euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Има обаче голяма разлика дали грешките са причинени от твърди убеждения или от некомпетентност. България, за съжаление, още не се е научила да се учи от грешките си, независимо от претенциите да е хилядолетна държава. За разлика от САЩ, които на първо четене демонстрират готовност да се поучат от провала на собствените си виждания. Хубав пример в подкрепа на горното е обширна статия на американския финансов секретар Тимъти Гайтнър за вестник "Вашингтон пост", в която той обяснява плановете на администрацията на президента Барак Обама за цялостна реформа на американската финансова система.

Впрочем, това е поредната радикална реформа, която обръща с хастара навън досегашната американска философия, според която всеки трябва да се оправя сам и това е най-добрият начин една система от оправящи се сами субекти да функционира.

Още в самото начало на статията си г-н Гайтнър дава ясно да се разбере, че правителството във Вашингтон е прекарало много време в изчисление на цената на кризата. Извън конкретните суми, истинската цена на кризата, според финансовия министър, винаги се мери в загубата на милиони работни места, изгубени спестявания за милиарди долари и хиляди провалени фирми. "Нито едно бъдещо поколение не трябва да плаща такава цена повече".

Затова, смята Тим Гайтнър, е просто неприемливо "да се оставим да излезем от рецесията без да си ремонтираме пробойните в системата, които са довели до нея".

Законопроектът на президента Обама за затягане на финансовата регулация в САЩ вече е на път за Сената и по всичко личи, че и от двете партии (републиканците и демократите) има подкрепа за него. Основните моменти в проекта са създаването на независима, но подотчетна агенция, която да се грижи за потребителите на финансови услуги - дали това ще са ипотеки, заеми за автомобили или спестявания за колеж на децата, тази агенция ще налага ясни правила на целия финансов пазар. Това означава, че тази агенция хем ще бъде независима от правителството, хем ще бъде длъжна да се отчита пред обществото за свършената работа.

Освен това, законопроектът предоставя на правителството правомощия да налага строги ограничения върху капитала и ликвидността на финансовите институции. Ограничават се правата на банките да притежават, инвестират или спонсорират хедж фондове, частни имотни фондове или търговски операции с имоти.

Много важен момент в законопроекта е, че се прави опит да се премахне правилото "прекалено голям, за да фалира", коeто досега движеше системата. Ако голяма фирма стигне до фалит заради лошо управление, пише Тим Гайтнър, законопроектът дава на правителството правомощията да закрие тази фирма, без това да застраши данъкоплатците. "Вече никакви спасителни планове. Вместо това ще има режим за фалит, който ще даде възможност на собствениците на ценни книжа да се оттеглят и активите да бъдат продадени", обяснява американският финансов министър.

И поуката: "Ясен урок от тази криза е, че всяка стратегия, която разчита на пазарната дисциплина, за да компенсира слабата регулация и после се обръща към правителството да разчисти кашата, е стратегия за бедствие", пише още Тим Гайтнър.

Не на последно място, макар и в края на статията си, Гайтнър посочва, че законопроектът ще послужи за основа и за преговорите по глобално споразумение за нови капиталови изисквания до края на годината. Подобно споразумение ще установи ниво на минимални изисквания за капитал, а спазването на тези изисквания ще се контролира от регулатори и от пазара.

Поуката за нас би трябвало да бъде, че очевидно обществото, понесло наистина огромно бреме за излизане от кризата, изисква от своите управляващи решение. Те намират решение и го подлагат на обсъждане. Толкова просто - ни повече, ни по-малко.