Опит за рестарт на трансатлантическите отношения
Аделина Марини, November 4, 2009
С декларация за рестартиране на трансатлантическите отношения приключи първата официална среща на върха ЕС-САЩ, откакто президентът Обама встъпи в длъжност, нищо, че основната тема на срещата беше борбата с промените в климата. Председателят на Европейския съвет, шведският премиер Фредрик Райнфелд, заедно с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана отидоха във Вашингтон в понеделник, за да обсъдят с президента Обама решението на ЕС, че на развиващите се държави ще са необходими 100 млрд. евро помощ за борба с промените в климата.
Лидерите на ЕС отидоха в американската столица и за да представят новия си план за действие в Афганистан. Вместо това обаче, срещата на върха приключи с декларация от 15 страници, в която е направен пълен преглед на всички трансатлантически инициативи и общи действия, като са добавени и някои нови.
По най-важната тема - климатичните промени, нямаше никакъв конкретен резултат, извън политическата декларация, че в Копенхаген непременно трябва да бъде сключено ново споразумение. Една от причините за липсата на конкретни ангажименти от страна на САЩ е, че законопроектът за търговията с въглеродни емисии, както и американският ангажимент за намаляване на емисиите все още се обсъжда в Сената и, засега, няма данни, че ще бъде гласуван преди срещата в датската столица, която започва на 7 декември.
Що се отнася до Афганистан, американският президент приветства усилията на ЕС да продължат активната си роля там. Не стана ясно обаче дали са отправени нови искания за по-активно участие на европейските държави в Афганистан и Пакистан, където САЩ в момента изпитват сериозни затруднения.
В заключителната декларация има и нещо ново - създаването на съвместен ЕС-САЩ 
Енергиен съвет на ниво министри, който започва работа още днес. Целта на новата структура е да подобри енергийната сигурност и сътрудничеството в постигането на амбициозни цели по отношение на промените в климата. Основна задача на Съвета ще бъде да проучва разнообразяването на енергийните ресурси както чрез увеличаване на използването на втечнен природен газ, слънчева и вятърна енергия, биогорива, така и ядрена енергия. Освен това, Съветът ще обсъжда по какъв начин ефективно да се постигне глобалната енергийна сигурност на базата на прозрачни, стабилни и недискриминиращи енергийни пазари.
В декларацията са засегнати и абсолютно всички останали теми в трансатлантическия дневен ред като: Западните Балкани, източноевропейските и Кавказки държави, отношенията с Иран, мирния процес в Близкия изток, борбата с бедността, кръгът Доха за премахване на субсидиите върху земеделските продукти, неразпространението на ядрените оръжия и още и още.
И, макар че декларацията не е нищо повече от политическа заявка за добри намерения, все пак тя е много важен сигнал към международната общност, защото казва, че ЕС и САЩ (по-специално САЩ) няма да подхождат едностранно към нито един от горепосочените проблеми. Нещо, което беше специфично за администрацията на президента Джордж Буш-младши. В потвърждение на това е и едно от първите изречения в заключителната декларация: "Нашата цел е да гарантираме по-добро, здраво и сигурно бъдеще за нашите 800 милиона граждани, а и за света".
Много добро съвпадение беше и фактът, че докато се водеха разговорите във Вашингтон чешкият президент Вацлав Клаус подписа Лисабонския договор, след като Конституционният съд в Прага постанови, че той не е в разрез с чешката конституция. Това накара президента Обама да поздрави ЕС за това, че може би ще бъде малко по-лесно общуването с 27-членния съюз и решенията ще се взимат малко по-бързо, което ще ги направи и по-ефикасни.