euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Правителството одобри в началото на август промени в Кодекса за социално осигуряване, които окачестви като реформа на пенсионната система. Промените предвиждат най-вече увеличаване на осигурителния стаж. euinside се допита до мнението на Георги Стоев, старши съдружник в Industry Watch. Според него, предвижданите промени, отново, само отлагат решението на проблем, който съвсем скоро ще излезе извън контрол. Той смята още, че правителството отказва да поеме отговорност за действията си. С г-н Стоев говорихме още и за наскоро сключеното споразумение със Световната банка за преструктуриране на дълговете на България към институцията, както и за идеята на Европейската комисия да наложи общоевропейски данъци.

euinside: Може ли тези промени, които са предвидени в законопроекта, да се причислят като пенсионна реформа?

ГЕОРГИ СТОЕВ: В никакъв случай. Това са промени, които целят закърпване на малка част от дупките. По-точно - справяне с близкия демографски проблем. Всичко се дължи все пак на това, че хората започнаха да живеят по-дълго време и един пенсионер по-дълго получава парите на данъкоплатците, което пък увеличава нуждата от финансиране на пенсиите, което не беше предвидено сякаш преди 10-ина години, когато бяха първите напъни за реформа. Следващото правителство, ако мога да говоря така - в периоди на правителства, а не с години, защото в крайна сметка е ясно кога ще бъде следващата промяна - като дойде следващият министър или следващият министър-председател, ще има пак дупка, тя ще трябва да се финансира, пак протести и пак ще си говорим същото нещо, с тази разлика, че проблемът ще бъде по-тежък от фискална гледна точка, тоест парите, които в момента финансират т.нар. дефицит на осигуряването - те разбира се, че идват от ДДС като най-големия приходоизточник, но в един момент просто няма да стигнат, защото трябва да бъдат взети от друго разходно перо.

Да речем от образованието или от медицината. Така че, в момента сякаш имаме някакви последни резерви да се отлага проблема и, разбира се, всичко това върви ръка за ръка с амбицията на ново правителство да въведе някаква реформа в пенсионното дело. Тя, разбира се, е обречена на провал в сегашния си вариант, просто защото не е достатъчно радикална, тоест няма да постигне желания дългосрочен ефект, няма да постигне балансиране на бюджета на НОИ и, второ, защото има силна опозиция сякаш вътре в самия кабинет. Самите хора, които трябва да вземат това решение на ниво изпълнителна власт, не могат да се разберат.

euinside: Тук се получава обаче известен парадокс, защото премиерът създава впечатление, че в крайна сметка той взима окончателното решение. По какво съдите за това неразбирателство вътре в кабинета?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Базирам го на тази традиция, която се установи, че решенията за пенсионната сфера са чисто експертни, чисто актюерски решения. Тоест, човек, който може да смята и да работи с числа, да седне да направи едни прогнози и да ти каже къде имаш проблем и как да го решиш. Това не е така. Решенията са чисто политически - някой трябва да вземе решение колко, на колко души да плати, какви пенсии и откъде да вземе тези пари. Това не са финансови решения, това са чисто политико-социални решения и някой трябва да поеме тази отговорност.

Така че, традицията министър-председателят назначава един финансов експерт или да го кажем актюер, както технически е по-коректно, той да му направи анализ и министър-председателят да каже "ето, наех голям експерт и той ми препоръча това и аз го приемам, защото експертът е голям". Това, според мен, трябва да бъде прекратено като практика, защото в крайна сметка означава, че ти не носиш никаква политическа отговорност за това какво се случва. Истината е, че носиш отговорност пред гласоподавателя - единият, който ти е дал мандат да му финансираш бюджета (това са пенсионери, студенти, майки, инвалиди, роми и т.н.) и другите избиратели, които са дали мандат лека-полека да спираш да ги ограбваш (тези, които произвеждаме дохода).

