euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Интересна дискусия за корените на кризите се зароди днес по време на академична среща на тема “Кризите и България - поглед от миналото”. В нея участваха министърът на финансите Пламен Орешарски, финансистът Емил Хърсев и много представители на академичните среди. Получи се известно разделение между теоретиците (представителите на академичните среди) и практиците (хората, сблъсквали се реално с нуждата да вземат решения в даден финансово-икономически момент).

Точно в този смисъл беше и изказването на професор Христина Вучева - дългогодишен служител в МФ и дори министър на финансите и вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова. Според нея, когато се правят сравнения между кризи е хубаво да има добре разработени научни анализи. За съжаление, според нея, точно това е грехът на академичните среди, тъй като и до момента няма смислен анализ на станалото през 96-97 г., няма сериозни анализи и на настоящото положение. И действително, в момента дали защото обстановката е предизборна, или защото академичните среди са застинали някъде там в аудиториите на университетите, но анализи на настоящата финансово-икономическа обстановка, поне в България, се правят от политиците и техните финансови експерти. Именно затова, днешната дискусия беше полезна, защото даде възможност да се чуят мненията на действащи икономисти, с реални анализи върху случващото се.

И така, за действащия финансов министър Пламен Орешарски има по-тежка финансова криза и това е тази от 96 и 97-ма година, която се е дължала на основно липсата на каквато и да било регулация на финансовите институции и инструментите, които те използват. За анализатора от институт “Отворено общество” Георги Ангелов обаче, подобни обяснения са твърде прости. Той предложи и следните разсъждения: "Защо тогава балонът комуникационния не предизвика криза от мащаба на сегашния, защо други балони досега не са предизвиквали криза? Има нещо различно в тоя сектор и различното в тоя сектор е до голяма степен отново държавната намеса в него - първо и най-важно, в някаква степен, гарантирането на влоговете, т.е. ако някой е вложил в комуникационна компания, очаквайки тази компания да изкара безумни печалби по интернет, а тя фалира идната седмица, то тогава само той губи. Но, ако банки инвестират в рискови инвестиции и тея загуби се разкрият, всъщност те стават загуби за бюджета, тъй като бюджетът е гарантирал влоговете на хората в тази банка.

Тоест проблемът е по-различен и той се проявява междудругото много често, на практика през 10-15 г. в САЩ държавата спасява банки, именно заради това, че ако не ги спаси ще трябва да даде още толкова пари, за да изплати гарантираните влогове. Тоест отново структурен проблем, по-скоро, който разбира се е овързан с другите неща, но балонът сам по себе си не може да предизвика подобен катаклизъм, ако не е обвързан по този начин с бюджета и оттам с тежест върху икономиката".

Финансовият министър Пламен Орешарски напълно се съгласи с Георги Ангелов като добави: “Държавните гаранции са един инструмент, който размива ясната визия за риска, не позволява добре да се очертае рисковия профил на един или друг инструмент и в този аспект депозитите вероятно носят риск доста по-голям отколкото е фактическият след държавното гарантиране, защото това изкривява релацията риск-възвръщаемост, която е жизнено-необходима за вземането на каквото и да е инвестиционно решение. Но, все пак, съм по-склонен да мисля, че това е по-второстепенен въпрос и засега трите световни практики въвеждат известни протекции, особено върху дребните депозити на базата на презумпцията, че дребният вложител не е и не трябва да бъде специалист по инвестиции - не е негова работа това". Освен това, Пламен Орешарски изрази и скептицизъм, че въпреки очакванията на обществото, вероятно няма да има нова финансова архитектура.

Извън чистата теория обаче, съществуват политическите решения, особено във време на два избора - за Европейски парламент и за Национален. По-развитите държави са решили този въпрос - не се взимат безотговорни решения от типа: "след мене и потоп", защото в крайна сметка икономиката е като Земята - всички сме на нея.