euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През първия ден на срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на ЕС в Брюксел (Европейския съвет) не е било постигнато споразумение за приноса на отделните страни-членки към Фонда за промените в климата. На заседанието си през октомври Европейският съвет реши, че за подпомагане на развиващите се и бедните островни държави ще е нужно ЕС да осигури между 5 и 7 млрд. евро годишно до 2013 г., но на доброволни начала за страните-членки. Общата сума, която Съюзът изчисли, че ще е нужно развитите държави да осигурят на бедните до 2020 г. е 100 млрд. евро годишно, по което тепърва предстои да се спори в Копенхаген.

Шведският министър-председател Фредрик Райнфелд, който за последен път председателства Съвета, съобщи на пресконференция късно снощи, че до момента половината от членките на ЕС са обявили доброволните си вноски към 7-те млрд. евро. Той обясни, че много от държавите са се въздържали от доброволния си ангажимент заради последиците, които търпят от икономическата криза. Една от тези държави е България.

Премиерът Бойко Борисов заяви в рамките на Европейския съвет в Брюксел, че София не може да си позволи да плаща за подпомагане на развиващите се икономики и бедните страни в борбата с климатичните промени, ако спрените средства по европейските фондове не бъдат пуснати отново. Освен това, българският министър-председател е поискал и гаранции, че страната ще бъде допусната бързо в Еврозоната. "България демонстрира, че е дисциплинирана държава и че няма нужда от рестриктивни мерки като спиране на пари по еврофондове, например. Като партньори на ЕС ние ще инвестираме в екология, но искаме да получим тези гаранции и да бъдем подкрепени от другите държави за бързото ни влизане в Еврозоната".

Г-н Борисов уточни обаче, че това не са условия към ЕС, а правото на страната ни да защитава националните си интереси и да участва в Съюза като равноправен партньор. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, от своя страна, че много по-малко ще струват усилията да спасим планетата ни, отколкото след това да се налага да я ремонтираме.

Очаква се на днешния втори ден от срещата на върха, да стане ясно дали ще бъде постигнато споразумение за доброволните вноски към Фонда за промените в климата. Шведският премиер добави, че макар приносът да е доброволен, председателството на Съюза упражнява натиск върху членките, за да може ЕС да запази водещата си роля в борбата с климатичните промени и да отиде единен на конференцията в Копенхаген. В края на следващата седмица в датската столица ще се съберат държавните и правителствени ръководители на над 110 държави от общо 192 участващи страни.