Европа чу
Аделина Марини, January 2, 2012
В края на 2010 г. полският външен министър Радек Шикорски написа специална статия за прогнозното издание на The Economist "Светът през 2011", в която попита: "Чуваш ли, Европо?". Контекстът на въпроса беше една стара концепция на Шикорски, още от времето преди да стане външен министър, че Европа трябва да обедини отбранителната си мощ, за да има по-силен глас на глобалната сцена. Това, което той написа за The Economist беше: "Нещо повече, предвид съкращенията на бюджета за отбрана, които САЩ ще трябва да направят, ние трябва да бъдем подготвени за деня, когато Европа трябва да поеме грижата за собствената си сигурност - поне що се отнася до периферията й. Имаме нужда от по-голяма специализация и по-голяма военна координация между европейските държави: 2011 е отлична година за такова начало".
Трябва да се отбележи, че този текст е написан малко преди да започне Арабската пролет, поставила на изпитание именно сигурността в периферията на Европа. Но близо година по-късно полският първи дипломат заяви в специална реч, произнесена в Берлин на 28 ноември: "Най-голямата заплаха за сигурността и просперитета на Полша ще бъде рухването на еврозоната".
Едно незабравимо председателство
С влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009-а година беше въведена една сериозна промяна в управлението на ЕС. До момента съюзът се управляваше освен от изпълнителния орган Комисията, и от Съвета на ЕС, който пък от своя страна се управляваше на принципа на ротационното председателство. Всяка страна-членка застава за 6 месеца на кормилото и води съюза в посока, която смята за важна както за себе си, така и за ЕС. С Лисабонския договор структурата се усложни и отслаби ротационното председателство, след като въведе постоянния пост президент на Европейския съвет, заеман в момента от белгиеца Херман Ван Ромпой. 6-месечните ротации се превърнаха във формализъм и често повдигаха въпроса - кой има нужда от тях. Особено болезнено това се усещаше, когато дойде от външен партньор на ЕС.
Такава беше, например реакцията на администрацията на президента Барак Обама през 2010-а година, когато американският президент отказа планирана среща на върха ЕС-САЩ, която трябваше да се състои през пролетта в Мадрид, под егидата на испанското председателство. Обяснението за отказа беше, че Белият дом не знае всъщност с кого трябва да обсъжда важните въпроси. Ударът беше голям, тъй като това е повторение на прословутата реплика на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, изречена във времена, в които самата европейска общност дори не е подозирала, че ще има обща валута, камо ли общ телефонен номер. Именно телефонният номер е бил проблемът на г-н Кисинджър, който знае на кого да се обади в Кремъл, в Лондон или в Токио, но няма идея кой е телефонният номер на Европейската общност.
Обадете се във Варшава
След последните 6 месеца на 2011 г. аз лично бих се обадила във Варшава. Още в самото начало на полското председателство, което започна на 1 юли 2011 си личеше, че Полша ще внесе промяна. И наистина, страната, от която започва разделението на Европа в началото на 20-и век, "одушеви" ротационното председателство и му вдъхна нов живот. В края на председателството от всички кътчета на нашия континент се чуваха възгласи "това е най-силното председателство", "Браво, Полша", "по-добро председателство не сме имали" и т.н. Наистина е трудно да се направи обективен анализ на полското председателство без да се използват суперлативи. Защо?
Защото Полша пое руля в изключително тежък за съюза момент - когато дълговата криза в еврозоната не просто се задълбочи, а започна да се разпростира със силата, бързината и ефективността на испански грип. Всичко това се развиваше в среда на унила икономическа активност и тежки перспективи за глобална икономическа рецесия. Натискът върху Европа да предприеме мерки, не просто за да бъде спасена единната валута еврото, но и за да бъде запазена крехката глобална икономическа стабилност във време на безпрецедентна глобална икономическа обвързаност растеше с всеки изминал ден.
Нещо повече, Полша трябваше да запази Европейския съюз цял, еврозоната - също. И това, сякаш, беше най-голямото изпитание, мигът, в който Полша направи разликата. И всичко това се случи без никой дори и да усети, че в страната се проведоха парламентарни избори, оставили на власт премиера Доналд Туск.
