Могерини: Сирия е по-далече от всякога от намирането на решение на конфликта
Аделина Марини, April 19, 2018
Войната в Сирия вече изцяло доминира дебатите в Европейския съюз след използването на химическо оръжие в Дума и последвалата координирана и насочена въздушна операция на Съединените щати, Великобритания и Франция по обекти, които произвеждат или обработват химическо оръжие. Темата изцяло промени дневния ред на заседанието на външните министри на ЕС в понеделник (16 март). Срещата отново продължи необичайно дълго и завърши с 11 страници заключения само за Сирия. Министрите се обединиха в осъждането на употребата на химически оръжия, но бяха разединени по отношение на тристранната намеса. Недоволство от действията на Франция и Великобритания дойде и от членове на Европейския парламент, където тази седмица тече пленарна сесия и Сирия се появяваше в почти всеки дебат.
Несъгласие има и по въпроса как да се подходи към Иран, след като няколко министри поискаха налагането на нови санкции, заради подкрепата му за режима на Башар ал-Асад. По отношение на Русия обаче единството сред министрите все повече расте.
За и против целенасочените удари на Франция, Великобритания и САЩ
Решението на Вашингтон, Париж и Лондон да ударят цели на сирийската химическа оръжейна индустрия много напомни на случая с нахлуването в Ирак, когато беше формирана коалиция на желаещите без да е получено одобрението на ООН. Само че, сега ситуацията е коренно различна. Най-отличителната разлика е, че в момента геополитическото напрежение е изключително високо. Друг важен елемент е, че единството между съюзниците вече не е толкова силно, откакто президент на САЩ е Доналд Тръмп, който е непредвидим, хаотичен и непоследователен. В Лондон управляващите са изцяло погълнати от намирането на най-благоприятния възможен изход от Европейския съюз.
Самият Съюз е хванат в крачка в началото на процес на изграждане на обща отбрана и на консолидация на външната политика. Заради много крехкия баланс в момента, всяко решение за военна намеса представлява огромен риск. В същото време стои въпросът докога международната общност ще стои и ще гледа отстрани как се избиват невинни граждани, сред които и деца, включително и със забранено химическо оръжие, и как се нарушава международното законодателство. Не на последно място е страхът на Европа от увеличаване на бежанския поток и от пропадането на сделката с Турция за задържането им в района. Друг фундаментален въпрос е какво може да се направи, за да се сложи край на конфликта без да се участва в него.
В такъв контекст президентът Еманюел Макрон, премиерката Териза Мей и президентът Доналд Тръмп се договориха за кратка и целенасочена операция, която няма да струва скъпо на нито една от страните. Решението им получи пълната подкрепа на Германия, която обаче в духа на поведението си след Втората световна война, се въздържа от участие във военни конфликти навън.
От намесата на трите страни има външни, вътрешноевропейски и национални ползи. Най-напред във външнополитически план, заставайки до САЩ Франция и Великобритания направиха услуга на Тръмп, която може би ще поискат той да им върне в някакъв момент. За такава услуга може да се приеме изказването на френския президент Еманюел Макрон в дълго интервю в неделя, че е успял да убеди Доналд Тръмп да остае дългосрочно в Сирия. Освен това споровете по търговската политика много притесняват Европа, както и проблемите с личните данни и данъчната политика.
Във вътрешноевропейски план ефектът е по-скоро положителен. Макар че имаше различия в реакциите, подкрепата преобладаваше, а и причините за различията са ... различни. Вероятно като страничен ефект се получи ново преброяване на съюзниците в ЕС. Съботният ден в Туитър наистина беше преброяване. Туит след туит показваше много ясно кой къде стои в геополитическата координатна система. Оформиха се три групи. Първата е на безусловната подкрепа за съюзниците.
В специално изявление полското външно министерство заяви, че липсата на подходящ отговор поощрява още атаки с употребата на оръжия, които са едновременно забранени от международното законодателство и са "безочливо нехуманни". "При тези обстоятелства международната общност не може да остане бездейна и трябва да вземе всички необходими мерки, за да предотврати подобни атаки да не се повтарят в бъдеще, особено срещу беззащитно цивилно население", се казва още в изявлението, в което се призовава към въздържане от действия, които може допълнително да ескалират ситуацията.
Според Естония, действията на САЩ, Великобритания и Франция на 14 април са били "подходящ и пропорционален отговор на повтарящата се употреба на химически оръжия от сирийския режим срещу сирийския народ". В своето изявление естонското външно министерство изразява съжаление, че Съветът за сигурност на ООН до момента се е показал неспособен да се договори как да спре употребата на химически оръжия в Сирия. В подобен дух са изявленията на Латвия и Литва. Хърватия също подкрепи тристранната операция: "Република Хърватия подкрепя партньорите и съюзниците си в усилията им да предотвратят всяко следващо използване на химическо оръжие в Сирия и за защита на цивилното население", се казва в изявление на хърватското външно.
