euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изследване, направено от ЕкоФис по поръчка на групата на зелените в Европейския парламент, показва, че ангажиментите, които обявиха много от развитите и развиващите се държави по света просто не са достатъчни за постигане на основната цел - ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Причината за това е, че много от държавите използват различни методи за измерване на приноса си към глобалните въглеродни емисии.

Развитите държави мерят своя принос към парниковите емисии на базата на цялостен БВП, докато развиващите се и нововъзникващите пазари предпочитат да мерят на база БВП на глава от населението, тъй като така резултатите им са по-ниски. Документът прави и разбор на причините, довели до намаляването на въглеродните емисии до момента, специално за ЕС-27.

Емисиите на ЕС са спаднали с 10.7% за периода 1990-2008 г. по две основни причини: екологични политики и икономическия спад в Източна Европа през 90-те години. Ако ги нямаше тези фактори, европейските емисии парникови газове щяха да са доста над нивата от 1990 г., използвани за база за определяне на бъдещи намаления.

Емисиите в целия ЕС са спаднали и по още една причина - преструктурирането на икономиките в новите страни-членки и Германия (включително и бившата Източна Германия). Този процес е довел до затварянето на неефективните лигнитни производства в Източна Германия, както и до преминаването от въглища на газ във Великобритания. Ако това не се беше случило, вероятно емисиите на ЕС щяха да се увеличат с грубо 5 процентни пункта.

Авторите на доклада не изключват и ефектите от глобалната криза. Според тях, икономическата криза ще доведе до значително по-ниски въглеродни емисии през 2020 г. в сравнение с оценките, правени преди кризата. Това дава възможност за постигане на по-амбициозно споразумение за намаляване на емисиите спрямо нивата от 1990 г., смятат авторите. Настоящата цел на ЕС е да намали емисиите си с 20% до 2020 г. и ако тя не бъде чувствително завишена, то тогава европейската система за търговия с емисии няма да бъде ефективна.

Макар да признават, че е трудно да се направи анализ на това с колко точно щяха да се увеличат емисиите, ако не бяха тези две причини, изследователите посочват, че сегашните емисии щяха да бъдат най-малко със 7 процентни пункта по-високи през 2005 г. За това да не се случи са допринесли усилията за увеличаване дела на възобновяемата енергия и комбинираните отопление и електричество.

Резултатите показват, че ЕС досега е намалявал емисиите си с по 1% годишно, което е крайно недостатъчно. Съюзът трябва да поеме по-амбициозен ангажимент от най-малко 30% намаление на емисиите, за да може да се достигне общата цел развитите държави да намалят общото си количество емисии с 40% до 2020 г. Това обаче означава, че и ЕС трябва да приеме 40% намаление, а не 30%.

САЩ също трябва да бъдат по-амбициозни от това, което е заложено в проектите на ново законодателство. В документа не се посочват конкретни данни, но обявените досега намерения са: законопроекта, който Камарата на представителите одобри лятото предвижда 17% намаление до 2020 г., а проектът, заседнал в Сената се обявява за 20%. Важен елемент от американското предложение е, че те съпоставят целите си с нивата от 2005 г., а не от 1990 г.

Обещанията на Русия да намали парниковите си емисии са извън всякакви подходи за измерване на тези ангажименти, смятат авторите на доклада. Япония е поела ангажимент за 25% намаление, но е хубаво да се стреми към 30%, за да бъде достигната целта 40% намаление на емисиите на всички развити държави. Авторите на изследването споделят, че им е било трудно да направят заключения за Австралия и Нова Зеландия.

По отношение на финансирането, документът предлага три подхода: първият е унифицираната система на ООН, която включва задължителните вноски в бюджета на организацията на страните-членки. Вторият е дял от общия БВП през 2006 г. и третият е дял от общото количество парникови емисии през 2006, без в сметката да се включва обработването на земя и горите.

Ако се приеме, че само развитите държави трябва да плащат за усилията за справяне с промените в климата, то тогава делът на САЩ може да достигне 39.2%, което се равнява на 39,200 млн. долара годишно, в случай, че предложената сума от 100 млрд. годишно до 2020 г. е достатъчна за справяне с проблема. Този дял е изчислен на база дял на парниковите газове. За ЕС най-високият дял може да бъде 45.1% (45 млн. долара годишно), съгласно метода на ООН.

Ако във финансирането на усилията се включат всички държави, тогава ЕС ще има дял от 38.9% или 38,9 млн. долара годишно, по метода на ООН. Но, по подхода на общия БВП, ЕС ще има по-малък дял - 23% (23 млн. долара годишно), а ако се приеме подхода принос към глобалните парникови газове, има още по-голям спад на европейския дял - 13.6%. В пакета, който ЕС прие "Енергетика и климат" се използва единствено критерия общ БВП. Това е в противоречие с исканията на развиващите се страни, които твърдят, че техните емисии са значително по-малки разпределени на БВП на глава от населението, а не на общ БВП. При този подход обаче, трябва да се покаже ясно, че нововъзникващите пазари и развиващите се държави ще получават повече, отколкото плащат.

Докладът не подминава и развиващите се държави. Така наречените нововъзникващи икономики и развиващи се държави са поели ангажименти, които може да доведат до 5-15% намаление от сегашните им емисии до 2020 г. Това е крайно недостатъчно, защото няма да доведе до изпълнение на целта, предписана за тях - 15-30% намаление на общото количество емисии, които този тип държави изпускат в атмосферата до 2020 г. Развиващите се държави трябва да приближат целите си до тези на развитите и да влязат в обхвата 25-40% намаление.

Някои развиващи се държави са предложили намаления близки до тавана като Бразилия например. По-близо до най-ниските стойности са Китай и Индия, чиито ангажименти обаче са трудни за изчисление, пишат още авторите на доклада, изготвен по поръчка на групата на Зелените в Европейския парламент.

След представянето му, финландският евродепутат от групата на Зелените Сату Хаси заяви, че ЕС се измъква със статистически аномалии. "Близо половината от намалението на емисиите в ЕС до ден-днешен са резултат от рухването на промишлеността с бившите съветски сателити и от икономическата рецесия, а не толкова заради политики".

"Продължаващия провал на ЕС да поеме своята отговорност и да се ангажира с достатъчно голяма сума за финансиране на усилията за справяне с промените в климата и адаптирането на развитите държави е поредната сянка върху европейската позиция. Това проучване дава ясно да се разере, че делът на ЕС към финансирането на тези усилия ще бъде около 1/3. ЕС трябва да предоставя минимум 30 млрд. евро годишно до 2020 г.", смята пък холандският евродепутат Бас Ейкхут.

Групата на Либералите и демократите в ЕП също призова за по-амбициозни предложения в Копенхаген. В изявление групата напомни, че е по-добре да се сключи правно обвързващо споразумение.