euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Приоритетите в Бюджет 2010 са социален сектор, образование, здравеопазване, екология, пътна инфраструктура, вътрешен ред и сигурност". Това гласи първото изречение от прес-съобщението на Министерството на финансите (МФ). Ако случайно се съмнявате в това, ето и доказателствата, които МФ привежда: "Публичните разходи за образование през последните години са на нива над 4,0 % от БВП, като с бюджета за 2010 г. се предвижда това равнище да е 4,2% от БВП".

Разбира се, няма как да не си направим простата сметка, че едно е 4.2% от, да речем 40 млрд. лв. БВП, съвсем друго е 4.2% от 60 млрд. БВП. С други думи, процентите нямат никакво значение, след като пари в държавата няма. А защо няма? Това, вероятно, е въпросът за 1 млн. долара.

На практика, парите за образование са намалени с близо 2 пункта. Същата е ситуацията и при другите приоритетни сектори. Единственото увеличение е при пенсиите с цели 12 на сто. И това не е защото пенсионерите най-много ще се налапат за сметка на всички останали, а просто защото с всяка изминала година стават все повече и повече. И основният въпрос, на който правителството, което навършва първите 100 дни от упралението си, трябва да отговори е: Как да се справим оттук нататък?

Пътищата в търсенето на отговора са няколко:
1. Основният и водещ въпрос би трябвало да бъде: Кой ще издържа все по-големия брой пенсионери в следващите 10 години?
2. Децата, които влизат и излизат от системата на образованието, достатъчно подготвени ли са, за да осигурят не само собственото си благоденствие, но и да успяват да издържат нарастващата армия от възрастни хора?
3. Тъй като отговорът на горния въпрос, ако разсъждаваме обективно, ще бъде отрицатален, следва да зададем следващия: Какво можем спешно да направим, така че да гарантираме на следващите поколения, а оттам и на цялото общество, достатъчно образовани хора, които да имат идеи; да могат да мислят; да създават добавена стойност; да бъдат иновативни, за да могат да създават скъпоструващи и търсени продукти и т.н.?
4. Оттук следва и не по-малко същественото питане: Дали наистина създаването на такива хора изисква пари?

Аз лично смятам, че не, не изисква много пари. Изисква всякакъв вид воля - политическа, на обществото, на учителите дори, за да бъде реформирана системата на образование. Но не в смисъл да облекчим учебното съдържание, както реши МОНМ (Министерство на образованието, науката и младежта), а, напротив - към разширяване на спектъра на образованието в посока на повече и различни гледни точки, повече дискусионни елементи, които развиват у децата желанието да мислят, да спорят, да търсят повече информация, за да се аргументират по-добре. Това не означава непременно повече учене. Означава просто материал, който да провокира търсене на повече знание от самите деца.

Означава също и въвеждането на стимули за онези, които се справят, както и за техните учители. Означава и възможности за реализация и още много други неща. Но, в държава, в която основното занимание на медиите, призвани да опазват нивото на познание на обществото, са доклади на ДАНС в момент, когато имаме купища други проблеми за решаване, това няма как да се случи.

Затова и цифрите в Бюджет 2010 са такива: "Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2010 г. са в размер на 26,4 млрд. лв., което е 41,6% от БВП, в това число данъчни, неданъчни и помощи". И дори и ЕС да излезе от кризата, като по този начин стимулира износа на българска продукция, аз не съм убедена, че числата ще се променят драстично. Защото не е за пренебрегване и проблема с произхода на парите на не малка част от българските фирми, особено големите. Много е важно за развитието на една икономика, да се знае цената на благоденствието. Ако се получил пари наготово, няма как да знаеш какво да правиш с тях.

В същото време, в Австрия около 14,000 студенти излезнаха на улицата вчера, при това не за първи път, за да протестират срещу липсата на реформа в сферата на висшето образование. У нас, няма никаква гражданска активност, защото хората така са образовани - ако си назубриш урока, ще бъдеш отличник, ще бъдеш толериран от другарката, пардон, госпожата и ще просперираш. Същото е и като станеш голям - ако слушкаш шефа и не му противоречиш, ще растеш в кариерата. Така не се увеличава БВП, така не се храни главоломно нарастваща армия от пенсионери, така не се създава здраво население - напротив. Тежестта върху здравната система нараства и то в посока, пряк резултат от подобен начин на живот - рак на млада възраст, инфаркти и инсулти също на все по-ниска възраст.

Всички тези болести са съвсем директен резултат от липсата на правов ред, от неправилна оценка на способностите в училище, на работното място, на улицата. Също и от факта, че в нашата държава вилнее законът на джунглата - ако нямаш ценности - си богат. Ако си образован и имаш ценности - си нещастник и мизерник.