euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След повече от 20 години от падането на Берлинската стена България вече е член на ЕС от пет години, на НАТО от доста повече, но не и на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Независимо от това обаче, погледнато отгоре, всеки би си помислил, че това е страната, която би могла да служи за пример на своите съседи от Западните Балкани или Източното партньорство за избягване на грешките от прехода. Това си мислех, докато се борих да вляза като неакредитиран журналист в българското Народно събрание, за да присъствам на едно рядко събитие - междупарламентарна среща България-Украйна.

Кой друг, ако не България би могла да посочи на Украйна къде може да стъпи на криво? България не е страна от Централна Европа, които в миналото, а и по време на дългия и мъчителен период на Студената война са имали благотворното икономическо и политическо влияние на Западна Европа. България винаги е била обект на хищнически интерес от страна на Русия, към която обаче страната храни топли чувства още от времето на руско-турската, наричана в България "освободителна" война. Макар да не е била част от Съветския съюз, България винаги е била твърде близка с Москва и по тази причина може добре да разбере проблемите, пред които е изправена Украйна в момента.

Затова и моите очаквания от подобна междупарламентарна среща бяха, че ще бъдат отправени силни послания от българска страна за това, че при силна вътрешна политика, консолидирана национална подкрепа за формулиране на националните интереси на страната Украйна може да се откачи постепенно от зависимостта си от Русия (икономическа и политическа) и да се приближи към ЕС. Че намаляването на корупцията и сивата икономика ще донесе на страната така необходимото и желано богатство, че неуспешната приватизация, при която жизнеспособни държавни активи са продадени на олигарси, оставени да действат както пожелаят е вредна и България има горчив опит от това.

Че трябва да бъде постигнат консенсус веднъж завинаги по отношение на Русия, за да се избегне постоянното разделяне на обществото на русофили и русофоби по маловажни и по стратегически важни въпроси. Че върховенството на закона означава да се гарантира, че всички, наистина всички са равни пред закона, защото това ще донесе инвестиции и растеж и защото България има отново горчив опит да влезе в ЕС, дамгосана с "неспособна да гарантира върховенство на закона", маскирано с името Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи. Проблем, заради който всички следващи кандидатки за европейско членство от региона ще започнат да преговарят първо от главите, свързани с правосъдието и основните права (23 и 24 глава).

И това не са само моите очаквания. Подобни очаквания са изложени съвсем сериозно от Пека Сутела от мозъчния тръст Карнеги в изключително подробния му икономически анализ на Украйна. В него той пише: "Някои се надяваха, че международните организации може да предоставят на Украйна икономическа стабилност и да поощрят реформите. България и Румъния, например, се възползваха много от перспективата за европейска интерграция и политическите котви, които тя предоставя. Според проучване на МВФ, ако Украйна би постигнала румънското ниво на институционални стандарти до 2015, икономиката й би могла да расте с по 8.5% годишно. Ако продължи да изостава в институционалното си развитие, Украйна ще отбелязва растеж от само 2.5% годишно".

Само че, България щеше да може да каже всичко това на украинските си партньори, ако се беше преборила с тези проблеми, ако те бяха в миналото. Вместо това, кратката и твърде скучна и вяла среща по-скоро наподобяваше на социалистическо партийно събрание, по време на което всеки говори без кой знае какъв ред, обикновено споделя личните си впечатления и изобщо не се интересува от останалите. На събранието говориха президентът Желю Желев, който най-много от всички трябваше да може да каже - уважаеми украински приятели, ние сбъркахме ужасно с нашия преход, за нищо на света не повтаряйте нашите грешки. И да ги изброи. Вместо това, той се отпусна да си спомня за някакви негови си неща, които по някакъв начин свързва с Украйна.

