euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

България старее, не се реформира и обеднява. Спасение не дебне отникъде

Аделина Марини, 18 май 2015

Един постоянно налагащ се извод от конкретните национални препоръки на ЕК по Европейския семестър е, че България застарява, обеднява и е неспособна да се реформира. Новото тази година е, че Комисията смени подхода си и се фокусира вместо върху дългосрочните и упорити проблеми само върху онези, които може да дадат бърз резултат. Както каза заместник-председателят Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП), препоръките се концентрират основно върху това, което може да се свърши тази година, максимум за година и половина. Защото, както обясни той, ако всичко е приоритет, то тогава нищо не е приоритет. Затова и вместо обичайните 7-8 препоръки, тази година България има само пет. От списъка са отпаднали изключително важни препоръки като тази за реформата на съдебната система и за енергийната зависимост. 

Това обаче съвсем не означава, че Комисията е свалила вниманието си от тези две изключително важни области. В този смисъл особено полезен е анализът на ЕК, който предхожда конкретните препоръки. От него става ясно, че ЕК не приема прогнозите на правителството за намаляване на бюджетния дефицит през тази година и догодина. Нещо повече, Комисията казва, че планираните цели за дефицита за 2016-а година до 2018-а година не са достатъчно конкретни. Освен това, на базата на пролетната икономическа прогноза ЕК вижда риск от отклонение от целите за фискална консолидация за периода 2014-2015 година, а през 2016-а е налице риск от значително отклонение. Като цяло ЕК е на мнение, че съществува риск България да не спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Затова тя препоръчва допълнителни мерки през тази година за избягване на влошаване на структурния баланс на публичните финанси, а за догодина препоръчва корекция от 0.5% от БВП.

Част от мерките може да включват подобряване на събирането на данъци, което фигурира във всички конкретни препоръки за България, откакто съществува Европейският семестър, справяне със сенчестата икономика, подобряване на разходите за здравеопазване. Препоръчва се и цялостен анализ на риска и оценка на въздействието на предприетите по-рано мерки. Това е нов съвет на ЕК, който присъства и в цялостния доклад за икономическото състояние на България. Според ЕК, за България основно предизвикателство продължава да е спазването на данъчното законодателство. Уви, това, което липсва в анализа е, че всъщност България има проблем със спазването на всякакво законодателство, не само на данъчното. Именно затова е от особено значение ЕК да не изпуска от поглед проблема със зависимата съдебна система.

Той е подробно описан в контекста на създаването на благоприятна за инвеститорите бизнес-среда. "Ключов елемент за създаването на благоприятна за инвеститорите бизнес среда е наличието на независима, висококачествена и ефикасна съдебна система и на ефективни механизми за борба с корупцията. Сред основните предизвикателства в тази област са липсата на цялостна координация, институционалните недостатъци и слабите резултати в постановяването на окончателни решения от съда". По-нататък се посочва, че всичко това ще бъде включено в Механизма за сътрудничество и проверка, което обяснява защо липсва конкретна препоръка в тази област, освен че става дума за доста дългосрочен ангажимент.

С подобряването на инвестиционния климат е свързана петата конкретна препоръка за подготовка на "всеобхватна реформа на правната уредба на несъстоятелността въз основа на най-добрите международни практики и експертен опит, и по-специално да подобри механизмите за преструктуриране преди несъстоятелност и за извънсъдебно преструктуриране". Също до болка позната препоръка от всички предходни години на Европейския семестър. В анализа към препоръките се казва, че правната уредба за несъстоятелността в България се е оказала неефективна, което "увеличава несигурността сред участниците на пазара и намалява привлекателността на страната за инвеститорите. Производствата по несъстоятелност отнемат повече време, отколкото в сравними държави, а равнището на събиране на вземанията е ниско". 

Особено силни са критиките към здравната система. Там анализът е стряскащ, макар и добре познат. Казва се, че сред важните предизвикателства, пред които тя е изправена, са слабите здравни резултати, ниската степен на финансиране, ефективността на използването на ресурсите. Това е така да се каже чисто техническата част. Това, което заслужава основно внимание обаче е, че в България очакваната продължителност на живота е значително под средната за ЕС, а очакваната продължителност на живота при раждане е сред най-ниските в ЕС. Болничният сектор продължава да е твърде голям. В първата препоръка този въпрос е засегнат като се препоръчва България да подобри ефективността на разходите, като по-специално преразгледа ценообразуването на здравните грижи и укрепи извънболничната и първичната медицинска помощ.

