euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма особени изгледи за сериозни отстъпки на продължаващите преговори в Копенхаген по новата сделка за климата. След като снощи безуспешно приключиха разговорите на неформална среща между лидерите на водещите световни икономики, тази сутрин датският премиер Ларс Локке Расмусен свика нова неформална среща, този път публична, с цел постигане на компромис. До момента има яснота единствено върху основните стълбове, на които трябва да легне новото споразумение - ясни ангажименти за намаляване на емисиите, механизъм за контрол и проверка, и финансиране на най-уязвимите страни.

Независимо, че всички приемат формулата, детайлите, както винаги, се оказаха най-голямото препятствие. И по трите стълба на формулата има различия. Китай не отстъпва от позицията си контролът и проверките да се осъществяват от национални структури, за които китайският премиер Вън Дзябао обеща да създаде и реформира, така че да предоставя вярна и публична статистика за изпълнението на китайските ангажименти. Той не пропусна да отбележи, че независимо от твърдата си убеденост да се бори с ефекта от глобалното затопляне, Китай все още има над 150 млн. души, които според стандартите на ООН са под прага на бедност, а това изисква още усилия за развитие на китайската икономика. Той препотвърди ангажиментите на Пекин да намали въглеродните си емисии с 42-45% до 2020 г. от нивата от 2005 и то, измервани на база единица от БВП.

Американският президент Барак Обама настоя, че на всяка цена трябва да има механизъм за контрол и проверка като увери, че този механизъм не трябва да бъде обезпокоителен и да нарушава националния суверенитет на страните. Според него, няма никакъв смисъл от споразумение, чиито цели не се спазват. Г-н Обама заяви, че Америка ще спазва всичките си ангажименти, а те са 17% намаление на емисиите до 2020 г. и с най-малко 80% до 2050 г. САЩ ще участва и във финансирането на Глобалния фонд от 100 млрд. долара до 2020 г. Барак Обама подчерта, че Америка ще изпълни своите ангажименти, независимо дали ще има споразумение в Копенхаген или не и припомни, че нито една страна няма да получи всичко, което иска.

Най-много аплодисменти, отново, получи речта на бразилския президент Луиш Лула да Силва, който без да има написан текст, разпалено пое ангажимент - за изненада на всички участници, включително и на членовете на собствената му делегация. Той заяви, че ако се налага Бразилия ще поеме допълнителни ангажименти, извън вече поетите само и само да се постигне споразумение. Г-н Лула да Силва призна още, че не е очаквал да бъде поканен на неформалната среща снощи, продължила до 2 часа през нощта, на която си е припомнил дните, когато е бил синдикален лидер. Бразилия призова срещата да не се превръща в пазарлъци между бедни и богати.

"Когато станах президент през 2003 г. трябваше да реша 1 много сериозен проблем - да осигуря закуска, обяд и вечеря на всеки бразилец. Нещо, което за западните граждани е факт отдавна. Сега обаче има много страни, особено в Африка, които все още не могат да си позволят това. За същото става дума и тук. Но, онези, които дават парите имат право да изискват прозрачност, дори спазване на онези политики, които финансират. Вярно е също, че трябва да бъдем много внимателни с тази намеса в развиващите се държави", добави Луиш Лула да Силва като припомни, че за развиващите се държави опитът с намесата на международни организации като МВФ и Световната банка не е особено приятен. В заключение той обяви, че Бразилия е готова да участва в бъдещия финансов механизъм, ако обаче има споразумение и припомни, че е важно бъдещото споразумение да стъпи върху Киото.

Руският държавен глава Дмитрий Медведев посочи на свой ред, че бъдещото споразумение трябва да отиде отвъд Киото, за да може да контролира международните усилия в тази посока. Новият договор трябва да бъде базиран на справедливостта и споделената отговорност, съобразена с етапа на развитие на страните. Същевременно, по подобие на американския си колега, Медведев подчерта, че Русия ще върви с изпълнението на собствените си ангажименти, независимо дали ще има споразумение или не, тъй като по думите му, това е от полза за Русия. Според него, всяка страна трябва да поеме своята част от отговорността. Руският президент отчете, че от 1990 г. досега Русия е намалила въглеродните си емисии с 37% и се надява до 2020 г. да ги намали с още 25%, като същевременно е запазила водещото си място като производител на природни ресурси.

В пълно противоречие с изявленията за ангажименти и отговорност, повечето световни лидери изтъкнаха, че планетата ни е само една и това, което ще се вземе като решение днес ще остане в наследство на бъдещите поколения. Както заяви в началото на заседанието датският премиер Ларс Расмусен - "това не е краят на човечеството, а ново начало за светло и зелено бъдеще".