Черна котка, бял политик
Ралица Ковачева, September 27, 2010
Българските политици са изключително облагодетелствани, в сравнение с колегите си в развитите демокрации, защото битуват в луксозна медийна и обществена среда. А именно - почти безкритична и със значително кратка памет. Това им позволява да градят предизборните си кампании само на базата на щедри обещания, защото нито избирателите четат предизборните програми на партиите, нито партиите помнят какво изобщо са записали в тях. Медиите пък рядко проследяват дори и най-важните новини до развръзката им.
Единствено в Интернет в момента има ресурс за критично отношение към властта. Блоговете и социалните мрежи могат да имат по-съществено влияние върху политическия живот у нас, ако обединят усилията си и желанието си за промяна и ги използват за натиск върху политическата класа. Разбира се, с подкрепата на медиите и неправителствените организации.
Всичко това мотивира трима души, членове на фондация „14-ти януари“ и активни блогъри - Асен Генов, Илия Марков и Константин Павлов-Комитата, да създададат сайта PolitiKat.net. Проектът си е поставил амбициозната задача да ограничи политическото лицемерие. Как? Като събере, съхранява, подрежда и проследява обещанията и политическите становища на политиците, държавните и общинските служители.
Проектът е вдъхновен от идеята на американския сайт PolitiFact.com за специален Obameter, който следи изпълнението на предизборните обещания на президента Барак Обама. Интересен факт е, че американският Обаметър е създаден именно от журналисти и беше отличен с най-престижното отличие, което се присъжда на пишещи за особен принос към обществото - "Пулицър".
PolitiKat.net има три основни раздела: Истинометър, Ветропоказател и Бойкометър. "Истинометър"-ът проследява изпълняват ли се дадените обещания - например изграждат ли се в срок и срещу първоначалния бюджет големи инфраструктурни обекти или нивото „първа копка” продължава с години, а продължават да се наливат средства. В момента актуални теми в този раздел са средствата, обещани за здравеопазване и цената на газа.
"Ветропоказател"-ят е посветен на политическите становища - например, дали след като един политик е заявил, че никога няма да се коалира с определена партия, в края на краищата не прави точно това. В момента в раздела можете да проследите позициите на политиците по отношение на АЕЦ ”Белене” и полицейското насилие.
"Бойкометър"-ът, както личи от името му, се фокусира върху личността на премиера Бойко Борисов. Причината, освен, че е премиер, е че той е един от най-щедрите на обещания политици. Това е и най-богатият раздел в момента. Едно от най-атрактивните обещания на Борисов, цитирани в сайта, е лично да съдейства ЦСКА да бъде предложен за покупка на руската газова компания "Газпром".
За да проследи развитието на различните теми във времето, сайтът ще използва информации от медиите, оригинални документи на държавната и местната администрация, а при нужда ще изисква от институциите допълнителна информация. Създателите му си дават сметка, че това е нелека битка, но смятат, че ако институциите са наясно какъв е залогът, ще съдействат.
Искайки определена информация ние ще уточняваме, че ако не я получим в законовия срок, ще смятаме обещанието за неизпълнено и имаме право да го определим пред обществото като лъжа, обясни Асен Генов. Според него това ще накара и чиновниците, и политиците, да се отнасят по-отговорно към обещанията си и към претенциите на обществото да получи информация за изпълнението им.
По тази логика очевидно трябва да приемем за мълчаливо съгласие пълното мълчание от страна на правителството по отношение на въпросите на euinside за изказването на премиера във Вашингтон парите за „Набуко” да се извадят от бюджетния дефицит. Ние определихме случилото се като гаф, вероятно наистина е така, след като не получаваме отговор вече цяла седмица. Или просто не ги интересува? Може би точно това ще е ползата от подобен проект - политиците да започнат да се интересуват от мнението на обществото за постъпките си.
Едно от най-хубавите качества на PolitiKat.net е, че в него всеки може да добавя информация и да следи нейния статус. На сайта има подробни инструкции как да го направите. Идеята е да се създаде силна онлайн общност, както и голяма база данни, която може да се използва от медиите, от анализатори, както и от самите партийни централи за обратна връзка.
„Очакваме проектът да допринесе за това, политиците да бъдат по-реалистични в обещанията си, разбирайки, че всяко тяхно невярно твърдение или неизпълнен ангажимент ще бъде документиран в Интернет и, при необходимост, информацията може да бъде използвана при бъдещата дейност на лицата, поели дадените ангажименти или на техните политически сили”, казват създателите на проекта.
Те разчитат, както показва и името на фондацията им - „14 януари”, че генерираният във виртуалното пространство критичен потенциал може да се превърне в съвсем реална гражданска активност, както се случи с протеста на 14 януари 2009 година. Разчитат много и на медиите, за да стигне идеята до повече хора и за да захранват сайта с публикации.
Друг е въпросът защо се стигна дотам да е необходимо някой да напомня 
на медиите да вършат работата си - а именно да следят дали някой лъже обществото. И дали създателите на сайта няма да имат проблем с намирането на информации в медиите, които са все по втренчени в жълти скандали, клюки и интриги, отколкото в политическия дневен ред. Тези опасения се подсилват и от изключително слабия медиен интерес към пресконференцията за представянето на проекта.
Но в края на краищата, както каза Комитата, някой ден тази база данни може да се използва от историците. Ако това е историята на нашето време, кой може да я пренапише?!