В тази група е и Словения, чието външно смята военната операция на САЩ, Франция и Обединеното кралство за усилие, насочено към унищожаването на останалите капацитети на сирийската армия за употреба на химически оръжия. Италия заяви, че е оправдан отговорът на трите държави.
Втората група е на държавите с резерви. Тук е Швеция, чиято външна министърка Маргот Валстрьом подкрепи с половин уста операцията, като каза, че военните действия в Сирия в събота през нощта са били насочени към предотвратяването на употребата на химически оръжия. В същото време тя подчертава изрично, че Съветът за сигурност не е успял да се споразумее как да бъде спряна употребата на химическо оръжие в Сирия, заради руското вето. Испания също реагира сдържано като изобщо не споменава в своето изявление тристранната операция. Подчертава се, че Испания подкрепя политически процес на преход като единственото възможно решение.
Сред сдържаните е и Гърция, която настоява международната общност да разследва всеки инцидент с използване на химическо оръжие и призовава за завръщане към дипломацията. В групата са още Чехия, Румъния и България. Българският случай беше любопитен. Министерството на външните работи обяви в събота сутринта, че министър Екатерина Захариева ще направи изявление следобед. Час по-късно обаче последва ново съобщение, с което се отменя пресконференцията и се съобщава, че изявления ще бъдат дадени в Министерския съвет. По-късно българското правителство излезе с декларация, в която разглежда "еднократната военна операция като предупреждение за прекратяване на подобни незаконни действия на сирийския режим в бъдеще", но изразява притеснение от възможна ескалация на конфликта.
Защо малката подробност за отмяната на пресконференцията в МВнР по случая с нападенията на 14 април е важна? По случая "Скрипал", който също беше своеобразно преброяване на съюзниците, г-жа Захариева беше сред първите, които обявиха подкрепа за Великобритания. В изявление в Туитър тя посочи, че България стои до съюзника си Великобритания. "Употребата на каквито и да е отровни химикали е незаконно и трябва да бъде осъдено по всякакъв възможен начин", написа тя. Нейната позиция обаче се различава диаметрално от становището на премиера Бойко Борисов, който заяви многократно, че за него е 
важно първо да се съберат достатъчно доказателства. Той също така усъмни в данните, че Русия е замесена в това.
Третата група е на институциите. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) реагира изцяло в подкрепа на френско-британско-американските удари, но реакцията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и на върховната представителка за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) бяха доста по-обрани и сдържани. Причината за реакциите на г-н Юнкер и г-жа Могерини е, че на практика с тези удари Съюзът беше заобиколен чисто институционално. Федерика Могерини работи интензивно да позиционира ЕС като незаобиколим играч на глобалната сцена. Дипломатическите й усилия да запази диалога с Иран и с останалите регионални играчи са забележителни.
Пред евродепутатите на 17 април френският президент Еманюел Макрон заяви обаче, че с тези удари е била спасена честта на международната общност. Много евродепутати критикуваха липсата на общ европейски отговор, но това повдига въпроса колко страни биха участвали във военни действия, предвид резервите на някои. В този смисъл доста красноречив беше отговорът на холандския министър на външните работи Стеф Блок на въпроса дали Холандия би участвала. "Никой не ни е питал", каза той. Хърватската външна министърка Мария Пейчинович Бурич също се опита да се измъкне, когато й беше зададен същия въпрос.
Независимо, че би било за предпочитане ударите да бяха съгласувани вътрешноевропейски и междуинституционално, те не са ощетили на Съюза. Напротив. Те показаха, че западната коалиция все още е силна. Показаха също, че ЕС все още има мускули, въпреки напускането на Великобритания. Това е важно и за самия ЕС, тъй като раздялата с Великобритания ще се отрази на общите военни способности на ЕС, но и на Великобритания. Тоест, това е заявка за силно пост-Бризход сътрудничество във външната и отбранителната политика. И това е добра новина. ЕС все още е много далече от обща отбрана, която да може да действа адекватно навън и ще продължи да разчита на големите си членки и външни съюзници за това. Случаят на 14 април може само да послужи за стимули за ускоряване на задълбочаването на интеграцията в сферата на отбраната.
Конфликтът в Сирия може да стане безкраен
Всички тези различия намериха отражение в дългите и много подробни заключения [на английски език] от Съвета на външните министри на 16 април. "Съветът разбира, че насочените въздушни удари на САЩ, Франция и Великобритания по химически обекти в Сирия бяха конкретни мерки, предприети с единствената цел да се предотврати по-нататъшна употреба на химически оръжия и химически вещества като оръжия от сирийския режим, за да убива собствения си народ", се казва в документа. В него се повтаря, че няма военно решение на конфликта и се дава за пример усилването на военните операции на режима на Асад с подкрепата на Русия и Иран без да се взимат предвид цивилните жертви.
