euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На срещата си в Довил Групата на 8-те най-големи икономики в света стартира „Довилското партньорство” със страните от Близкия Изток и Северна Африка. Целта е регионът да бъда подпомогнат политически и икономически по пътя към демократични промени.

Първото впечатление от декларацията е, че започва с аналогия между събитията в региона и тези в Централна и Източна Европа преди 20 години. Тя обаче е достатъчно сдържана, за да не предизвика противоречиви коментари - все пак декларацията е подписана и от руския президент Дмитрий Медведев. „Промените в Близкия Изток и Северна Африка са исторически и имат потенциала да отворят вратата към трансформацията, която се случи в Централна и Източна Европа след падането на Берлинската стена”.

В подобен тон, половинчат и неоправдаващ очакванията е и целият документ. Пионери на партньорството са Египет и Тунис - страните, от които тръгна вълната на промените. То се основава на два стълба: „политически процес в подкрепа на демократичните промени и стимулиране на управленски реформи, особено борбата с корупцията и засилване на институциите необходими за гарантиране на прозрачно и отговорно управление; и икономическа рамка за устойчив растеж.”

Главната цел е да се гарантира, че „нестабилността няма да подкопае процеса на политически реформи и че социалното сближаване и макроикономическата стабилност са устойчиви”. С други думи, няма как политическите реформи да се извършат, ако населението е бедно, а икономиката е слаба. Затова най-напред трябва да се помогне на тези страни да запушат бюджетните пробойни и да закрепят икономиките си, за да не се огъне крехкият реформаторски устрем под финансовия натиск.

Това налага стратегическа промяна на подхода и действията на международната общност в региона, пише в декларацията. Вече сме на втората страница от документа в търсене на стратегическата промяна под формата на конкретните ангажименти, поети от Групата на 8-те. На този етап се споменават само многостранните банки за развитие, конкретно Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и задълбочаване на търговската и инвестиционната интеграция.

От ЕБВР се очаква да разшири географския обхват на мандата си в подкрепа на прехода на страните от региона към многопартийна демокрация, плурализъм и пазарна икономика. И както и в писмото на американския държавен секретар Хилъри Клинтън и финансовия министър Тимъти Гайтнър до лидерите на Г8 се подчертава, че от ЕБВР се очаква да бъде същия „уникален инструмент” по отношение на прехода в региона, какъвто е била за Централна и Източна Европа преди 20 години.

Що се отнася до интеграцията на партньорските страни в регионалната и глобална икономика чрез увеличаване на търговията и външни инвестиции, ангажиментите на Г8 отново се изразяват в подкрепа и насърчаване. За сметка на това „ЕС поема инициативата в рамката на Партньорството за демокрация и споделен просперитет, да задълбочи търговията със страните в Южното Средиземноморие”. Съюзът ще „съживи и засили политиката си на съседство спрямо партньорските страни” и „ще предложи на реформиращите се държави път към по-близка икономическа интеграция с единния европейски пазар в областите от взаимен интерес”.

В цифри това звучи така: до 2013-а година в рамките на политиката на съседство ЕС ще предостави общо 7 милиарда евро (с милиард и половина повече, отколкото беше предвидено). При това не заеми, а грантове, както подчерта председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу преди началото на форума. Отделно от това, страните-членки са готови да помогнат на двустранна основа, а Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие ще играят ключова роля в региона. Ние даваме най-голямото количество средства, обобщи председателят на ЕК, но подчерта: нашата помощ е под условие, повече реформи - повече пари.

За сметка на това, Съединените щати лансират Партньорство за търговия и инвестиции; Япония ще насърчава търговията и инвестициите в региона, Русия ще използва споразумението си с Арабската лига, за да проучи възможностите за проекти за регионално сътрудничество и социално развитие; Канада е в процес на приемане на споразумение на свободна търговия с Йордания и обсъжда подобно с Мароко.

И Тунис, и Египет вече са се обърнали за съдействие към МВФ и многостранните банки за развитие. Те са готови да осигурят финансиране в размер на 20 милиарда долара, включително 3,5 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка в подкрепа на усилията за реформи в периода периода 2012-2013-а година, пише в декларацията.

В заключение лидерите се ангажират освен да насърчават демократичните промени и многопартийната политическа система, да фокусират усилията си в региона в образование и обучение. „Справянето с високите нива на неграмотност и безработица, особено сред младите хора, както и ориентирането на професионалното обучение според пазара на труда е ключово за гарантирането на квалифицирана работна сила в помощ на модернизирането на икономиките в региона”.

Сред необходимите промени са повишаването на свободата на изразяване, като се отчита критичната роля на медиите и на интернет за демократизирането на обществата. Както и „правото да се практикуват религиозните убеждения в безопасни и сигурни условия, без страх от насилие и репресии”.

Последното неминуемо ми напомня случката пред софийската джамия преди една седмица, когато партийни активисти на „Атака” нападнаха молещи се мюсюлмани, което ни връща към началото и към аналогиите с промените в Източна Европа преди 20 години. Има ли наистина радикална смяна на подхода, както се казва в декларацията? Може би, от гледна точка на доскоро топлите отношения с диктаторските режими в Северна Африка и Близкия Изток, политически удобни и икономически изгодни за Запада. Иначе това, което сега се предлага на страните от региона е подобно на офертата към Централна и Източна Европа.

Трудно можем да кажем, че подходът не е бил ефективен, доколкото някои бивши соцстрани очевидно са се възползвали максимално от възможностите. Трудно можем да кажем, обаче и че е бил успешен - все още повечето бивши социалистически страни са „догонващи” европейските икономически стандарти, а в политически план „европеизирането” е още по-спорно. Ако добавим и мониторинговия механизъм, наложен на България и Румъния заради проблемите със съдебната система, организираната престъпност и корупцията, оценката доколко успешна е европейската интеграция на най-новите членки става още по-противоречива.

Това, което на този етап се вижда с просто око е, че Европейският съюз поема грижата да напътства и да финансира демократичните промени в Близкия Изток и Северна Африка, докато останалите „големи” ще осигуряват подкрепа и ще помагат на двустранна основа. Това ще бъде сериозно изпитание за политиката на съседство на Съюза, която тепърва трябва да се нагоди към променящите се съседи. И може би поуките от евроинтеграцията, особено на Балканите, ще бъдат много полезни.