Без транспортна инфраструктура и реформа в администрацията, България не е конкурентоспособна
Аделина Марини, September 20, 2009
Подобряването на транспортната инфраструктура на България е ключово и спешно предварително условие за икономическото й развитие. Именно по тази причина близо 1/4 от кохезионните фондове са насочени към изпълнението на тази цел. Това се казва в годишния анализ на Европейската комисия на постигнатото от прилагането на Европейския план за възстановяване и развитие, приет от Европейския съвет през ноември миналата година в апогея на глобалната финансова и икономическа криза. В главата за България, докладът посочва още, че некоординираната и неефективна администрация, както и корупцията са довели до значително забавяне на текущи проекти. Именно затова с особена спешност, тези предизвикателства трябва да бъдат посрещнати, а като първи приоритет документът препоръчва реорганизацията на пътната агенция.
Докладът беше предложен като съпътстващ документ на провелото се в петък в София публично изслушване, организирано от Обсерваторията на единния пазар на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на тема: "България и единният европейски пазар". В него, освен това, са посочени и други предизвикателства, сред които подобряването на бизнес-средата, облекчване на регулациите на местно и национално ниво, както и подобряване на конкурентоспособността чрез увеличаване на производителността, намаляване на енергийните разходи и ориентация на икономиката към повече наука и зелени технологии.
Според заключенията в документа, България е най-енергийно интензивната икономика в целия ЕС и е особено уязвима на енергийни ценови шокове. Затова се препоръчва бърз преход към нисковъглеродна икономика и увеличаване на дългосрочния потенциал на страната за икономически растеж.
По отношение на облекчаването на бизнес-средата и реформата в администрацията, най-конкретни препоръки на изслушването отправи Васил Велев, член на Икономическия и 
социален съвет в България (ИСС). Той припомни, че в България продължава практиката да се администрират незаконно редица режими, най-вече от местната администрация. Отделно от това, много често се допускат волно или неволно грешки при тълкуването или при превода на европейското законодателство и се избира, понякога, по-тежък режим вместо по-лек в българското законодателство. Липсва и цялостен орган, който да следи изпълнението на законите, както и в много от нормативните актове да бъдат включени разпоредбите на закона за електронното управление и търговския регистър.
Васил Велев посочи още, че в България липсва смислена оценка на въздействието на нормативните актове върху бизнеса. Много често законите се правят така, че да са удобни на администрацията, а не на гражданите или бизнеса. Не на последно място г-н Велев посочи и проблема с въведения в нашето законодателство принцип на мълчалив отказ. "Ако изрично не е уговорено в специален закон мълчаливо съгласие, се прилага мълчалив отказ. Позицията на бизнеса, а и на ИСС е, че трябва да е обратното - ако не е уредено в специализиран закон мълчалив отказ, да се подразбира принципът на мълчаливо съгласие".
От ИСС искат и цялостен преглед на законовата уредба, след което да се направи предложение към законодателната власт тя да бъде приведена в съответствие с изискванията на закона за ограничаване на административното регулиране, както и закона за електронното управление.
Друга препоръка е максимално опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местната или националната власт. Христоматиен пример за ненужно усложняване на взаимодействието между бизнес и администрация е това, че всяка компания у нас ежемесечно плаща към НАП с около 30 платежни нареждания, вместо това да е с 1 документ, 1 подпис, 1 такса в банката държавната администрация да разпределя в нужните пропорции съответните суми. Продължава практиката да се изискват от бизнеса актуални състояния и удостоверения за липса на задължения към НАП, както и свидетелства за съдимост, въпреки че законът за електронното управление и законът за търговския регистър разпореждат, че те трябва да бъдат служебно получавани.
ИСС предлагат също и облекчаване на изискванията към финансовите отчети на микро- и малки предприятия, тъй като те до голяма степен поставят изисквания като към големите предприятия. У нас има около 700 големи предприятия и над 250 хиляди работещи малки и средни предприятия, т.е. над 90% от предприятията са малки и средни, но изискванията към отчетите им са като за големите. В момента в ЕС тече процес по промяна на директивата за годишните финансови отчети, но позицията на България е по-скоро сдържана.
Що се отнася до единния европейски пазар, председателят на ИСС Лалко Дулевски посочи, че Съветът настоява за единна европейска концепция по въпроса и постави следните въпроси: "Възможно ли е вече да говорим за единен еврепоейски пазар на труда при наблюдаваните различия по основни показатели като производителност на труда, работна заплата, заетост, безработица? При, ясно искаме да подчертаем, наличие на примери на национален протекционизъм, при ниска трудова мобилност? И нека по друг начин поставя въпроса - можем ли въобще да мислим и да вървим към разработване на критерии, при които можем да заявим, че в Европа има вече началото на единен пазар на труда?"
От своя страна, министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че България трябва по-добре да се адаптира към единния европейски пазар като осъществи структурни реформи в пазара на труда, образованието и социалния сектор.
В становището си от тази година по отношение на правните бариери пред конкурентоспособността, Европейският икономически и социален съвет посочва, че вътрешният пазар не е напълно изграден, тъй като законодателството на ЕС все още не е довело до ефективното функциониране на вътрешния пазар във важни области като финансите и енергетиката. По отношение на финансите, ЕС вече прави крачки пред единната регулация и стандартизация. Във връзка с енергетиката обаче, липсва политическа воля за създаване на единна енергийна политика. Така че, 3 години след последното разширяване на съюза, трудно може да се каже, че той разполага с добре функциониращ единен вътрешен пазар. Вредите от това се виждат особено ясно в моменти на глобални кризи.