Заключенията осъждат с особено остър тон офанзивата на Асад в Източна Хута, като се подчертава специално подкрепата на Русия. На Турция също не е спестен остър тон. Казва се, че военната операция на Турция в северозападна Сирия "допълнително усложнява ситуацията, води до значително изместване на местното население и е още един източник на сериозно притеснение". ЕС повдига въпроса и с данните за повеждането на "социално и демографско инженерство" из цяла Сирия, което е синоним за етническо прочистване. Министрите акцентират върху нуждата от търсене на сметка на отговорните за положението и призовават за връщане на масата на преговорите.
Те признават обаче, че това не е реалистично, заради неохотата на Русия да участва в мирен процес, а също и заради участието на Иран. Те възлагат огромни надежди на втората конференция за Сирия, която ще се проведе в Брюксел следващата седмица политическият процес да бъде рестартиран. По думите на Федерика Могерини обаче, този процес трябва да бъде смислен. Въпреки голямото желание, тя също е скептична. Припомни, че миналата година в навечерието на първата конференция пак имаше химическо нападение. Тогава отново беше отправен силен апел заедно с генералния секретар на ООН Антонио Гутереш към международната общност да работи враждуващите страни да седнат на масата на преговорите.
"Условията днес не са по-добри от миналата година. Всъщност влошават се. Виждаме повече насилие, повече унищожение, повече хора умират и е вярно, че решението на конфликта изглежда дори по-далече, откогато и да било в миналото, през седемте години на конфликта", каза върховната представителка след края на заседанието на външните министри в Люксембург. Нещо повече, тя предупреди, че ако няма политически преговори, цикълът на унищожение ще продължи. "А това означава риск конфликтът да стане безкраен, което не е в интерес на никого, а най-вече не на сирийския народ, който иска просто войната да спре".
ЕС все пак не е съвсем без лостове, смята тя. Такъв лост е икономическата мотивация. Федерика Могерини многократно повтаря, че ЕС и международната общност имат готовност да участват във възстановяването на следвоенна Сирия. "Това ще изисква огромно количество ресурси", каза тя, но подчерта, че парите са осигурени. Само че, е нереалистично за когото и да било да участва във възстановяване, докато няма движение по политическата част.
Спор около Иран
В Съвета надделя мнението, че на този етап е по-добре да не се въвеждат нови санкции срещу Иран, заради участието му във войната в Сирия. За ЕС приоритет номер едно е запазването на ядрената сделка с Иран. Федерика Могерини е непреклонна по този въпрос, въпреки опасността Доналд Тръмп да изтегли САЩ от сделката, ако до 12 май тя не бъде "поправена". Тя настоява ядрената сделка и регионалната роля на Иран да се разглеждат отделно. Подчерта, че ЕС в момента е вероятно най-активният играч, който продължава диалога с Иран. На този етап няма консенсус в ЕС за налагане на нови санкции, но тя не изключи възможността това да стане в бъдеще.
"Както казах, това няма да е свързано с ядрената програма. По-скоро ще е свързано с разговорите за войната в Сирия, за което между другото ние като ЕС пазим много отворен канал с иранските власти. И вярвам, че в тази сфера диалогът ни с Иран е ценен и важен, като ние сме сред малцината, които говорят с Техеран за войната в Сирия. Така че, определено трябва да запазим този канал на комуникация отворен", каза тя.
ЕС запазва петте принципа за отношения с Русия
Министрите на външните работи проведоха продължителна дискусия за Русия и стигнаха единодушно до извода, че поведението й е предизвикателство в много различни сфери. Основното предизвикателство продължава да е ситуацията в Украйна, заради анексирането на Крим и дестабилизацията на източна Украйна. Други проблемни области са "руските стойки" в Сирия, както ги описа Федерика Могерини, дезинформацията, вътрешната намеса, хибридните заплахи, злонамерените кибер-действия. Министрите са осъзнали също, че след нападението в Солсбъри все по-належащо е ЕС да подсили своята издръжливост.
Министрите обсъдиха решението на Европейския съвет от март за подсилване на издръжливостта на химически, биологични, радиологически и ядрени рискове, както и за увеличаване на способностите за борба с хибридни заплахи, включително в сферата на кибер-
пространството, стратегическата комуникация и контраразузнаването. Тази тема ще бъде в дневния ред и на юнската среща на върха на ЕС.
Според министрите петте принципа, договорени през 2016-та година, продължават да са адекватни и на днешната ситуация, тъй като предоставят "гъвкава рамка" за отношенията с Русия. Принципите са: настояване за пълното изпълнение на Минските споразумения като условие за промяна в отношенията; засилване на връзките с източните партньори на ЕС и централноазиатските държави; засилване на издръжливостта на ЕС на руските заплахи; активно ангажиране с Русия по външнополитически теми като Иран и Близкоизточния мирен процес, както и други области на интерес на ЕС; подкрепа за руското гражданско общество и увеличаване на междуличностните контакти, особено сред младежите.
Федерика Могерини съобщи, че министрите са се съгласили подкрепата за руските граждани, гражданското общество, защитниците на човешките права да бъде увеличена.