ЕК: спазвайте поетите ангажименти и продължете реформите!
Ралица Ковачева, October 8, 2010
Реформите трябва да продължат, а поетите политически ангажименти - да се спазват. Това е посланието на Европейската комисия от приключилата двудневна мисия у нас. Целта й беше да проучи изготвянето на Националната програма за реформи на България в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Това е първата подобна мисия след като комисията обяви плановете си за засилване на икономическото управление на Съюза. Тя съвпадна с неочакваното решение на премиера Бойко Борисов за увеличаване на пенсионните осигуровки с три процентни пункта и отлагане на реформите в системата.
Затова не е чудно, че основното послание на Комисията е именно в тази посока. „Ключовите реформи за постигане на фискална консолидация следва да са в сферата на здравеопазването, пенсионната система и администрацията”, пише в съобщение на финансовото министерство за резултатите от мисията.
„Препоръчваме на правителството да се придържа към фискалната политика за постигане на целта за бюджетен дефицит под 3%”, каза Йост Кулман - ръководител на отдела в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" в ЕК, отговарящ за България. Той е акцентирал на „необходимостта от ясна комуникация на всички реформи и спазване на вече поети политически ангажименти”, за да се „съхрани доверието на пазарите и да се осигури предвидимост и прозрачност на бизнес средата”.
Факт е, че въпреки сравнително добрите си показатели за дълга и дефицита, пазарите нареждат България сред най-рисковите страни - след Гърция, Латвия, Румъния и Унгария. За това е необходим „силен политически сигнал за готовността на правителството за връщане на страната към устойчив икономически растеж.”
Предизвикателствата пред България в това отношение са особено големи, с оглед на строгите механизми, предложени от Европейската комисия за фискален и макроикономически надзор. И докато България винаги е изразявала подкрепа за процедурата на европейския семестър (бюджетното наблюдение), оказва се, че не е толкова въодушевена от процедурата за макроикономическо наблюдение.
Комисията предвижда всички страни да бъдат оценявани според таблица с определени индикатори, съобразени с националните особености. За всеки показател ще бъде определена гранична стойност, чието преминаване да сигнализира за възникващи дисбаланси в различни сектори на икономиката. На базата на тази оценка Комисията ще съставя списък на страните-членки, изложени на риск от дисбаланси и ще дава препоръки. Ако страните не предприемат коригиращи действия в определен срок, ще стартира процедура по прекомерен дисбаланс, по аналогия с процедулата по свръхдефицит.
Според официалното съобщение на МФ, обаче, пред представителите на Комисията българската страна е изразила загриженост относно логиката на определяне на праговете за всички държави-членки на ЕС, липсата на кохерентност (съгласуваност) при разглеждането им, както и от неотчитането на различните начални позиции на държавите- членки. София предлага „въвеждане на различни индикатори за държавите-членки в еврозоната и извън нея”, както и въвеждане на прагове по държави за по-пълното отчитане на националните особености на икономиките.
С други думи, българската позиция е, че не може по едни и същи показатели и гранични стойности да се сравняват и оценяват икономиките на Германия и България, да речем. В предложението на Комисията, което тепърва предстои да бъде обсъждано от Съвета и Парламента, обаче се обяснява, че показателите не бива да се тълкуват механично, а на базата на задълбочен икономически анализ. Например, дефицит по текущата сметка от 3% може да е приемлив за страна, която е в процес на икономическо изравняване и има силни инвестиционни нужди, но не за и по-напреднала държава с бързо застаряващо население.
Тоест презумпцията за отчитане на националните особености съществува, още повече, че поради спецификите на третираните проблеми, е предвиден дълъг процес на обсъждане със страните–членки, попаднали в рисковия списък, преди задействането на наказателната процедура. Тъй като от прилагането на мерките до практическия им ефект има дълъг път, процедурата за прекомерен дисбаланс няма да влиза в сила веднага, а страните-членки ще имат време за отстраняване на дисбалансите, обяснява Комисията.