euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От години Съединените щати призовават Европа да спре да разчита на американската военна мощ и да започне да се грижи за сигурността и външната си политика сама. За това призоваваха и европейски политици, но резултатите днес са отново затъващ в интровертност, заради кризата в еврозоната, ЕС с нещо като обща външна политика, но по-скоро общ глас (баронеса Аштън), и липса на обща отбранителна политика. А това все повече ще се превръща в проблем, особено предвид смяната на външнополитическите приоритети на Вашингтон, обявени в началото на годината с новата стратегия, чрез която САЩ се концентрира основно върху Тихоокеанския регион и Азия. Нуждата ЕС да се еманципира от опеката на САЩ се засили за кратко по време на двата мандата на Джордж Буш-младши, след като много страни от ЕС изразиха несъгласието си с войнствеността на външната му политика.

С влизането в Белия дом на Барак Обама през 2008-а година обаче, европейците някак си отдъхнаха. Проблемът обаче е, както посочват експертите на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), сред които и шефът на българския офис на ЕСВП Димитър Бечев, в своя анализ [на английски език] "Време е Европа да порасне: Какво означава преизбирането на Обама за Европа", че особено през втория си мандат политиката на Обама няма да бъде същата. Не само защото тя няма да се води вече от Хилъри Клинтън, която изключително добре се сработи с баронеса Аштън, а и защото пестенето на разходи ще бъде крайгълния камък на външнополитическите решения във Вашингтон. Изключение от новата ера на 'low cost" външна политика, както я определят анализаторите от ЕСВП, ще бъде обръщането към Азия.

И въпреки че европейците харесват Обама и ако можеха, щяха да гласуват за него, това, което не се осъзнава е, че той е прагматик. Това означава, че той вече има ограничено търпение към европейски партньор, който често е по-заинтересуван от процеса, отколкото от резултатите и който демонстрира липса на политическа воля да използва значителния си потенциал. По-универсалният подход на Обама означава също, че той вече спира да разглежда Запада като стратегическа единица на споделени ценности. Брюксел трябва да е наясно също така, че преминаването от широкомащабни войни към продължаване и развиване на използването на самолети с дистанционно управление и специални малки операции означава, че все повече ще намалява значението на американско-европейското военно сътрудничество.

Това преведено на обикновен език означава, че ЕС ще трябва сам да се грижи и за логистиката, тъй като досега САЩ предоставяше по-голямата част от техниката и живата сила във военни операции по света. Проблемът обаче е, че докато се опитва да реши еврокризата, ЕС е възможно да се разцепи на две или повече, което ще направи обединяването на външната политика дори още по-трудно. В резултат, смятат още авторите на анализа, европейската сила е твърде разнородна, за да може да бъде от полза. "Европа трябва да порасне и да развие капацитета си да защитава собствените си интереси, тъй като бързо наближава денят, когато другите ще са все по-малко способни и желаещи да правят това за нас, както преди", са думите на бившия германски външен министър Йошка Фишер, цитирани в анализа на ЕСВП.

"Същевременно, нашето трансатлантическо партньорство достигна критичен момент. Решенията, пред които скоро трябва да се изправим за споделените ни интереси, ще определят колко добре можем да процъфтяваме заедно в следващите години", каза пък американският държавен секретар Хилъри Клинтън миналата седмица в реч [на английски език] пред института Брукингс, която може да се определи като прощална за Европа, тъй като г-жа Клинтън се оттегля от управлението, а този месец й предстои 38-ата и последна визита в Европа. Тя започна с думите, че трябва да бъде изключително откровена и беше. В момента, каза тя, Вашингтон се подготвя за пореден кръг преговори по бюджета. Независимо от различията между политическите партии обаче, увери тя, САЩ са твърдо решени да отстояват глобалното си лидерство и да си засилят националната сигурност. "И разчитаме, че Европа ще направи същото".

