euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Миланович: Гражданите на Косово трябва да могат да пътуват свободно

Аделина Марини, November 8, 2012

Хърватия предложи услугите си за намирането на общ език между Сърбия и Косово, без обаче да бъде ментор. Това стана ясно по време на първото официално посещение в Загреб на косовския премиер Хашим Тачи на 6 ноември. Премиерът Зоран Миланович каза пред журналисти след срещата си с Тачи, че Косово е обкръжено от страни, с които търси общ език, най-вече със Сърбия, и затова ще е необходимо много търпение и взаимно доверие, "което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи". Хърватия желае доброто както на Белград, така и на Прищина, каза още той като се придържаше към политически коректното използване на имената на столиците, вместо имената на държавите, което е жест към Сърбия, която не признава Косово за независима държава. Хърватия беше сред първите страни, признали независимостта на бившата сръбска провинция в съвместна деклаларация с България и Унгария. Това стана [на английски език] месец след обявяването на косовската независимост - 19 март и доведе до оставката на вицепремиера Слободан Узелац от Независимата сръбска демократична партия (SDSS) от правителството на Иво Санадер.

Зоран Миланович не посочи конкретно как би могла Хърватия да помага, при това без да бъде ментор, но на въпрос на журналист от косовската национална телевизия доколко Хърватия ще може, след като стане член на ЕС (планирано за 1 юли 2013 г.), да подкрепя Косово по европейския му път, Зоран Миланович избра странен отговор: "Може много. Въпросът е дали ще иска. Ще иска". Срещата между Миланович и Тачи се състоя в навечерието на среща в Брюксел между косовския премиер и сръбския му колега Ивица Дачич с посредничеството на баронеса Катрин Аштън в опит да бъде продължен диалогът между Белград и Прищина. За да стане това обаче, Хашим Тачи настоява Сърбия да приложи техническите споразумения, които вече бяха договорени в последните две години, откакто беше лансиран диалогът с посредничеството на ЕС. Белград от своя страна подготвя свой собствен план за решаване на косовския въпрос, който не се посреща добре в Косово:

От краткото изявление [на английски език] на върховния представител на ЕС за външната политика става ясно, че страните са се договорили "работата по пълното прилагане на всички споразумения да продължи". Според баронеса Аштън разговорите са били откровени и открити и са се въртели около "различни аспекти на нормализирането на отношенията между двете страни като и двамата премиери са се ангажирали да продължат разговорите". Конкретните теми, по които са разговаряли двамата министър-председатели с посредничеството на ЕС са били прозрачността на парите, които Сърбия отпуска на сръбската общност в Косово, защитата на сръбското културно и религиозно наследство там, както и създаването на съвместна техническа работна група, която да подготви проучване за изграждането на магистрала между Ниш и Прищина.

Хърватският министър-председател Зоран Миланович обърна специално внимание именно на възможността за свободно движение на косовските граждани, за които все още има визов режим. Проблемът с визите за гражданите на страните от Балканите е изключително чувствителен, особено напоследък, когато все повече страни-членки започнаха да се оплакват от значително нарастване на броя на "неоснователните" молби за убежище от страни от региона, най-вече Сърбия и Босна и Херцеговина. Все по-чести са и призивите визовият режим за страните от Западните Балкани да бъде възстановен. Затова и еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле призова наскоро страните от региона да вземат сериозни мерки, за да предотвратят това.

Случаят на Косово обаче е по-особен. За него Европейската комисия изработи специална пътна карта [на английски език] за визова либерализация, която поставя няколко условия. Когато Прищина изпълни тези условия, тогава ще може да започне диалог за визова либерализация. Едно от условията, на които ЕС държи изключително много е постигането на напредък по отношение на реадмисията и интегрирането в страната. Реадмисията изисква Косово да сключи двустранни споразумения, за да гарантира, че ще може да връща нелегални имигранти в страните, от които са дошли. Косово трябва да работи още и за изработването на биометрични документи за самоличност и да засили граничния контрол и управление на миграционния поток.

Според Зоран Миланович, независимо че ситуацията в момента в ЕС е по-нервна, условията трябва да важат за всички еднакво. Не бива косовските граждани да останат изолирани, още повече че те търсят алтернативни решения, които създават парадокси. Така например, обясни хърватският министър-председател, много косовари заобикалят режима, тъй като са с двойно гражданство. Зоран Миланович говори и за "териториалната нелогичност" на ЕС.

Независимо от подкрепата, която Зоран Миланович заяви по отношение европейската интеграция на Косово, той подчерта, че Хърватия ще се бори за интеграцията на всички страни от региона.