България е с най-бързите темпове на застаряване на населението. Същевременно страната ни е с твърде голям брой младежи, които не участват нито на пазара на труда, нито са в обучение или друго. Сред тях делът на ромите е най-голям. Затова и България е сред страните, изправени пред най-висок риск от бедност в ЕС. Пенсионната реформа обаче не е сред петте препоръки на ЕК. Международният валутен фонд публикува в същия ден, в който ЕК оповести препоръките си за страните-членки, своя доклад [на английски език] за България. В него Фондът извежда като много сериозен проблем застаряването на населението и емиграцията. 

Комисията и тази година препоръчва създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Въпреки, че българската МРЗ е най-ниската в ЕС в номинално изражение, тя е нараснала чувствително от 2011-а година насам, като се планират още значителни увеличения през следващите години. Това, според ЕК, може да доведе до смущения във функционирането на пазара на труда. В допълнение към това и дори по-важно е, че липсват ясни насоки за определянето на равнището й. ЕК препоръчва в този механизъм да се включи и определянето на минималните осигурителни прагове предвид въздействието им върху бедността сред работещите, разкриването на работни места и конкурентоспособността. Тази препоръка е леко видоизменена от предишни години, но продължава да съществува. За тази година МВФ очаква безработицата да бъде 10.9%, а за догодина 10.3%. 

За пореден път е критикувано и ниското качество на образователната и обучителната система, както и ограничената полза от тях за пазара на труда. Комисията подчертава, че поредна година не е приет законът за училищното образование. Тази сфера е засегната в четвъртата препоръка, където се очаква България да приеме закона и да увеличи участието в образователната система на децата в неравностойно положение, особено ромите. 

Международният валутен фонд е доста по-остър в своя анализ и препоръки, като посочва, че със сегашните си действия България обрича на много бавно темпо изравняването на доходите. Нещо повече, очакванията са да се запазят възрастовите, половите и регионалните различия в доходите. В този дух МВФ смята за ключова борбата с корупцията и подсилването на върховенството на закона, за да се възстанови доверието в ключови институции. И МВФ, и ЕК обръщат сериозно внимание на проблемите във финансовата система, появили се покрай случая "КТБ". Тези проблеми са адресирани във втората конкретна препоръка на ЕК, където се посочва нуждата от независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система и провеждането на стрес-тестове в тясно сътрудничество с европейските органи. Паралелно с това се препоръчва и извършване на преглед на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователния сектор. 

Да се преразгледа и подсили надзора в банковия и небанковия финансов сектор, което включва и укрепване на разпоредбите за гарантиране на депозитите. Комисията още през февруари, когато публикува задълбочения икономически доклад за България, спомена, че изплащането на защитените депозити е закъсняло много, което се припомня и в анализа, съпровождащ петте конкретни препоръки. МВФ е на мнение, че въпреки всички сътресения, финансовият сектор се е оказал доста издръжлив, но също препоръчва да се изчистят съмненията в надзора. МВФ има и една допълнителна препоръка, която е пропусната в доклада на ЕК, а именно необходимостта да се следи изкъсо ситуацията в Гърция и да се разработи план в случай, че най-лошият сценарий се развие в тази страна. Фондът не казва кой е този сценарий, но вероятно има предвид фалит на Гърция и евентуалното й излизане от еврозоната, което ще има тежки последици за България. 

Прави впечатление, че енергетиката не се споменава нито в конкретните препоръки, нито в анализа към тях. Вероятна причина за това е, че тази Комисия предложи концепция за енергиен съюз и именно там смята да решава проблемите, свързани с енергията. По подобен начин тя прехвърля по--дълбокия анализ на реформата на съдебната система към специалния механизъм, който обаче важи само за България и Румъния. В предишни години Комисията е отправяла препоръки за съдебната система и на държави, които нямат този механизъм, като Италия например. Всъщност през 2013-а година 10 страни-членки получиха подобни препоръки. Освен България и Италия, препоръки получиха още Испания, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия.

Предходната Комисия на Жозе Мануел Барозу създаде специално правосъдно табло, което е неразделна част от Европейския семестър. Миналата година икономическата дирекция на ЕК представи обширен анализ [на английски език] на връзката между реформите в съдебната система и икономическите резултати. В него се казва, че ефективните съдебни системи, което означава качество, независимост и ефективност, са "важно структурно условие" страните-членки да постигнат устойчив растеж. Така че, наистина е озадачаващо, че от препоръките е отпаднала тази сфера и то без да е създаден все още общоевропейският механизъм за върховенство на закона, който би могъл да покрива част от проблемите.