Бившият шеф на Народното събрание Георги Пирински пък спомена дългогодишните приятелски отношения с Украйна, извини се, че има работа и си тръгна. От българска страна говори още и бившият вицепремиер Лидия Шулева, която работи като консултант по въпросите на пенсионната и административната реформа за правителството на Украйна и която също се въздържа да каже къде бяха нашите грешки и какво Украйна пропуска да извлече като поуки от тях. На този фон украинската делегация, малко омърлушена от това не особено сериозно посрещане взе думата и заяви категорично своите очаквания - безвизов режим с ЕС, придвижване на Споразумението за асоцииране, част от което е първото по рода си споразумение за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия. Впрочем, това е тема, която украинците повдигат всеки път, когато имат контакт с ЕС. Всеки път. Безотказно.

Споразумението беше парафирано на 30 март, но, за да бъде задвижено към процес на подписване и ратификация ЕС очаква от Украйна да гарантира независимост на съдебната система от политически влияния. Пред euinside водачът на делегацията Олексий Плотников, председател на подкомисията за международна икономическа политика в украинския парламент коментира, че за Украйна споразумението е важно, но не каза нищо повече от това.

Все пак, неоспорим факт е, че ако не беше европейската интеграция, България вероятно щеше да е в същите класации, в които се намира и Украйна. Това прави приближаването до европейските стандарти изключително важно както за политическото и социалното развитие, също и за икономическото развитие. Затова е важно да видим къде се намира в момента Украйна, според анализа на Карнеги и да се вгледаме внимателно във всички паралели, които ще открием с България. Важно е да се отбележи в самото начало още, че анализът на Пека Сутела стъпва на изначално високи очаквания, които вероятно са се дължали на недоброто разбиране какво е Украйна, част от какво е била и къде се намира в момента.

Той започва анализа си именно с очакванията от 1991-а година, когато Украйна получи своята независимост от Съветския съюз, че я чака в съвсем скоро бъдеще на богата демокрация с пазарна икономика и пълноправно членство в Евроатлантическите общности. Надеждите тогава са били най-голямата страна географски изцяло в Европа, пета по население, да стане член на ЕС, на НАТО и на ОИСР. Разочарованието 20 години по-късно е голямо, тъй като нищо от това не само, че не е факт, но и вече е трудно да се прогнозира кога и дали изобщо може да бъде постигнато. Сега вече се осъзнава горчивата реалност, че Украйна е болна, както пише анализаторът и има опасност да се превърне в провалена държава, благодарение на географското си положение, историческото бреме и грешките на прехода.

Като се има предвид каква е била стартовата позиция на Украйна през 1991-а година е наистина странно защо е имало толкова високи очаквания. Разбира се, тогава периодът беше изключително романтичен, динамичен, цяла Европа беше обдухана от "вятъра на промяната" и очевидно това е била причината за не съвсем трезвия поглед върху нещата. В анализа на Карнеги се посочва, че през 1991-а година Украйна е била една от най-бедните съветски републики. Тогавашните статистики (авторът прави уговорката, че може да не са много достоверни) показват, че брутният вътрешен продукт на глава от населението е бил 1,307 долара. Отделно от лошата начална позиция, другият голям проблем на Украйна, според анализа е, че страната е била изключително лошо ударена от липсата на каквато и да било организация на прехода.

"Докато изграждането на държавата доминира първите години от независимостта на Украйна, политиката продължи да създава нестабилност и се фокусираше върху борбата за власт. От това пострада икономиката", смята анализаторът. БВП се свива годишно с между 9.7 и 22.7% в периода 1991-1996 г. Следва хиперинфлация и гигантски спад на производството като за страна, която не е била опустошена от голяма война. Чак през 2000 г. започва възстановяване на растежа. Бюджетният дефицит е 14.4% от БВП, а бартерът и употребата на сурогатни пари и чуждестранна валута преобладават. Сивата икономика започва бавно, но сигурно да заема мястото на държавата в рухналата икономика.