Така че, политикът трябва да вземе решение кой избирател ще обслужи и, ако може, да намери някакъв баланс между двата интереса. Пак казвам, не смятам, че това трябва да бъде решение, което трябва да бъде взето под натиска на така наречените експерти, на синдикати, на работодатели, на тристранен съвет.

euinside: Като голям успех беше отчетено, че няма да се вдига пенсионната възраст, както и осигуровките. Според вас, това успех ли е или е част от това, за което говорихме досега?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Самият факт, че се вдигат необходимите години трудов стаж е дефакто вдигане на пенсионната възраст. В крайна сметка, целта е да се спестят текущи разходи на бюджета на НОИ и това ще се постигне в момента, в който ти отложиш с 1 година плащанията на хора, които днес трябва да започнат да получават пенсии. Така че, независимо дали е казано под формата на стаж или на възраст, целта е ясно каква е - да се спестят разходи. И те ще бъдат спестени, но обемът на спестените разходи ще бъдат много малка част от това, за което си говорим и което е същността на проблема. А това са все пак няколко милиарда дефицит. Тези милиарди ще стават повече по чисто демографски причини.

Може би не в мандата на това правителство, но да речем 2016 г. тези милиарди ще бъдат достатъчно много, за да тежат на България точно както тежи външният дълг на врата на гръцкото правителство. Просто един такъв паралел е хубаво да направим, защото ясно е, че разликата между България и Гърция е, че там дългът е видим, тоест някой е получил облигации, за да даде пари на Гърция. В България дългът е невидим, тоест българските правителства години наред са обещавали на хората, че ще получават едни пари, без да е ясно откъде ще бъдат взети тези пари. Но и в двата случая говорим за дълг, за натиск върху фиска и за потенциална невъзможност да бъдат посрещнати тези задължения.

euinside: А трябва ли, когато се мисли за пенсионна реформа, да се направи един задълбочен анализ и връзка, най-вече, с икономическата политика, защото в крайна сметка пенсионната система се финансира, на практика, от пазара на труда, нали така?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, точно така. Няма да има здрава пенсионна система и щастливи пенсионери, ако няма бърз и силен икономически растеж. Просто това трябва на всички да им е ясно. Дори да направиш осигуровките 60%, просто няма кой да ги плаща, няма го този труд, няма го този високопроизводителен труд, който да ти финансира тези пенсии. И парадоксалното е, че колкото по-производителен става труда, толкова по-малък дял от този доход ще ти трябва на теб, за да финансираш пенсионера. Тоест, осигуровките няма да бъдат 32.3% от доходите до 2,000 лв., а ще могат да бъдат 10% или 8%.

Колкото повече IT специалисти и хора, които се занимават с високопроизводителна дейност имаме и колкото по-малко общи строителни работници имаме, толкова по-лесно ще бъде да финансираш хората, които живеят от пенсии. И толкова по-малка ще бъде тежестта върху работещите българи. Така че, ясно е, че икономическият растеж и бързият ръст на производителността са в основата на един здравословен и устойчив модел на пенсиите. Но, тъй като в България не наблюдаваме такъв тип икономически растеж, от типа на Сингапур, Естония, Турция, Китай, не можем да си позволим твърде разюздана пенсионна политика.

Напротив, в сегашните условия рецесията идва точно със сигналните лампи да каже колко опасно е да обещаваме по-високи пенсии на пенсионерите и да им позволяваме да се пенсионират млади. Това е едно от положителните неща, които се случиха - че сигналите са доста ясни и красноречиви, че ако пенсионният модел не се смени, България може да се надява единствено на икономическо чудо, изведнъж да се превърне в някакъв икономически тигър, който да превърне страната от най-бедната, богата колкото поне Словакия, за да започне да си балансира обществените нагласи, че много голяма част от населението ще живеят много добре и то много дълги години.

euinside: Именно затова вероятно правителството трябва да мисли за създаване на нови работни места, а не само как да намали безработицата. Тоест, има тенденция към запазване на статуквото - тези работни места, които ги има, без да създаваме нови. Защото пък има и друг проблем, че ако повече от възрастните хора останат на пазара на труда, тогава за младите, които напускат университетите, няма да има работни места?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, надявам се, във въпроса Ви не се съдържа желание да се създават нови държавни места?

euinside: Не, в никакъв случай ...

