Залогът на еврото: икономическа интеграция
Аделина Марини, May 11, 2010
На 18 май министрите на финансите на Европейския съюз ще се съберат отново, този път за редовното им заседание (ЕКОФИН) и за да обсъдят ситуацията с Испания и Португалия. Двете страни също са в тежка икономическа и бюджетна криза, въпречи че не в катастрофалните размери на Гърция. И макар покрай търсенето на спасение за Гърция, а всъщност и на цялата еврозона, Испания и Португалия да участваха активно, предприемайки множество мерки за овладяване на бюджетния дефицит и увеличаване на икономическата активност, опасността за тяхното състояние не е отминала.
Покрай новините от решенията на Европейския съюз и на Еврогрупата, трудно се намира време за малко по-сериозен анализ на истинското положение. По-рано ви представихме мнението на Саймън Тилфорд за проблемите в еврозоната по принцип и защо тя няма бъдеще, ако тези проблеми не бъдат решени. Сега ви представяме мнението на икономистите от Международната фондация за мир Карнеги Ури Дадуш и Вера Айделман.
В основата на тезата им е, че проблемите на Испания са със същия корен както гръцките - огромно небалансирано разпределение на ресурси и загуба на конкурентоспособност, започнало още с въвеждането на единната европейска валута. Невъзможният за търгуване строителен сектор на Испания, правителството и широк спектър от пазарни услуги нараснаха неимоверно. Съотношението дълг спрямо БВП на Испания е наполовина на това на Гърция и дава известна надежда, че има още време страната да реши проблемите си.
Независимо от това обаче, пишат авторите, огромните дефицити и сриването на модела за икономически растеж след въвеждането на еврото навеждат на мисълта, че публичният дълг може да тръгне по опасен път, ако не бъдат взети мерки. И още нещо много важно, което Ури Дадуш и Вера Айделман посочват и е хубаво да се има предвид от всички подобни икономики - Испания преживя дълбока структурна трансформация, поради което не може да разчита на цикличността, за да запали отново двигателите на растежа и да намали огромната си безработица.
Това, което властите в Мадрид могат да направят е да преодолеят трупаните с десетилетия дисбаланси като възстановят конкурентоспособността, да пренасочат ресурси към производството и други сектори, от които търговията може да живне. И тъй като девалвацията на валутата не е решение (защото това е единната валута на цял един валутен и икономически съюз), реформите може да се осъществят само и единствено, ако цените на труда, на жилищните сгради и на услугите спаднат до съотносими стойности с европейските партньори на Испания. Отделно от това правителственият сектор трябва да се намали, заедно с други дълбоки реформи.
Анализаторите обясняват, че всъщност бумът в строителството (впрочем нещо, което се случи и на България) беше само един от индикаторите за дълбоки структурни дисбаланси. Това повлече след себе си и огромен ръст на цените на всякакви други търгуеми стоки, както и на ръст на заплатите. Сега, когато строителството е в застой и не може да послужи като локомотив за излизане от кризата, Испания трябва да се справи със загубата на конкурентоспособност.
През последното десетилетие, заради прекомерното вторачване в строителния сектор, износът на Испания изгуби значителен пазарен дял на световните пазари. Така например, износът като дял от БВП спадна с 3 процентни пункта от 2000 до 2008 година, докато Германия отчита увеличение на този дял от близо 14 процентни пункта. И докато Германия увеличи излишъка си по текущата сметка, Испания изпадна в дълбок дефицит по текущата си сметка. Точно по същия начин пострадаха и Гърция, Ирландия и Португалия, които станаха прекалено зависими от вътрешното търсене и нетъргуемите сектори като телекомуникациите.
Лекарството за Егейската криза, както я наричат авторите от фондация Карнеги, е добре познато, но още не е доставено от аптекаря. Като за начало се препоръчва съкращаване на правителствените разходи, замразяване на заплатите в държавния сектор, съпроводено от създаването на коефициент за определяне на заплатите в частния. Всякакви бонуси и привилегии да бъдат премахнати, засилване на структурните реформи, увеличаване на конкурентоспособността на структуроопределящи сектори като транспорт, финанси, комуникации, енергетика - уви, все познати съвети.
Едва ли може да се каже, че правителствата на държавите в тежка бюджетна и икономическа криза не са знаели или не четат подобни съвети от влиятелни икономисти и анализатори. Напротив, знаели са и четат. Проблемът обаче е, че политиците често предпочитат медийния и рейтингов комфорт пред дългосрочните перспективи на държавите си.