Кризата в еврозоната обаче е проблем, според Хилъри Клинтън и макар че за САЩ това е европейски проблем, който изисква европейски решения, "важно е за цялата глобална икономика европейските лидери да придвижат напред политики, които водят към достоверен и устойчив растеж и създават работни места". Защото, обясни Клинтън, в момента размерът на икономиката е също толкова важен колкото и размера на армията за влиянието на страните в глобален план. Между другото тя цитира в речта си няколко числа, които са особено показателни. По време на операцията на НАТО в Косово САЩ пуснаха близо 90% от насочваните муниции, докато съюзниците (тоест ЕС) 10%. В случая с Либия, посочи тя, беше обратното.

Речта на Клинтън е показателна за смяната на приоритетите и е пореден призив ЕС да поеме в ръце външната си политика и политиката по отбрана, общата обаче. САЩ вероятно ще бъдат придърпани обратно към Близкия изток, където ситуацията се напрегна отново с възпаляването на конфликта между израелци и палестинци, но като цяло непосредственото съседство на ЕС, включително Кавказ, Русия, Северна Африка и Близкия изток ще си остане европейска отговорност. ЕСВП смята, че това е по-скоро добра възможност, отколкото повод за драма. Анализаторите от съвета препоръчват ЕС да смени подхода и да се възползва от своите съседи с нарастващо влияние - Русия и Турция - чрез лансирането на инициатива за сигурност. Тази инициатива би могла да съдържа три елемента, смятат анализаторите.

Първата е Европа да не чака повече, а да се ангажира по-активно със съществуващата и заслужаваща доверие вътрешна опозиция в Сирия като започне да им предоставя директна помощ. Европа трябва също да се подготви за момента, когато ще започне договарянето на сделка. Ако Европа иска да има дипломатическа тежест, това означава да спре да бъде гнуслива при възстановяването на каналите към режима на Асад и да започне да говори за решаване на проблема, вместо да продължи с поучаването на ключови държави от региона.

На второ място Европа трябва да поеме водеща роля в преговорите за ядрената програма на Иран като вместо военните опции, преследва инициативи, които ще помогнат за купуването на време чрез частично и незабавно вдигане на санкциите в замяна на удостоверимо прекратяване на 20% от процеса на обогатяване на уран.

И третата препоръка е Европа да направи повече, за да демонстрира, че играе своята роля в развитието на събитията в южното съседство. Все по-ясно е, че предвид кризата, ЕС няма да може да разработи план "Маршал" за следреволюционна Северна Африка, за какъвто настояваше бившият италиански външен министър Франко Фратини, но пък може да засили стратегическия си диалог с новите демокрации в региона, а също и в Залива, Турция и останалите, с цел да осигури по-тясна интеграция в Северна Африка и да гарантира напредък по големи икономически проекти от взаимен интерес.

А за по-нататък, анализаторите препоръчват да започнат дебати в Европа по стратегически преглед. Ако ЕС не се събуди, предупреждава ЕСВП, следващото председателство на ЕС [Ирландия] ще бъде председателството, по време на което Америка най-накрая ще се е отказала от Европа.

Препоръките на ЕСВП и посланията на Хилъри Клинтън навеждат на мисълта, че ситуацията се повтаря - ситуация, когато ЕС беше дотолкова вглъбен в собственото си институционално изграждане, че пропиля близо 10 години в договор, който дори не донесе адекватните за 21-и век решения, но за сметка на това ЕС проспа глобализацията и своето място в нея. Сега Съюзът отново е изправен пред институционален ступор и нужда от архитектурни изменения. Крайно време е ЕС да излезе от страната на чудесата и да влезе в реалния свят. Кризата не е пречка за това, напротив, тя е възможност най-сетне външната и отбранителната политика да се обединят именно с цел да се спестят разходи. Уви, в разочароваща посока вървят преговорите по следващия бюджет на ЕС за 2014-2020, където се реже именно от външната политика, за да се даде за земеделски субсидии в ЕС.