euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Полското председателство на Вишеградската четворка (В4) - групата, която обединява четирите централноевропейски държави Чехия, Словакия, Унгария и Полша - организира среща, която трябваше да изпрати силен сигнал към страните от Западните Балкани, че имат силни поддръжници в рамките на ЕС по пътя им към европейско членство. Форматът на срещата този път беше по-широк като включваше не само външните министри на страните от Западните Балкани и В4, но също и на България и Румъния. За съжаление обаче трудно може да се каже, че събитието на 25 октомври във Варшава беше от най-успешните за Полша и в този смисъл беше голямо разочарование на фона на наистина изключително успешното полско председателство на ЕС във втората половина на 2011 г.

Най-силният сигнал за неуспех беше самото участие. Ключови страни от Западните Балкани не бяха представени от външните си министри. Така например Босна и Херцеговина изпрати заместник външния си министър Ана Тришич-Бабич, Сърбия - държавния секретар Вера Маврич, а Гърция - заместник външния министър Димитрис Куркулас (добре познат в България като шеф на делегацията на ЕК в страната преди години), Косово - заместник министър Петрит Селими. Черна гора обаче, която по-рано тази година получи дългоочакваното разрешение да започне преговори за членство, беше с голяма делегация. Във Варшава бяха министърът на външните работи на страната Небойша Каледжерович и главният преговарящ с ЕС Александър Пейович. В полската столица бяха още външните министри на Албания, България, Хърватия, Македония, Чехия, Унгария, Полша, Словакия. Румъния беше представена от министъра по европейските въпроси Леонард Орбан.

Вторият наистина лош сигнал беше самата организация на събитието. До последния възможен момент нямаше достатъчно информация за чуждестранните журналисти ще я има ли срещата, ще има ли акредитация, предварителна програма, дневен ред на срещата и други подобни. Усилията за добиване на такава информация надвишаваха в пъти усилията, положени от представителите на полското външно министерство да я осигурят. Вероятно и заради липсата на информация и достатъчно реклама за събитието, броят на чуждестранните журналисти беше нищожен.

Въпреки всичко това обаче, срещата беше от значение, защото показа нещо важно - нагледно илюстрира проблемите, пред които е изправен процесът на разширяване специално към Западните Балкани. Нещо повече - показа, че няма еднакво виждане за това с какво може да бъде направен компромис и с какво не. И именно липсата на единно становище за това как да продължи процесът на разширяване и с какво точно биха могли да помогнат страните от В4 + България и Румъния най-ясно пролича от съвместното изявление, което прилича повече на прессъобщение, отколкото на декларация. В документа се посочва, че на срещата е била изразена продължаващата подкрепа на Вишеградската група за процеса на разширяване като специално внимание е обърнато на върховенството на закона, регионалното сътрудничество, икономическото развитие и сигурността в региона - все въпроси, които залегнаха като основни приоритети в ревизираната стратегия [на английски език] за разширяването, представена от Европейската комисия на 10 октомври заедно с докладите за напредъка на страните от процеса на разширяването.

Участниците в срещата се ангажират в изявлението да създадат мрежа от експерти по върховенство на закона и основни права за Западните Балкани, в рамките на която да бъдат обменяни идеи, техническа помощ и подкрепа за реформите. Ако идеята се окаже добра и на нея бъде откликнато, то тогава може да се създаде постоянен екип от експерти, които да подпомагат страните от Западните Балкани, включително и по време на преговорите им за членство. Това е наистина чудесна инициатива, тъй като дава възможност да се извлекат всички поуки от процеса на разширяване досега, а формата на срещата (с участието на България и Румъния) е още по-добра идея, тъй като това са двете страни, вкарали огромна доза недоверие в процеса на разширяване, както показват реакциите в отделни страни-членки по отношение готовността на Хърватия за членство, планирано за 1 юли 2013 г.

Една от възможните причини защо срещата не беше сред най-успешните в историята на полската дипломация е, че тя беше натоварена с твърде много цели. От една страна хиперактивният полски външен министър Радослав Шикорски се опитваше да затвърди ролята на Полша като мотора на Централна и Източна Европа, от друга се търсеше обединение на позициите в рамките на В4 по преговорите по следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2014-2020, които са един от основните приоритети на Полша; и от трета страна Полша направи опит да се обърне към района на Западните Балкани, където няма никакво влияние за разлика от партньорите си от В4 Чехия, Словакия и Унгария. Разнопосочността на посланията си пролича особено ясно на съвместната пресконференция, в която взеха участие четиримата министри от В4 и еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле.

Единственото, за което всички бяха единодушни, беше, че срещата е била изключително откровена, но приятелска. Повечето министри от групата похвалиха усилията на Полша. Единствен словашкият първи дипломат Мирослав Лайчак, който е и с най-голям дипломатически стаж в района на Западните Балкани обясни кратко и ясно, че на срещата се е настоявало за строга условност. Г-н Лайчак е твърд привърженик на европейската интеграция на Западните Балкани, но същевременно е на мнение, че това не бива да става на всяка цена. Както обясни той наскоро в интервю за euinside, докато евроинтеграцията не се превърне в приоритет номер едно на политиците от региона, ЕС не може да предложи повече от това, което вече е предложил. Сходно мнение изрази и еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле в кратко интервю за този сайт (което може да видите във видеофайла).

Той призова страните от региона да разберат, че разширяването се нуждае от процес на реформи, а не от политически въпрос и използва термин, който дълго време служеше на български правителства наред да се хвалят с "положителна оценка" от Брюксел - политическа воля. По думите на г-н Фюле политическата воля не може да замени липсата на визия и реформи. Еврокомисарят каза още, че е отправил специален апел към страните от Западните Балкани да решат проблема с безвизовия режим. Безвизовият режим за някои страни от региона беше въведен през 2009 г., но много бързо започна да създава проблеми, тъй като броят на молбите за убежище на граждани от региона започнаха да растат забележително.

Още миналата година еврокомисарят на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом предложи предпазна клауза, която да позволи временно възстановяване на визите за трети страни в случаи на "изключителни обстоятелства". Наскоро няколко страни-членки на ЕС, сред които Германия и Холандия, призоваха за връщане на визите за страните от Западните Балкани, заради многобройните необосновани молби за убежище. Комисар Фюле съобщи, че специално е помолил външните министри на страните от региона да разберат, че положението наистина е сериозно. Той им е напомнил, че заедно с безвизовия режим са получили и някои отговорности, които трябва да изпълнят.

За унгарския външен министър Янош Мартони срещата във Варшава на 25 октомври е била изключително навременна, тъй като е започнала появата на дилеми по отношение на разширяването. Чешкият първи дипломат Карел Шварценберг пък заяви, че това е била най-ефикасната среща, на която той е присъствал, заради открития, но приятелски тон. За Щефан Фюле провеждането на срещата става в момент, когато ЕС се намира не само в икономическа, но и финансова криза. Той подчерта, че разширяването е важно и процесът трябва да продължи, въпреки проблемите в еврозоната. От тази гледна точка е хубаво, че една все по-влиятелна група в ЕС - Вишеградската четворка - затвърждава подкрепата си за евроинтеграционните процеси в Западните Балкани. За да бъдат усилията им успешни обаче, ще е необходимо наистина страните от региона да изпълнят всички препоръки наистина, а не само на думи.