ГЕОРГИ СТОЕВ: ... да се стимулира частния сектор да създава нови работни места. Съгласен съм, само трябва да добавя, че ако работните места продължават масово да бъдат нископроизводителни с това, което на пазара на труда наричаме "базови позиции", "средни позиции" (там, където не се изисква специализирано знание, в най-добрия случай там, където работодателят търси конкретни качества като възраст, общителност и добър външен вид), ако това са работните места в 70% от масата, дълги години ще трябва да чакаме, за да може България да достигне стандарт на живот, който е близък или сравним до този в страни като Словения или Австрия.

В крайна сметка, това е големият парадокс как с такъв стил на икономически растеж, който наистина на хартия е висок (например до 2008 година беше 6%), обаче като се обърнеш назад и направиш равносметка, ти още си най-бедната страна в Европа и въпреки това искаш да живееш с европейски стандарт на пенсии. Няма как да стане! Просто няма възможност тази икономика да финансира такъв стандарт на пенсия, на какъвто се радват хората в Германия или Франция. Единственият източник на финансиране може да дойде под формата на външен дълг. Това означава изведнъж скритият дълг на пенсионното осигуряване да стане открит дълг - някой да каже "трябват ни едни 10 млрд. евро, за да си финансираме дълга към сегашните пенсионери" и просто да ги вземе следващото правителство и да се издадат облигации за това нещо. Това означава да се влезе в сценарий, в който не съм сигурен, че някой иска да влезе. Както и да огледаме нещата, все опираме до фискалната възможност да се финансират дадени разходи.

euinside: В този смисъл тук наскоро беше президентът на Световната банка Робърт Зелик, сключи се едно споразумение между банката и България за преструктуриране на дълговете ни към банката, с цел повече нейни експерти да участват в писането на проекти, включително и за усвояване на еврофондове. Как гледате на това нещо, въобще самото му пристигане тук, преструктурирането на заемите, говоренето за дълга по принцип?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз съм малко скептик по отношение на функцията, на мисията на Световната банка. На първо място това, което те наричат борба с бедността и, на второ място, ефективността им на ниво отделни страни. Защото, знаете, че Световната банка има дейност на много различни континенти, страни, които имат доход от 5 до 50 долара на ден. Такъв широк таргет на икономики, според мен, е малко трудно да бъде уцелен с едни и същи похвати. Това, което, да го кажа малко по-директно, в опитите на банката да проведе някакви реформи в България последните, да не казвам от 90-та, когато България стана член на групата, но от 98-ма, откогато има макроикономическа стабилност - оттогава насам опитите да се внесе малко здрав разум в сфери като образованието, здравеопазването, там, където най-много се наблягаше, бяха почти равни на провал.

Лично моето мнение е, че там нищо смислено не успя да свърши банката, въпреки че се изляха страшно много пари. Това са две конкретни сфери, които и днес са в същото окаяно положение, може би с изключение на малки стъпчици в правилната посока в областта на средното образование, където банката имаше опит с Министерството на образованието да въведе делегираните бюджети, преди това - единният стандарт за финансиране на учениците. С изключение на тези малки успехи, не бих могъл да кажа, че банката имаше ясно присъствие в българския политически живот и в правенето на реформи.

