euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Днес следобед в Копенхаген започват да пристигат световните лидери за кулминацията на преговорите по нова сделка за климата. Протестите в датската столица също се очаква да се ожесточат. Все по-трудно става и прогнозирането на изхода от срещата на върха, започнала преди 10 дни. Преговорите между министрите на околната среда и високопоставените представители на 192 страни-участници продължиха няколко дни, но вместо възелът да започне да се развързва, той се заплита още повече.

Основните въпроси остават без отговор - как парите за адаптиране към промените в климата в развиващите се държави да бъдат разпределяни? Как да бъдат намалени въглеродните емисии и по какъв начин това бреме да бъде поделено справедливо между страните? В момента на масата на преговорите е проект на предложение, което според САЩ, ЕС и други държави не включва достатъчно високи ангажименти от развиващите се страни. Преговорите снощи са продължили до сутринта.

На днешното пленарно заседание изказвания се очаква да имат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, британския премиер Гордън Браун, финландския президент Таря Халонен и лидерът на Зимбабве Робърт Мугабе.

До момента няма съществена промяна в ангажиментите, поети досега от ключовите групи държави, представени схематично от ББС:

- Китай изисква обвързваща цел за намаляване на въглеродните емисии на база единица от БВП с 40-45% от нивата през 2005 г. до 2020. Освен това Пекин настоява богатите страни да намалят своите емисии до 40% от нивата от 1990г. до 2020 г. Китай иска още богатите страни да плащат 1% от БВП годишно, за подпомагане на други страни да се адаптират и изисква Западът да предостави нисковъглеродни технологии. Китай е най-големият производител на парникови газове - 20.7% от глобалните емисии. Измерено на глава от населението обаче приносът на Китай го отрежда на 30-то място в света. БВП на страната за 2008 г. е бил 4.3 трилиона долара. Пекин е страна по Протокола от Киото, но в качеството си на развиваща се страна, поради което не е задължена да намалява емисиите.

- САЩ предлагат намаление от 17% на емисиите си под нивата от 2005 г. до 2020 г., но това тепърва трябва да бъде одобрено от Конгреса. Този ангажимент е равен на 4% от нивата през 1990 г. САЩ са вторият по големина производител на парникови газове - 15.5% от глобалните емисии. По индикатора емисии на глава от населението Вашингтон се нарежда на пето място. БВП за 2008 г. е 14.2 трилиона долара. Предишният президент Джордж Буш подписа Протокола от Киото, но документът не беше ратифициран.

- ЕС е поел ангажимент да намали емисиите си с 20% до 2020 в сравнение с нивата от 1990 г. и с 30%, ако бъдат предприети реципрочни мерки от останалите развити държави. Европейците настояват бедните страни да намалят ръста на емисиите си и са изчислили, че стойността на поетия ангажимент ще струва 150 млрд. долара годишно до 2020 г., от които 7 до 22 млрд. долара ще дойдат от публични средства. ЕС е третият най-голям производител на парникови газове - 11.8% от глобалните емисии. На глава от населението европейците се нареждат между САЩ и Китай - на 17-то място в света. БВП на целия съюз за 2008 г. е бил 18.3 трилиона долара. Страните-членки са подписали Протокола от Киото и са го ратифицирали. Според еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас ЕС ще успее да изпълни ангажиментите си по Протокола да намали с 8% емисиите си под нивата от 1990 г. за периода 2008-2012 г.

- Индия ще намали въглеродния си принос на база единица от БВП с 20-25% от равнищата през 2005 г. до 2002 г. Делхи се противопоставя на правно-обвързващи цели, но иска богатите страни да имат задължителни ангажименти. Основният аргумент на Индия е, че богатите страни са основния виновник за промените в климата и посочва огромната разлика в емисиите, измерена на глава от населението. Индия също настоява богатите страни да съкратят емисиите си с 40% до 2020 г. Страната е шестият по големина производител на парникови газове - 5% от глобалните емисии. На глава от населението тя е на 66-то място. Тя е и с много нисък БВП за 2008 г. - 1.2 трилиона долара. Подписала е Протокола от Киото като развиваща се държава и затова не е принудена да съкращава емисиите си.

- Япония също предлага да намали емисиите си с 25% от нивата през 1990г. до 2020 г. при условие обаче, че и други държави поемат подобни ангажименти. Токио се застъпва за рядко обсъжданото предложение всяка страна да определя сама за себе си ангажиментите си. Япония е седмият по големина производител на парникови газове в света като отговаря за 3.3% от общите емисии. На глава от населението страната също е в първата 20-ица - 15-то място, а БВП за 2008 г. е 4.9 трилиона долара. По Протокола от Киото Япония трябва да намали емисиите си с 6% от нивата през 1990 г. до 2012 г.

- Африканският съюз, както и Китай, иска богатите страни да поемат правно-обвързващи ангажименти да намалят емисиите си с 40% и посочва, че 20 и дори 30% е неприемливо. Африканските държави настояват богатите да плащат по 0.5% от БВП за развиващите се страни. Ако исканията им не бъдат изпълнени, заплашват, че ще напуснат преговорите. В АС членуват 50 африкански страни, сред които Египет, Либия, Южна Африка, Тунис, Сомалия и Алжир. Всички те са отговорни за 8.1% от глобалните емисии. Общият им БВП за 2008 г. е бил 34 млрд. долара. Те също са подписали Протокола от Киото, но като развиващи се държави, т.е. без правно-обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите.

- Следващата група, която ББС описва са страните от Залива. В тях влизат повечето членуващи в Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) и Саудитска Арабия, които искат финансови компенсации, ако бъде сключено ново споразумение, което да предвижда намаление на употребата на изкопаемите горива. Тази група държави подкрепя сделка, която ще засили употребата на новата технология за улавяне и геологично складиране на въглеродния диоксид. През 2007 г. страните от ОПЕК обещаха да платят 750 млн. долара за изследователска дейност в тази сфера. Тези страни са отговорни за 2.3% от глобалните емисии и имат общ БВП на стойност 468 млрд. долара. Те също са подписали Протокола от Киото в качеството им на развиващи се страни.

Последната група е на най-уязвимите страни - Съюзът на малките островни държави. Те възприемат покачването на нивото на световния океан като опасност за самото им съществуване и искат бъдещото споразумение да се бори за ограничаване на глобалното затопляне до градус и половина, а не 2 градуса по Целзий, както настояват повечето държави. Те искат също глобалните емисии да достигнат своя пик до 2015 г. и след това да паднат с 85% до 2050 г. от нивата през 1990 г. Според тях богатите трябва да плащат най-малко 1% от БВП за плащане на щетите върху климата, причинени от тях. Малките островни страни са отговорни за 0.6% от глобалните емисии, а БВП за 2008 г. се изчислява на 46 млрд. долара.