Родилните мъки на Реформаторите
Аделина Марини, August 6, 2014
Ставащото в така нареченото дясно в България е вече обидно познато. Абсолютно е неразбираемо защо и новото поколение политици и политически активни хора повтарят същите грешки, както техните предшественици, градили СДС, отлюспвали го, сетне създали Синята коалиция и накрая поставили индигото върху новия проект "Реформаторски блок". Вместо ясна и подробна програма за действия ни се предлага пореден сезон от отегчителния сериал "Анализирай дясното". То не беше създаването на институт за дясна политика с абсурдната задача да търси десни връзки между Реформаторския блок и ГЕРБ, не беше търсене на обяснение на свръхестественото явление "Радан Кънев подава оставка като говорител на РБ" и други странни събития на фона на златните възможности, които реформаторите пропускаха една след друга.
Миналогодишните протести създадоха първата наистина златна възможност за обединение на партии, в които има потенциал, базиран на почтеност и европейска нормалност. Появата на Реформаторския блок беше надежда, че най-сетне проблемът е диагностициран и сега остава само да се работи за разширяване на подкрепата, за да може най-сетне да се откъснем от хватката на псевдопрехода и напълно прогнилата политическа класа досега. Това, което обедини партиите в блока в самото начало - техните 12 начала - трябваше просто да бъде доразвито в конкретни действия и основните усилия да бъдат насочени в търсене на подкрепа за тези действия сред напълно обезверените, претръпнали и вече цинично настроени избиратели. Вместо това обаче Блокът правеше грешка след грешка, при това отхвърляйки и най-добронамерената критика с надменност и арогантност. До степен, че и най-пламенните привърженици се отвратиха.
Грешка номер едно
Най-фундаменталната грешка е, че Реформаторите се фокусираха върху опаковката. Решиха, че ако сложат едни граждани в организацията си това ще придаде човешки облик на политиката и някак ще измие срама от традиционната злоупотреба с доверието на избирателите. Гражданският съвет към блока трябваше да послужи като взимане на имуностимулиращи медикаменти в началото на есенния сезон. Нещо като предпазна клауза за по-вещите политици в блока, които се съгласяват да бъдат поставени под карантина и наблюдение от страна на група избрани граждани. За мен необясним ход, като се има предвид, че от Реформаторите се очакват само и единствено действия за реформи и нищо повече. Гражданите в блока бяха натоварени със задача да разработят визии в няколко ключови сектора, от които аз лично видях само икономическата програма.
На фона на гаврата на вече бившия кабинет на Пламен Орешарски с гражданството под формата на редовни срещи с "граждани", както и на фона на епидемията от обществени и граждански съвети към ключови институции, Гражданският съвет към блока се превърна в поредното нещо, което служи по-скоро за парлама, отколкото за реална работа. За мен това е груба грешка както от политическа, така и от ПР гледна точка. Вече година по-късно ми е изключително трудно да видя какъв е приносът на Гражданския съвет към РБ. Има теории, че партиите в блока са запушили устата на Съвета, но тогава е неясно защо те са останали като притурка към него и не са предприели нужните действия гласът им да бъде чут. В крайна сметка нали именно те трябваше да бъдат ръчната спирачка за озаптяване на политическата алчност?
Гражданският съвет изплува след дълбок зимен сън за първи път от много време насам чак днес, колкото да излезе с декларация, с която едновременно подкрепя и издига Радан Кънев за лидер на блока като отчаян опит за консолидацията му и предотвратяване на разпад преди предсрочните парламентарни избори на 5 октомври. Този ход поразително прилича на инициативата на група интелектуалци да издигнат Георги Първанов за президент в миналото или на незнайни структури на ДПС, които предложиха Делян Пеевски за евродепутат. Вместо да избягват всякакви аналогии със статуквото, с което се обявиха призвани да се борят, реформаторите и прикачените към тях граждани на практика ги имитират, сякаш в демократичния свят не са отдавна измислени подходящи начини за политическа легитимност.
Грешка номер две
Още миналата година писах, че предвид амбициозната и на моменти изглеждаща невъзможна за изпълнение програма, Реформаторите трябва да се концентрират само и единствено върху нея и да се въздържат от явяване на избори и политиканстване, докато не се консолидират и не наберат необходимата подкрепа както за програмата си, така и за себе си като политическа сила. Уви, те допуснаха същата грешка, както и много други пъти преди това - изкушиха се от проверка на собствените си сили още на изборите за Европейския парламент. Защо това е грешка? Защото блокът вече пострада от оттеглянето на Зелените и на Синьо единство, съпроводено с неприятни семейни скандали. Самата конструкция на блока е твърде неустойчива и неубедителна и опитите тя да бъде описана като аналогична на Европейския съюз бяха единствено забавни, както вече обясних.
