Швеция зави наляво, но не в южния смисъл
Аделина Марини, September 18, 2014
Има една лоша и една добра новина от изборите в една от влиятелните държави в ЕС - Швеция. Лошата новина е, че и там антиемигрантските настроения набират скорост, след като Шведските демократи осъмнаха трета политическа сила и получиха 13% от гласовете. Добрата новина е, че не се очакват значителни промени в поведението на Швеция в ЕС, въпреки решението на шведите страната им да направи ляв завой след 8-годишното дясноцентристко управление на Фредрик Райнфелд. Неговата управляваща коалиция получи 39.3% от гласовете на изборите в неделя, а Социалдемократите на Щефан Льофвен излязоха победители с малка преднина (43.7%). Вече започнаха трудни преговори за сформиране на управляваща коалиция, като очакванията на анализатори и журналисти са, че е настъпил краят на дългогодишната шведска политическа стабилност.
За разлика от други големи и влиятелни страни-членки, смяната на политическата посока в Швеция няма да доведе до значителни смущения в ЕС. Досега Швеция беше силен играч на европейската сцена като заемаше позиции между тези на германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Дейвид Камерън. С други думи - силен представител на северна Европа и северното разбиране за управление. Г-н Райнфелд и правителството му, особено министъра на финансите Андерс Борг, бяха сред много уважаваните политици в Брюксел, а и сред най-активните по ключовите европейски досиета. А по отношение на външната политика, гласът на Швеция е гласът на Карл Билд - силно ангажиран със страните от Източното партньорство и Балканите.
От северна периферия във водеща икономика
Райнфелд беше ярък застъпник на фискалната дисциплина. Неговата догма, често заявявана в Брюксел, е, че "растеж се създава, когато публичните финанси са стабилни". Той беше виден представител на реформаторското крило в Европейския съвет. Философията му е, че никога не бива да се позволява завръщане към "обичайните практики", защото винаги има нови пазарни условия и нова бизнес-логика. Същевременно, Швеция е от страните, които се опитваха, заедно с Полша и Великобритания, да търсят добър баланс между интересите на страните от еврозоната и тези извън нея. Швеция е от малкото с привилегията да няма задължение да приема общата валута и реши да остане извън банковия съюз.
Райнфелд и правителството му в продължение на осем години се държаха със самочувствие и излъчваха авторитет в ЕС - всичко това подплатено със солидни основания. След жестоката скандинавска икономическа криза от началото на 90-те години на миналия век, шведската икономика е сред отличниците. Тя се развива доста по-добре в сравнение с боледуващата еврозона. За тази година ЕК предвижда растеж от 1.5%, а за догодина пролетната икономическа прогноза на Комисията предвижда удвояване. Безработицата е тревожна, но е все още под контрол - 8.0% за миналата година, а за тази се предвижда да спадне до 7.6%. Швеция е сред страните-отличнички по отношение на публичните финанси. Публичният дълг за тази година се очаква да достигне 41.6% от БВП, което е значително под тавана, заложен в Пакта за стабилност и растеж (60%). Правителството оставя стабилни финанси с напълно приемлив бюджетен дефицит от 1.8% за тази година (по прогнозни данни). През 2013 година дупката в шведските финанси беше 1.1%.
Въпреки доброто си представяне обаче, Швеция е сред страните, включени в процедурата по макроикономическите дисбаланси, защото, според ЕК, Швеция изпитва дисбаланси, които се нуждаят от наблюдение и действия. Най-големите проблеми са високата задлъжнялост на домакинствата в комбинация с недостатъци на пазара на имоти. Подобно на Великобритания, Швеция също изпитва резки покачвания на цените на имотите през последните две десетилетия, което Комисията възприема като източник на нестабилност. Друг голям проблем е влошаващото се качество на образованието. "Въпреки високите нива на финансиране, резултатите от задължителното училищно образование са по-лоши, отколкото в началото на 2000 година. В момента Швеция е под средното за ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във всички три сфери - четене, математика и науки".
На фона на това е логично, че младежката безработица в Швеция е над средното за ЕС. Влошаването на качеството на образованието и увеличаващата се младежка безработица се оказаха в основата на решението на шведските избиратели да посегнат към левите възможности. Предизборните платформи на политическите партии бяха насочени основно към образование, заетост, намаляване на младежката безработица, връщането на Швеция в челото на класациите на PISA, равенството между половете. ЕС изцяло е отсъствал в предизборните дебати, разказаха Аделина Данкова, която живее в Швеция, и главният редактор и основател на шведското издание ETC Йохан Еренберг.
Според него, не може да се очаква сериозна промяна в поведението на Швеция на ниво ЕС, но ще се смени реториката. Вече вместо за фискална дисциплина ще се говори повече за създаване на работни места, но като цяло правителството, което се очаква Щефан Льофвен да сформира, няма да се различава значително от предходното на г-н Райнфелд, смята Йохан Еренберг. Завоят наляво съвсем не означава, че Швеция ще се присъедини към лагера на гъвкавостта, предвождан от италианския премиер Матео Ренци, смята журналистът. Напротив, шведските Социалдемократи са силни противници на инвестиции, базирани на фискална експанзия. Реториката на предишни социалдемократически правителства, основана на "Длъжниците не са свободни", ще се запази и на ниво ЕС. Трудно е, обясни Йохан Еренберг, да искаш балансиран бюджет в Швеция и след това да казваш нещо съвсем различно в ЕС.
Той обаче е на мнение, че разбирането за по-гъвкава политика в Гърция и Испания ще бъде по-голямо, отколкото демонстрираше Андерс Борг, което ще остави Швеция в орбитата на Германия, в чиято управляваща коалиция също участват Социалдемократи, но ще има повече отвореност към южняшкото разбиране за гъвкавост на Ренци.
Въпреки доброто представяне на антиемигрантската крайно дясна партия Шведски демократи, никой в Швеция не желае да работи с тях. Това донякъде успокоява опасенията, че поредна страна в ЕС ще се присъедини към лагера на Дейвид Камерън за ограничаване на свободното движение на хора. Това обаче не е даденост, предупреди Йохан Еренберг. В зависимост от кризата в европейската икономика ситуацията може да се промени. Швеция се нуждае от имигранти, за да подкрепя икономиката си, но ако има проблеми с икономическия растеж в ЕС, тогава ще се отвори място за по-строги мерки срещу имигрантите.
По-неутрална външна политика
Журналистът очаква сериозна промяна във външната политика на Швеция. Карл Билд е много активен привърженик на НАТО и се е водил в работата си повече от собствените си възгледи, отколкото от тези на шведския парламент. Еренберг очаква, че новият външен министър ще бъде по-неутрален и вероятно няма да подкрепя твърдия тон спрямо Русия. Също така пътят към НАТО ще бъде замразен, макар че се очаква да има много съвместни военни учения. Това ще е сериозен удар за балтийските страни и Полша, тъй като Швеция им беше силен съюзник в битката им ЕС да разбере по-добре, че Русия е заплаха за сигурността на Съюза. Излизането на Карл Билд от правителството ще се усети особено силно и на Балканите, с които той винаги е бил силно ангажиран. През 90-те години той беше специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, съпредседателстваше Дейтънската мирна конференция и беше върховен представител за Босна и Херцеговина. Карл Билд е един от силните привърженици на разширяването на ЕС към Западните Балкани.
Засега изгледите Швеция да продължи да бъде стабилен и предвидим член на ЕС надделяват, но това може бързо да се промени, ако не бъде осигурена политическа стабилност в страната. Освен това е ясно, че макар да няма да има значителни промени, Швеция ще бъде различна.