В контраст с нея е все пак успеха на МВФ, с чиято помощ беше въведен валутният борд в България, така че на този фон - ето имаме две външни институции, две надправителствени институции - едната е успешна, с много по-малко пари, изляти тук, даже не съм сигурен, но стендбай споразумението просто висеше, така и не беше усвоено. Така че за нула пари имаме реформи, докато Световната банка досега е отпуснала около 4 млрд. долара и нямаме почти никакви реформи. Виждате съотношението ефективност спрямо разходи, колко по-негативно е със Световната банка. Аз оставам песимист, въпреки уважението ми към икономисти, които работят там.

euinside: В случая, доколкото разбирам, те поемат в свои ръце усвояването на собствените си пари, на практика, и то най-вече онези договори, свързани с инфраструктура като ще се постави акцент върху административния капацитет, който да се ползва и при усвояването на европейските пари. Продължавате ли да сте скептик?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, това според мен е отчаян опит парите да се насочат по по-ефективен път, но историята не ми дава основание да бъда оптимист. Дори си спомням думи на човек от Световната банка, който беше тук на мисия, с конкретна цел, няма да казвам за коя сфера ставаше въпрос, нито кой е човекът. Но, тогава си спомням, че той ми каза "Вижте какво, проблемите са си ваши, вие ще си ги решите". Един вид "ние ще ви даваме акъл, ще пишем дебели книги, доклади, стратегии и ще пускаме прессъобщения, но нищо повече".

Тоест, натискът върху министъра да стане от бетонна глава смислен реформатор, той директно ми го каза трябва да дойде от хора като вас. "Не си представяйте, че като са ни платили на нас 2 седмици в Шератон това ни дава голяма мотивация да ви превърнем в развита страна. По-скоро идваме, пишем доклада и си тръгваме". В никакъв случай не искам да кажа, че такива са всички международни институции. Не - ЕС не е такъв, МВФ има провали, но има и успехи. България за щастие е в успехите. Но, Световната банка не мога да твърдя, че е от онези институции, които прилагат достатъчно ефективен натиск.

euinside: Това, което ми направи впечатление, докато Робърт Зелик беше тук е, че той говореше по особен начин за дълга - "ето вие имате сравнително приличен бюджетен дефицит, в дългово отношение сте много под изискванията на Пакта за стабилност и растеж, така че не се притеснявайте да усвоявате заемите, които сте взели, за да строите инфраструктура, защото това ще създава работни места, ще улеснява бизнеса, тоест това е един намек за задлъжняване".

ГЕОРГИ СТОЕВ: Това, според мен, трябва да се тълкува по малко по-различен начин като политически натиск, защото все пак тези изказвания имат основно политически характер и не можем да ги тълкуваме като макроикономически анализ. Лично моето мнение е, че това е по-скоро послание в посока на това, че ако България започне активна политика в посока членство в еврозоната, Световната банка ще подкрепи това усилие с нейните си механизми и лостове. Аз лично така тълкувам това изказване, което по-скоро е насочено извън България, отколкото към българите.

По-скоро е насочено към европейците, които са скептични към нови потенциални страни-членки на монетарния клуб. Най-малкото той не е човекът, който да направи такъв анализ - има си хора, които смятат едни таблици, правят прогнози. Но истината е, че това е добро послание. В крайна сметка политическият натиск за стабилна фискална политика в България трябва да върви ръка за ръка с политически натиск за подкрепа на България за членство в еврозоната извън България, тоест на страни, които се водят приятели, близки на България. Това е послание към всички да се отворят за членство на нови страни, които изпълняват критериите.

euinside: Европейската комисия обмисля да предложи налагането на общ европейски данък върху финансови транзакции, въглеродната търговия и самолетното гориво, приходите от които да влизат директно в европейския бюджет, защото това би разтоварило годишните вноски на страните-членки. Как гледате на подобна идея?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз по принцип съм противник на всякакви данъци. Винаги ми е било много неловко да аргументирам опозицията си срещу данъците. Смятам, че този, който предлага данъци той трябва да ги защити като смислен инструмент за някакъв тип икономическа политика. Дали ще се търси някакъв баланс в общоевропейския бюджет, лично според мен е спорно. Мисля, че има доста резерви, които може да се потърсят в частта разходи, включително селскостопанско насърчаване, преди да се търсят нови източници на финансиране. Тоест, нека първо се видят онези бездънни ями, в които се изсипват пари за нищо и чак тогава да се търсят нови източници на доход.