На второ място европейските избори са изключително специфични и много трудно може да се съвмести програма за на практика Преход 2.0 в България с ролята на Европейския парламент в ЕС и българския принос в него. Още повече, че сегашният период в ЕС изискваше да се вложи максимума в тези избори, нещо на което РБ не е способен в сегашния си вид, парадоксално на наличието на някои фигури в него. И наистина те пропуснаха дори този шанс - нито говореха за първия в историята на ЕС пряк избор на шеф на ЕК, нито за ролята на ЕНП в ЕП както по теми от европейския дневен ред, така и ролята й на защитник дори и на провалени партии в определени страни. Не трябва да си дипломиран гений, за да предвидиш, че в тогавашната (а и сегашна) политическа обстановка, с хлабава конструкция на блока, висящ в пълен вакуум на легитимност Граждански съвет може да се постигне нещо повече от това да се създаде вътреблоково напрежение кой да бъде водачът на листата и дали и колко от гражданите да получат места (и какви) в нея. Неразбориите около реденето на листата, сръдните, цупениците, както и преференциалната атака на привържениците на ДСБ срещу Меглена Кунева нанесоха първия много разрушителен удар на блока.
Всички хора, които не са нито костовисти, нито сини талибани, нито членуват в култ към Радан Кънев или Меглена Кунева, а просто очакват нормалност бяха отблъснати и жестоко обидени. Това са хората, които желаят върховенство на закона, честна бизнес-среда, възможности за развитие на бизнеса им, обещаваща образователна система и предвидимост в дългосрочен план. Хората, които все още не са избягали от България, за да получат всичко това наготово или хора, които са избягали, но все още ги влече ставащото в родината им. Те за пореден път бяха принудени да гласуват "с отвращение" или да "ходят за гъби", просто защото алтернативата е още по-противна. И каква ирония, че гласуването с отвращение и ходенето за гъби в изборния ден са именно изобретения от прехода на дясното.
По време на предизборната кампания бяха допуснати и други много по-дребни грешки, но в условията на всеобща истерична нервност на мнозина тези дреболии се виждаха като препъникамък. Такъв беше случая със злополучния предизборен клип на блока, заимстван от предизборната кампания на Барак Обама от 2008-а година. Иначе чудесно адаптиран за българската публика, но подозренията, че може би има нарушения на авторското право, отиграни изключително арогантно и нескопосано от водещи лица на блока и от ръководството му допълнително отчаяха симпатизантите, които видяха в това абсолютна невъзможност някога в България да се реализира върховенство на закона. Случаят се повтори и с разкритието, че ключова партия в блока - ДСБ - държи парите си в банката на статуквото - КТБ. И въпреки че Радан Кънев се извини, последвалите реакции на набедени за банковата сметка и на твърдото ядро привърженици на ДСБ нанесоха още един удар върху имиджа на РБ като сила, която може и наистина иска сериозна трансформация на българското общество и държава.
Грешка номер три
Много говорене и малко действия. Доскоро получавах нотификации от страницата на РБ във Фейсбук, но се отказах, защото освен съобщения за медийни участия или интервюта, не получавам нищо смислено. Още повече, че като деен човек нямам нито времето, нито нервите да гледам телевизия, особено през деня. Изявите на който и да било от блока не ме вълнуват. Интересуват ме единствено конкретни действия и решения на конкретни проблеми. Едно такова действие беше идеята на членове на блока да създадат индивидуално членство в РБ. Замисълът е много находчив, защото предлага всеки, който разпознава в програмата на блока своите виждания, да се присъедини и на практика да се изправи срещу политиканстването, налагайки реформаторската програма пред интересите на този или онзи политик. Уви, и от тази страница във Фейсбук се отказах да получавам нотификации, защото тя на практика препубликува новини от РБ вместо да развива идеята с конкретни предложения.
Същевременно никой от блока, нито Гражданския съвет, не прегърна идеята или пък поне да започне сериозно обсъждане защо тя се появява и има ли почва за реализация. А тя се появява, защото вече и на децата е ясно, че има нещо дълбоко сбъркано в начина, по който блокът функционира. В момента се полагат отчаяни усилия тази странна креатура да се яви на предсрочните избори, нищо че е в състояние на будна кома. Начинът, по който се правят опити за свестяването на блока обаче по-скоро ще доведат до поредното разцепление, отколкото да създадат смислена алтернатива.
Какво да се направи?
