euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато Ерман ван Ромпой беше избран за европейски президент, първите коментари бяха, че ерудираният хайку-поет няма никакъв шанс да измести от светлините на прожекторите авторитети като овладяната Ангела Меркел, напористия Никола Саркози или човека-еврокомисия Жозе Мануел Барозу. Въпреки някои междуинституционални неловкости, следствие от Лисабонския договор, обаче, Ерман ван Ромпой определено изглежда като човек, който има какво да каже и чиято дума започва да се чува.

След като изпрати гостите си от пролетния Европейски съвет с компромис за Гърция, Ван Ромпой участва в Брюкселския форум на German Marshall Fund, посветен на трансатлантическите отношения. Форумът се проведе в труден момент в европейско американските отношения - нерешените спорове за финансовата регулация, климатичните преговори, отказът на президента Барак Обама да присъства на срещата на върха ЕС-САЩ през май в Мадрид като знак, че има по-важна работа за вършене.

Изхождайки от тезата, че споделените ценности и общото минало не стигат, за да се гради общото бъдеще, Ван Ромпой определя основите на трансатлантическото сътрудничество и неговите общи приоритети. ЕС и САЩ трябва заедно да намерят отговорите както на познатите, така и на новите форми на глобална несигурност, а останалият свят да ги последва, смята Ван Ромпой:

„Тероризъм. Пазарни колебания. Недостиг на енергия. Климатични промени. Кибер атаки. Нито една държава не може да наложи самостоятелно волята си и да управлява свят, носен по течението. Нужни са поне двама, за да споделят тежестта и да посочат пътя. Европа и Америка са предопределени за това.”

Ван Ромпой изрично подчертава, че няма предвид само военната и ядрената нестабилност, въпреки че и в това отношение Европа е жизненоважен партньор за Съединените щати. В подкрепа на тезата си, европейският президент напомня участието на ЕС в Афганистан, защото още с встъпването си в длъжност Обама призова Европа да поеме солидарна отговорност с Америка в Афганистан. В реч пред Европейския парламент преди година Обама каза: "Значението на нашите отношения в бъдеще ще се определя не от нашите общи история, ценности или интереси, а от волята и способонстта на Европа да се адаптира към новите световни реалности и да сподели тежестта им с нас и останалите".

Само броени дни след съобщението за пробив в руско-американските преговори за съкращаване на въоръженията и предстоящото подписване на 8 април в Прага на новия договор START, Ван Ромпой казва:

"Ние подкрепяме инициативата на президента Барак Обама за предотратяване на ядрения тероризъм и контрол на ядреното въоръжаване. Като президент на Европейския съвет ще подкрепя тази позиция на ядрената среща на върха във Вашингтон следващия месец".

Както се вижда, Ван Ромпой отдава заслуженото на темата, която се оценява като една от най-значимите външнополитически победи на Барак Обама. И както ще направи още няколко пъти в речта си, рязко сменя тона и атакува по отношение на реформите във финансовата система. Опасението на Европа (каза го и преседателят на ЕК Барозу след Европейския съвет), е че с отслабването на кризата намалява и решимостта за въвеждането на по-строга регулация на пазарите. Ван Ромпой сравнява значението на икономическата криза в предефинирането на концепцията за сигурност с 11 септември 2001:

"Нестабилността на пазарите може да бъде риск за сигурността. Особено, когато не просто банки и бизнеси, а целите Съединени щати имат финансови затруднения. Аз разбирам американския интерес за това как ЕС се справя с Гърция. Вие не искате втора „Lehman Brothers" и съвсем правилно... Затова нека да работим заедно за финансовата и банковата регулация".

По повод друга важна, но чувствителна тема в евро-американските отношения - климатичните промени, балансирайки по ръба на добрия тон, подходящ за официална вечеря, Ван Ромпой дава следния пример:

"Преди 6 седмици Европейският праламент отхвърли споразумението между ЕС и САЩ за обмен на банкови данни (SWIFT) с аргумента, че гражданските свободи не са достатъчно защитени. Този вот изненада някои във Вашингтон. И ме накара да се замисля за европейския опит с Протокола от Киото, който САЩ така и не подписаха ..."

След този недотам изтънчен намек, Ван Ромпой заключава, че всъщност това е най-важната споделена ценност между Европа и Америка - плуралистичната демокрация. И напомня на партньорите на Запад, че ако в Америка често има неразбирателство между две партии, в Европейския съюз има 27 различни страни.

Всъщност, на Брюкселския форум на German Marshal Fund Европа беше представена с „тежката” си, постлисабонска артилерия: освен президента на Европейския съвет Ерман ван Ромпой, там бяха също председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и върховният представител по външните отношения и сигурността Катрин Аштън.

Барозу също говори за нуждата от промяна в отношенията между Европа и Америка, които се намират на кръстопът. Според него е необходимо по-динамично партньорство, отворено навън и включващо повече трети страни като Китай, Индия и Бразилия.

Баронеса Аштън на свой ред каза, че няма нужда евро-американските срещи на върха да се провеждат регулярно, а само при нужда да се обсъди конкретен проблем. Срещите ЕС-САЩ се провеждат веднъж или два пъти годишно от 1991 година насам, но коментаторите отбелязват, че все по-често те са повече повод за позиране пред фотоапаратите, отколкото за решаването на конкретни проблеми. "Ще правим среща, когато и двете страни почувстват нуждата от нея", каза Аштън.

Дали Ван Ромпой просто е добър оратор или наистина ЕС ще приложи нов подход към трансатлантическото партньорство ще стане ясно до срещата на Г20 в Торонто. Тогава ще се видят позициите на Европа и Америка по отношение на засилването на финансовата регулация и ще стане ясно дали в общите си цели двете страни ще останат разделени в подхода си.