euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Едно от най-важните условия за успех в геополитиката е да знаеш какво искаш. Следващото важно условие е - да знаеш как да го постигнеш. И двете условия обаче изцяло липсват във визията на Европейския съюз по отношение на неговите съседи. Както пише Катинка Бариш, заместник директор на Центъра за европейска реформа, Политиката на съседство на ЕС се оказа твърде неефективна. А, що се отнася до страните от бившето съветско пространство, ЕС, независимо че създаде специален клон към Политиката си на съседство, насочен към тези страни (Източното партньорство), трудно може да се каже, че е стъпила в района.

Присъствието в толкова разнообразни зони като Кавказ и Централна Азия е от ключово значение за всяка държава, която има претенциите да бъде глобален лидер. Същото се отнася и за формирование от държави, каквото е Европейският съюз. Проблемът обаче е, че ситуацията в Кавказ е коренно различна от тази в Централна Азия, където има както много богати държави, така и много бедни. Разлики има и в политическото им устройство. Подходът към тях допълнително се усложнява от факта, че ЕС е не по-малко разнообразен в същия смисъл, което прави създаването на единна политика спрямо тези региони почти непосилна задача.

Развитието на събитията, обаче, изисква от ЕС да намери решение, защото, както пише Катинка Бариш, вниманието на Съединените щати е изместено в друга посока. Преобладаващото усещане на страните от "близката чужбина" на Русия е, че САЩ вече не се интересуват толкова много от тях, освен ако могат да ги използват за операциите им в Афганистан. Другият ключов играч в района е самата Русия, която обаче няма нужните средства да проектира влиянието си в съседство.

Енергетиката се очертава като единственият инструмент, който Русия може да използва в политиката спрямо съседите си, посочва експертът. Впрочем, това е и единственият инструмент, който самите съседи на Русия могат да използват, за да се откъснат от гигантския си комшия. Според г-жа Бариш, страните-производителки на енергия в Кавказ и Централна Азия успяват през последните години да си осигурят място за действие като изграждат силни връзки с Китай, Иран и Турция. Всички страни от региона ще спечелят, ако бъдат по-малко зависими от Русия не само по отношение на търговията и енергетиката, но и политически, пише още Катинка Бариш.

Именно това е и нещото, което ЕС трябва да използва в качеството си на най-големия пазар на енергийни ресурси, защото това ще даде възможност на Съюза да разпространява по-лесно и външнополитическите си възгледи. Защото, ето каква е ситуацията, описана от Катинка Бариш: конфликтът за цените на природния газ между Русия и Беларус остави беларуския президент Александър Лукашенко без полезен ход; постоянните конфликти с Украйна пък доведоха дотам Русия да изтъргува удължаване на срока за наем на черноморското пристанище Севастопол за руската черноморска флота, което дава на Москва сериозно стратегическо превъзходство. Същевременно обаче, Русия няма толкова силни лостове за влияние в страни като Азербайджан и Туркменистан.

Така например Туркменистан откри огромен газопровод до Китай в началото на годината, а през юни подписа договор за доставка на газ с Иран. Страната със силно авторитарно управление прикани големите международни фактори да й помогнат в изграждането на вътрешен тръбопровод, който може един ден да доставя туркменски газ от огромното находище Йолотан на Каспийското крайбрежие за Европа. Азербайджан пък отхвърли предложението на Русия да изкупува всичкия природен газ от новото газонаходище Шах Дениз 2 и вместо това го продава на Турция и на европейски купувачи.

Предвид прагматичността, характерна за всички държави в бившето съветско пространство, ЕС трябва да има предвид, че е нов играч в района и традиционният му подход да изнася норми и ценности на базата на двустранни отношения не се приема добре от тях. Друг важен елемент, който европейската дипломация е хубаво да има предвид е нарастващото влияние на Турция в региона. Анкара води, макар и изключително бавно, преговори за членство в Европейския съюз, но геополитическите постижения на страната показват, че тя се опитва да си гарантира алтернативно бъдеще в случай, че преговорите затънат окончателно.

Дотук това, което може да се каже за общата европейска дипломация е, че тя започва постепенно да се изгражда под ръководството на върховния представител на Съюза за външните отношения баронеса Аштън. Тя успя да се вмести в доста краткия срок за създаването на Европейската служба за външни действия, едно от предимствата на която е, че трансформира досегашните Делегации на Европейската комисия по света във фактически посолства - тоест за упражняване на реална политика на място.

За да може това да се реализира обаче, ще е необходимо да бъде постигнат консенсус на ниво Европейски съвет по общи виждания на 27-те страни-членки за това кои райони са важни за съюза като цяло и как да се подходи към тях. Задача, която изглежеда още по-трудна на фона на бюджетната криза в много от страните-членки. Тя наложи драстично съкращаване на разходи, което може да се окаже за сметка на политическо и икономическо влияние по света, а дори и в съседство.