Един от двигателите на горните грешки е желанието да се създаде набързо нещо, което да предложи алтернатива на статуквото. Налага се убеждението, че макар и лошо скроено е по-добро от всичко досега. Това е изключително грешна основа за развитие на каквато и да било алтернатива с етикета "реформа", защото в бързането винаги се правят най-много грешки, а и ремонтът на държавата и обществото не е нещо, което може да стане с едни избори. Опитът със Синята коалиция и разцеплението на СДС са достатъчно добри примери за това. Нивото на обществен, държавен и морален разпад е такова, че ще са нужни десетилетия на силна политическа воля и мотивация на гражданите, за да може да се постигне забележителна и най-вече необратима промяна. Ако блокът е искрен в намеренията си да ръководи тези усилия, то тогава той трябва незабавно да спре с политиканстването и да се фокусира върху програмата за реформи, като постоянно я развива и обогатява, така че да я направи всеобхватна.
Само че за целта той трябва да се самоконсолидира и да стъпи на здрава основа. Ясно е, че конструкцията в стил "ЕС" не е устойчива и няма никакви шансове за успех. Наистина е нужно водачество. Но как ще се избере лидера е от съществено значение. И за това не е нужно да се изобретява топлата вода. В много развити демокрации това се прави от десетилетия - вътрешни избори. Впрочем за кратко такива избори се правеха и в една от версиите на СДС. Не е нужно партия или граждански съвет да издигат кандидати. Блокът е достатъчно малък, за да е напълно допустимо кандидати да се явяват и сами. Нека представят програма за развитието на блока, основана на 12-те начала и да я подложат, както и себе си, на одобрение от членовете и симпатизантите. Това е най-прозрачният начин за издигане на стабилно ръководство, който ще легитимира напълно действията на блока оттук-нататък, защото на практика това ръководство ще работи с ясен мандат и ще говори от името на всички без да се налага да се говори хорово през медиите.
Блокът имаше чудесна инициатива (също не е изобретяване на колелото) да се финансира чрез дарения. Това трябва да продължи, само че с представянето на точни отчети за това как се харчат парите, защото това е единственият начин да се затвърди доверието, че тези хора наистина са носители на промяната. И не на последно място блокът трябва много сериозно да преосмисли връзките си с обществеността. Все още се работи с хора, които са от стар и отминал период на величие на отделни партии в блока, чиито действия досега са напълно несъвместими с целите му. Нужни са нови лица, които добре разбират социалните мрежи и са в състояние да провокират дебати и да генерират идеи, вместо да заливат хората с никому-ненужен спам или пък да арогантстват спрямо всеки, който се осмели да критикува вместо да величае блока. Разберете, че отмина времето на прессъобщенията! Хората отдавна вече не се интересуват какво е казал този или онзи лидер. Много по-важно е дали техните проблеми и идеи са чути. РБ трябва да започне да слуша, а не да назидава.
В сегашната зловонна и отровена медийна среда добра медийна политика се изгражда трудно, но именно в това се оказаха особено подходящи социалните мрежи. Вече мнозинството политически лидери от развития свят (и не само) работят интензивно в Twitter (често лично), защото това е мястото, към което са настроени антените на хората от 21-ви век, към които е насочена всяка промяна. Социалните мрежи предоставят чудесни инструменти за взаимодействие между политици и симпатизанти. Правете ивенти във Фейсбук, правете анкети, правете видеочатове в Google+ по темите от програмата ви, но и по теми от дневния ред на обществото и ЕС. Медийните участия са си медийни участия, но помислете и за онези активни хора, които не са медийни зомбита и предпочитат после да чуят аудио или видеозапис, да прочетат конкретно предложение, докато вечерят или да зададат въпрос с очакване за отговор по определена тема.
РБ има два воденични камъка, от които трябва да се отърве колкото се може по-бързо, защото в противен случай ще се удави в собствената си безпомощност. Единият е сянката на Иван Костов, а другият е Меглена Кунева. Докато съответните сили в блока не приключат с наследството и самия Костов, не преодолеят надмеността и елитарността си, ще продължат да се свиват, докато изчезнат безследно, както и предишни версии. Меглена Кунева има вече също толкова отровен имидж, колкото и Иван Костов, което без значение дали е основателен или не дърпа назад блока и мъти водите му. Големите цели изискват големи жертви. Веднъж завинаги пъпната връв трябва да бъде прерязана, ако РБ има наистина амбиция да постигне нещо повече от това да създава шум по трасето.
И, запомнете, вашите избиратели са активни и можещи хора. Колкото повече заминават/прогоните в чужбина, толкова повече се свиват електоралните ви възможности. Simple as that.