euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Гърция е само поводът, но коя е причината?

Аделина Марини, March 4, 2010

Странни неща се случват напоследък около единната европейска валута - еврото. Под тътена и пръските, предизвикани от финансовата буря в Гърция, се оказа, че плуват доста по-опасни неща, които показват, че вече никой на този свят не зависи сам от себе си, че икономиката е достигнала предела на взаимообвързаността си и вече не е изключена имплозия. До степен, че все по-трудно ще се намери глобален компромис за водещите световни валути. Впрочем, това е спор, който започна още преди няколко години, но досега имаше относително примирие, тъй като нещата вървяха сравнително добре.

Като поотминаха най-тежките симптоми на финансовата и икономическата криза обаче, се очаква да избухне друга, може би още по-жестока - валутната криза. Възможно е всичко това да е просто преувеличен страх, но ето няколко факта, които говорят сами за себе си.

1. Бизнес-притурката на влиятелния американски всекидневник "Ню Йорк Таймс" помести преди ден новината, че всички хедж-фондове, които са присъствали на специална вечеря, дадена от посредническа фирма, трябва да запазят данните си за правени от тях залози срещу еврото. Молбата е на американското министерство на правосъдието и е поредното последствие от скандала, който избухна преди няколко седмици с разкритието, че американски инвестиционни банки са търгували с гръцки държавен дълг и по този начин са помогнали на Атина да прикрие реалното си финансово състояние, което пък й е помогнало да влезе с изпълнени критерии в еврозоната.

Въпросът вече открито се обсъжда и в американския Конгрес, където се очаква скоро да бъдат насрочени слушания. А на въпросната тайнствена вечеря една от най-обсъжданите теми е била обезценката на еврото спрямо долара, както и въпросът дали конкретни инвеститори са се сговорили да правят организирани залози или пък са действали поотделно и независимо един от друг.

2. Същевременно, агенция Блумбърг, цитирана от водещите световни вестници, съобщава, че финансистът Джордж Сорос е започнал нова атака срещу еврото чрез изкуствено вдигане цената на златото. Фондът му Soros Fund Management LLC е вложил три пъти повече пари в злато през последните месеци. В редовните си лекции, публикувани често във "Файненшъл таймс", той предупреждава, че еврото може и да не преживее настоящата криза, защото валутният съюз няма покритието на политически съюз. Всяка валута изисква централна банка и хазна. Централна банка има, посочва Сорос, но няма обща хазна, поради което финансовата криза доведе до спасяване поединично.

В лекцията си, публикувана на 21 февруари във "Файненшъл таймс" г-н Сорос пише, че Съветът на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) на последното си заседание за първи път се е ангажирал да опазва финансовата стабилност в еврозоната като цяло. Все още обаче не е намерен подходящият механизъм да се постигне това, тъй като институционалните инструменти не го позволяват. Макар че, пише още финансистът, член 123 от Лисабонския договор предоставя законова база. euinside писа по темата още преди 2 години, като цитира друг член от Лисабонския договор, който също дава повече възможности за общоевропейски решения.

Сорос предлага следния вариант: страните с евро заедно да издадат гарантирани еврооблигации за рефинансиране на, примерно, 75 процента от дълга на Гърция, който в момента е в падеж . Това ще бъде равностойно на помощ от Международния валутен фонд. Според Сорос обаче, подобно решение би било политически невъзможно в момента, тъй като Германия е остро против да бърка в джоба на германския данъкоплатец, за да спасява партньори-прахосници.

Той поставя и още един проблем, който засега е малко в сянка, а именно - дори и Гърция да бъде спасена по някакъв начин, това оставя Испания, Италия, Португалия и Ирландия като все още нерешени проблеми. Заедно те представляват твърде голям залък за устата на еврозоната. Това също са страни с огромен публичен дълг. Така че, оцеляването на Гърция ще продължи да държи бъдещето на еврото под въпрос, посочва още Сорос в статията си за "Файненшъл таймс".

Естествено, независимо от мерките, които САЩ взимат, това надали ще отстлаби натиска върху единната европейска валута от страна на спекулативните фондове.

3. За сериозността на проблема съдим и по призива на либералите в Европейския парламент (АЛДЕ) в Гърция да бъде изпратен специален представител на Европейската комисия, за да следи дали планът с мерки ще се спазва от гръцкото правителство, което е подложено и на силен публичен натиск от стачки и протести. Според лидера на групата, бившия белгийски премиер Ги Верхофстад, драстичните обстоятелства изискват драстични мерки. "Добър план с мерки е отчайващо необходим, за да вкара в ред гръцките публични финанси, но, за да може пазарите да бъдат сигурни, както и европейските данъкоплатци, че планът ще се изпълнява, трябва да има близък надзор върху гръцката бюджетна политика от представител на Комисията, докато дефицитът не бъде свален до нивата, изисквани от Пакта за стабилност и растеж (3%, б.р.)".

В случай, че еврото успее да излезе живо от настоящата ситуация, това ще бъде, всъщност, един добър урок за това, че всички онези документи, препоръки, изказвания, които са наглед твърде скучни, написани на специфичния бюрократичен брюкселски жаргон, са имали смисъл. Само че, не е имало кой да погледне по-далеч от рейтинга си и предстоящите избори. Това е също и урок за онези държави, независимо колко развити се водят, че светът много отдавна не е същият. Така че, страни като Италия и Испания, които се хвалят, че са в челото на индустриализираните държави, може би трябва да проумеят, че критериите за икономическа мощ вече са други.

Ще бъде също и урок за политическите и социални нагласи в ЕС, налегнат от тежка форма на евроскептицизъм заради изтощително разширяване, заради разсъждения за това как да направим ЕС хем пълноценен съюз, способен да се изправи срещу САЩ, Китай, Русия, Бразилия, Индия, хем да си остане една добра компания от държави-съмишленици, които обаче след хубавото пийване и хапване, после се прибират у дома и така до следващата сбирка.