с желанието му полската дипломация да бъде ефективна, а външната политика да бъде ръководена от компетентни хора, при това наскоро завършили. Избирането му за президент е добра новина и за Европейския съюз, тъй като новият държавен глава смята да заложи на приятелството със Съюза, вместо на претенциозността. "Бих искал да видя Полша да играе важна роля в изграждането на свободния пазар и на свободния поток на хора, комбинирано от солидарност и отговорност към общото* развитие, без това да означава, че се отказваме от интересите ни", пише Коморовски.
Това послание е важно, особено след ерата Качински в полската политика, когато покойният Лех беше президент, а брат му Ярослав - министър-председател за по-малко от година (2006-2007). Тогава и двамата остро се противопоставиха на Лисабонския договор и успяха да влошат сериозно отношенията на Варшава с партньорите им от ЕС, а също и с Русия.
Новият държавен глава се обръща специално и към многобройните поляци, които са избрали да живеят в чужбина. Желанието му е връзката между тях и родината да бъде запазена.
За разлика от българския президент, в правомощията на полския влиза и номинирането на гуверньора на Националната банка, както и на съдии. Но, очевидно с това Полша проблеми няма и затова основното политическо послание на новия държавен глава е свързано с патриотизма. Според него, патриотизмът в днешно време означава способността да изградиш сътрудничество, което да се извиси над политическите различия, особено на местно и регионално ниво. Затова и Коморовски желае избирателната система да се промени, за да може този процес да се улесни на местно ниво. Предложението му е за въвеждането на мажоритарна избирателна система, тъй като това, по думите му, ще изгради силни местни общности с истински лидери.
Освен това, Бронислав Коморовски иска да направи политиката привлекателна за младите и образовани поляци. Това може да стане единствено чрез излизането отвъд краткосрочните партийни сделки със залагането на дългосрочни цели и преследването им в съгласие.
При 95 на сто преброени гласове, Бронислав Коморовски води пред Ярослав Качински с 52.6% срещу 47.4%. Г-н Качински призна поражението си, но призова партията си да мобилизира всички сили, за да се подготви за парламентарните и местни избори догодина. Според полски анализатори, ако сега, когато десноцентристите имат пълно мнозинство, не направят нужните реформи, това ще отблъсне още повече хората от политиката и ще бъде изпуснат златния шанс за реформиране.
Както обаче се вижда от провеждането на изборите и от посланията, едва ли поляците ще допуснат това. Полша е една от малкото страни в ЕС, които останаха почти незасегнати от световната финансова и икономическа криза, благодарение на разумна фискална политика и на обмислените действия на независимата централна банка.
Впрочем, показателно за значимостта на Полша в световната политика 
говори това, че новината за президентските избори е отразена във всички големи международни издания. Във "Файненшъл таймс" тази новина беше дори на първа страница. Вероятно това се дължи не само на факта, че Полша е сред големите икономики в Европейския съюз и че беше един от двигателите на падането на комунизма, но и това, че отстоява националните си интереси, като същевременно се придържа към общите за Съюза правила и ценности. С други думи, Полша за пореден път доказа, че наистина е европейска страна. Полша е и единствената страна-членка от бившия соцлагер, която има свой представител на върха на европейска институция - председателят на Европейския парламент Йежи Бузек.
*подчертаното е на euinside