Събитието на 2009 г., според репортера Ладислав Цветков
Ладислав Цветков, January 1, 2010
Свободата братя....
Не са много събитията, които може да се определят като важни за 2009 година.
Да правиш обзор е начинание трудно и, в известен смисъл претенциозно, дори самонадеяно.
Все пак, животът си е живот, а случилото се е факт.
Ако трябва да правя градация по значение, то за мен без съмнение на първо място е 14.01.2009 г. Защо? Защото, сега през дистанцията на времето разбирам, че протестите пред парламента не трябваше да успеят. Не трябваше не заради предходното управление, а заради това, което го замени. Само след две застудявания този, който не разбира защо, ще разбере. И причината няма да е цената на парното, а цената на личната свобода.
Диктатурата с „човешко лице“ е тук, а посегателствата срещу свободата са „необходимост“ и манталитет на управляващите. Определям протестите пред парламента като събитие намер едно, защото излезлите на улицата млади хора бяха честни и вярващи в това, че трябва да има свобода и справедливост. Нещо повече - случилото се беше пример за това, че у нас нищо не се е променило, а методите по дискредитиране на протеста и намесата на „палките“ след безчинствата на шепа хулигани, доведени и очевидно организирани, показа неспособността ни да бъдем граждани, нещо от което властимащите се възползват при всяка възможност.
След отлива на дискредитирания протест, събитията следваха своя дневен ред. Избори -все същите, все по същия начин. Приказките и обещанията - и те така. Да спечелим изборите с приказки и обещания, пък после кой ти помни. И, когато човек размишлява за свободата, няма как да не се сети за апела на управляващите, че в името на повече сигурност трябва да се лишим частично от личната си свобода. Мотивът - борба с престъпността. На фона на такива приказки, редно е да попита човек какво правим пък с борбата за свобода, около която на национални празници се подреждат политическите ни „водачи“.
От всичко казано до тук може съвсем спокойно да се каже, че събитие на годината е намерението на управляващите да ни отнемат и малкото свобода която имаме (чрез закона за електронните съобщения, б.р.)
P.S. На 3 март с патос се четат имената на революционери и духовници дали живота си за свободата и независимостт на Отечеството. Ако следваме логиката на отделни политици, време е този списък да се отмени. Не е актуален и не отговаря на съвременните реалности.