euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Основната причина за липсата на напредък по проекта "Набуко" за изграждане на газопровод, който изцяло да заобиколи Русия като доставчик на природен газ за Европа е напрежението между Турция и Азербайджан заради конфликта в Нагорни Карабах. Това обяснение даде в кратък анализ Катинка Бариш, заместник програмен директор на неправителствената организация Център за европейска реформа в Лондон. Според нея, линиите на напрежението между двете страни са две.

Първата е, че 8-те млрд. кубически метра газ за първата фаза на проекта винаги се е очаквало, че трябва да дойдат от новото газово находище в Азербайджан "Шах Дениз 2". Проблемът обаче е, че Баку и Анкара не могат да се разберат по въпроса колко азербайджански газ да минава през Турция, на каква цена и при какви условия. И заради този спор, помпането в "Шах Дениз 2" е замразено. Турция вече купува по около 6 млрд. куб. метра газ от газовото находище "Шах Дениз 1", при това на много добра цена. Половината от този газ Турция продава на Гърция на много по-висока ставка. Азербайджан настоява да се ревизира старата формула за определяне на цените и Турция, естествено, не е съгласна. А, докато не бъде постигнато споразумение, няма да бъде възобновена и работата по второто газово находище, още по-малко по "Набуко".

Междувременно, Азербайджан започна да доставя газ на Русия и обеща да продаде малко на Иран и дори на Китай.

На малко по-заден фон пък се таи друг проблем между двете страни, засилващ напрежението помежду им. Става дума за наскорошните опити на Турция и Армения да оправят отношенията помежду си (под силния натиск на ЕС). Азербайджан е бесен на идеята, че Турция може да отвори границата си с Армения преди да е намерено решение на замразения конфликт Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Нагорни Карабах е спорен район, окупиран от арменски части от 90-те години на миналия век досега.

Както пише Катинка Бариш, ситуацията е доста сложна, защото ЕС много разчита на "Набуко", тъй като това до голяма степен ще освободи съюза от енергийната зависимост на Русия или, най-малкото, ще я намали драстично. Турция, от своя страна, отдавна има амбиции да бъде енергиен хъб на Балканите и да печели от транзитни такси, както и да засили влиянието си в региона. Впрочем, подобни амбиции, но без сериозно покритие, има и България. Русия също не стои безучастна като натиска за реализирането на алтернативния на "Набуко" "Южен поток".

Според Катинка Бариш обаче, "Южен поток" изглежда скъп, технологично сложен и ненужен. "Набуко", за сметка на това е относително по-реалистичен. Тя предлага на ЕС да призове Газпром да използва "Набуко" за транспортиране на газ до южна и централна Европа. Същевременно, Съюзът трябва да работи по-усилено за създаване на повече свързаност между европейската енергийна политика и политическите отношения с потенциалните доставчици. В миналото отделите, занимаващи се с енергетика и външни отношения в Европейската комисия, върховния представител по външната политика на съюза, както и страните-членки не действаха винаги в унисон.

Сега обаче, Лисабонският договор може да помогне, смята още Бариш. Но, току-що родената европейска енергийна дипломация може да напредне само, ако правителствата в ЕС допуснат това. Много европейски лидери, особено в Германия, остават твърдо убедени, че осигуряването на петрола и природния газ трябва да бъде оставено на частните компании, а ЕС не трябва да има никаква роля в разговорите с доставчиците. Настоящият високополитизиран спор около "Набуко" обаче би трябвало да ги убеди в обратното, смята заместник програмният директор на Центъра за европейска реформа.

Междувременно, българският премиер Бойко Борисов похвали турския си колега Реджеп Таийп Ердоган, по време на визитата си в Турция миналата седмица, заради подкрепата му за "Набуко". "До този момент не бях срещал човек, който така да подкрепя проекта „Набуко”, както колегата Ердоган. Надявам се, че въпреки че реализирането на проекта закъснява, „Набуко” ще бъде изграден максимално бързо. Ние имаме интерес от транзита на газ", допълни българският министър-председател.

За разлика от българския си гост, Реджеп Таийп Ердоган заяви само, че сигурността на енергийните тръбопроводи е изключително важен момент и че Турция и България работят заедно в това направление. Не стана ясно обаче как точно се работи в тази посока, нито пък какъв е проблемът със сигурността на тръбопроводите.