В анализа се цитира известният политически анализатор Франсис Фукуяма, който дава Украйна за пример за това как простата смяна на режима от авторитарно към демократично правителство няма да доведе до успех без "дълъг, скъп, трудоемък и труден процес на институционално изграждане". Дори и след първоначалния процес на приватизация държавата не може да защити новоприватизираната собственост, тъй като активите продължават да бъдат разделяни, а богатството изсмуквано от корупция и мощни частни интереси. "Именно това трагично нещо се случи в Украйна. Зад фасадата на изборна демокрация, наследени и нововъзникнали икономически структури всъщност държат реалната власт. Тези обикновено регионално базирани структури са персонифицирани от олигарси, които контролират важни индустрии за страната. Понякога разделителната линия между законните капиталисти и обикновените престъпници е размазана, а избраните политици може би са нещо малко повече от прикритие за техните интереси", продължава анализът на Карнеги.

Проблемите пред бъдещето на Украйна са няколко, при това фундаментални. Един от тях е влошаващата се демографска картина с постоянно нарастващо пенсионно бреме. В момента населението на страната е 46 милиона, от 52 в началото на прехода. Разходите за пенсии са се увеличили от 9.2% от БВП през 2003 г. на 18% през 2009. Това е една от най-големите пенсионни тежести в глобален мащаб. Конкурентоспобността на страната е ниска, а бизнес средата си остава сложна. Публичният сектор е огромен, неефективен и с високи заплати. В общия случай, мнозинството гласоподаватели са или пенсионери, или работещи в държавния сектор. В момента Украйна работи по програма с МВФ, но това няма да продължи дълго, затова страната очаква финансова помощ от Русия, но както пише Пека Сутела, това ще има цена.

Друг голям проблем пред Украйна е огромната сива икономика. Данните за това варират, но все пак дават някаква представа - през 1998 г. неформалната икономика е заемала 31.1% от БВП, но други данни показват, че делът й е 60 на сто. Според Световната банка делът на сивата икономика през 2007 е отбелязал спад от 52.7% на 46.8 процента, което е повече от Казахстан (38.4%), Таджикистан (41%) и Русия (40.6%). Икономиката на страната за последните 20 години не е преструктурирана и голям дял от нея заема селското стопанство, благодарение на плодородните почви (чернозем) и добрите климатични прогнози. Според прогнозите за очакваните промени в климата, по Средиземноморието ще настъпи продължителна суша, което може да направи Украйна предпочитан доставчик на земеделска продукция. Проблемът обаче е, че и този сектор е нереформиран, неефективен и скъп.

Украйна все още разчита на субсидирана цена на природния газ. Затова препоръката на Карнеги е страната да се откаже от енергийната си зависимост от Русия (оценявана на около 70%), както и от зависимостта си от външно финансиране. Процъфтяващата корупция пречи на Украйна да извърши прехода към истинска пазарна икономика. Нещо повече, енергийната геополитика ще изиграе лоша шега на Украйна. Според Карнеги, никъде другаде подробностите около газовия пренос през Украйна не са толкова неясни. Страната има почти монополно положение по отношение на преноса на газ за Европа. Русия обаче усилено работи по разнообразяване на преноса, като тръбопровода "Северен поток" е вече готов. Независимо от високата цена на строителството, Карнеги цитира изследване на университета в Кембридж, според което двата подводни тръбопровода от Русия до Германия имат добра икономическа перспектива. Освен това, новопостроените газопроводи ще струват по-малко от поддържането на старите. Мотивите зад намерението за строеж на "Южен поток" са същите.

Украйна няма възможност да се конкурира активно с тези тръбопроводи и рискува да изгуби приходи от транзитни такси, както и един от основните си лостове за упражняване на натиск за поддържане на ниски цени на газа за Украйна. Затова анализаторът препоръчва Украйна да създаде прозрачност в транспортния си бизнес на газ. В заключение Пека Сутела от Карнеги посочва, че пред Украйна стои един-единствен избор и той е да стане ефективна със собствени усилия или да продължи да се представя зле. В първия случай ще бъде трудно, но не невъзможно. И още по-важното заключение на автора: "Бъдещето е в украински ръце, не в ръцете на аутсайдери, дори и това да са западни или източни страни". Впрочем, това е извод, който е напълно валиден и за България.