Комисар Барние за напредъка по вътрешния пазар: "Най-добрите резултати досега!"
Жанета Куюмджиева, March 15, 2013
Тазгодишното издание на Обзора на напредъка във вътрешния пазар от февруари тази година вероятно ще остане като най-добрата новина за първото тримесечие на 2013 г. Докладът на ЕК, който изследва напредъка в работата по прилагането на европейските директиви в националните законодателства, отчита най-високи резултати от 15 години насам, тоест от първата си публикация през 1997 г. Обзорът прави количествен анализ на напредъка на държавите-членки в четири области:
- Постигането на заложения минимум на невъведени директиви;
- Прилагането на т.нар. "нулева толерантност" към директиви, които са забавени повече от две години;
- Намаляване на периода за транспониране на правилата на ЕС;
- Засилване на усилията по привеждане в съответствие на националните законодателства към европейските разпоредби.
Процентът на директивите за единния пазар, които не са въведени своевременно в националните законодателствата (средният дефицит на транспонирането), е спаднал от 6.3% през 1997 г. до рекордно ниското равнище от 0.6%. Този резултат е под заложения минимум от 1%, договорен от европейските държавни и правителствени ръководители през 2007 г. и дори е близо до предложения в Акта за единния пазар през април 2011 г. дефицит от 0.5 %. Броят на страните, постигнали целта от 1%, се е повишил от 16 (към септември 2012 г.) на 23.
В това издание на Обзора по направлението транспониране Ирландия бележи най-добър резултат – пълно въвеждане на европейските директиви. В същата "дисциплина" отличник през май 2008 г. беше България. Една или две директиви делят Естония, Малта и Швеция от нулевия дефицит, а с най-голям напредък в това отношение са Румъния и Италия. Северната ни съседка е постигнала намаление на невъведените директиви от 1.1% до 0.4%, а средиземноморската държава е успяла за шест месеца да сведе дефицита от 2.4% до 0.8%.
Неизпълнението на националните правителства по въвеждането на правилата на ЕС, свързани с единния пазар, е под 5%, което означава невъзможност на страните-членки да се възползват от предимствата на 73 директиви. Най-относителен е успехът в областите транспорт, околна среда и финансови услуги. Категоричен е напредъкът в последните години по отношение на намаляването на директивите, чийто срок за транспониране е изтекъл преди повече от две години – от 22 през май 2009 до 2 през ноември 2011 г. И в предходното издание на Обзора на вътрешния пазар Белгия и Полша бяха сред петте страни, които не могат да приложат "нулева толерантност" към дълго просрочените за внасяне инструкции на ЕС.
През изминалите шест месеца България, която заедно с Белгия беше забавила Директивата за включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, е успяла да я транспонира и вече няма изостанали с над две години директиви.
Закъсненията и периодът, необходим за въвеждането на правилата на ЕС в националните законодателства, са от съществено значение за правилното функциониране на единния вътрешен пазар. Средно държавите ползват около 9.6 месеца допълнително време след изтичане на установения срок, за да въведат съответната директива.
Въпреки намаления дефицит на транспониране, от май 2012 г. насам само осем страни са успели да намалят това закъснение по прилагане на правилата на вътрешния пазар на ЕС. Това са Ирландия (с нулево закъснение), следвана от Испания, Чехия, Естония, Румъния, Дания, Словакия и Холандия. Негативна тенденция в това направление бележат Полша, при която от 10.7 месеца периодът на транспониране след установения срок е нараснал на 16.6 месеца, както и Белгия - с удължаване на времето за въвеждане на европейските правила с близо 5 месеца (над 11.3 месеца).
Броят на нарушенията също продължава да намалява по отношение на прилагането на законодателството на ЕС. От 2007 г. насам откритите производства за установяване на нарушения са с 38% по-малко. Най-много производства, открити от Комисията, са срещу Италия, Испания и Гърция и са главно в областта на околната среда. Белгия от своя страна е намалила откритите производства с 50% за последните две години, но продължава да среща значителни трудности при директивите, свързани с данъчното облагане.
Причини за половината от нарушенията са в неправилното прилагане на европейското законодателство (първично или вторично). Около една трета се дължат на забавяне при транспонирането на директивите, а 15% - заради некоректно въвеждане на тези директиви. Средната продължителност на производствата по установяване на нарушения е между 10 месеца и 26 месеца.
Според данните в Обзора на вътрешния пазар най-подготвените страни-членки за следващия преглед са Естония и Латвия. В следващия период на отчитане, за да постигнат дефицит от 1%, двете страни ще трябва да въведат съответно 1 и 6 директиви. За сравнение този резултат ще изисква от Белгия и Полша транспонирането на 31 директиви. Въпреки че е малко вероятно такова намаление на броя на невъведените правила на ЕС в областта на вътрешния пазар да се осъществи без драстични мерки, резултатите, които Румъния, Кипър и Италия показват, са доказателство, че значителен напредък е възможен и то за кратък период от време.