Трите големи постижения на полското председателство
Разбира се, че всичко, което стана по време на втория семестър на 2011 е важно, но има три неща, които за мен са изключително важни, защото ще имат дългосрочен ефект върху съюза. Не просто по време на полското председателство, а благодарение на предложения от него компромис беше постигнато споразумение за икономическото управление на ЕС, известно като пакета от 6 директиви, договорен в началото на 2011 с леки промени в Договора на ЕС и предвиждащ засилване на партньорския надзор, контрола от страна на Комисията и въвеждащ строга фискална дисциплина и икономическа координация.
Голямата амбиция на пакета беше да бъде приет преди лятната ваканция, но това не стана заради спорове между Европарламента и Съвета. Спорните елементи бяха свързани с реформата на Пакта за стабилност и растеж с акцент върху задлъжнялостта и въвеждането на по-строги санкции, при това с автоматизъм, тоест първо се въвеждат, а след това, ако се събере квалифицирано мнозинство в Съвета да бъдат отменени - така нареченото обърнато мнозинство.
Идеята на тези промени е да се избегне практиката досега с прилагането на Пакта за стабилност и растеж - заобикаляне на правилата. Друг спорен момент беше макроикономическият надзор. Постигането на компромис със Съвета беше един от големите успехи на председателството и реформираното икономическо управление вече е в сила от средата на декември. euinside проследи изключително подробно договарянето на пакета и проведе две дискусии по темата в Брюксел и София през лятото и още две в Брюксел и София през есента.
Второто значително постижение на Полша беше провеждането на отложената 
вече веднъж среща на върха между ЕС и страните от Източното партньорство - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. От гледна точка на самата среща тя трудно може да бъде определена като успешна, въпреки че успя да събере на едно място всички лидери, с изключение на беларуския президент Александър Лукашенко. Освен, че за Полша регионът е от особено значение, той е важен и като прелюдия в отношенията на ЕС с един стратегически важен партньор - Русия. Затова и провеждането на срещата, и посланията от нея бяха от значение. Големият залог на събитието беше Украйна, от която се очакваше да вземе решение - с ЕС или с Русия.
Уви, това не се получи, но все пак, отново благодарение на усилията на председателството планираната редовна среща на върха ЕС-Украйна се състоя, въпреки опасенията, че може и да не се осъществи и не само, че се състоя, но и приключи с особен компромис - технически бяха приключени преговорите по споразумението за асоцииране, но остана условието да започне процеса на подписването му, ако Украйна изпълни няколко условия. Така и вълкът се оказа сит, и агнето цяло. За сметка на това, отличничките в групата - Грузия и Молдова започнаха преговори по всеобхватно търговско споразумение.
И третото голямо постижение на Полша беше началото на преговорния процес по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г. Комисията направи предложението си в самото начало на председателството, а оттам то започна невиждано добре организирани дискусии върху това предложение във всички възможни формати - от парламентарни до национални и междупарламентарни, в Съвета, с неправителствени организации и гражданския сектор, със заинтересувани страни. Преговорите по 7-годишния бюджет на ЕС винаги са трудни и продължителни. Обикновено те се превръщат в най-важната тема от дневния ред на съюза. Не и този път. Заради опасността от разпадане на ЕС, темата имаше голям риск да изпадне изцяло от дневния ред.
Полша обаче направи и невъзможното, за да й отреди полагащото се място, макар и не първо в плановете. А това е важно, тъй като независимо как ще се развият събитията в ЕС, бюджетът за следващите 7 години е поглед напред, инвестиция в бъдещето и има дългосрочни последици за всички.
Макар да не можем да припишем на Полша заслугата за приключването на преговорите с Хърватия мисля, че е символично, че именно по време на полското председателство Хърватия подписа договора си за присъединяване към Европейския съюз. Загреб ще стане 28-ата членка на 1 юли 2013 г. Символично, тъй като Полша наистина положи максимални усилия, подкрепени от цялото общество да запази Европейския съюз цял, а не разделен на две и повече скорости, гласът на страната наистина беше чут и единството засега е факт. Не само че ЕС не загуби нито една своя членка (най-голяма опасност грозеше Гърция), но и започна 2012 с нов член.
Както каза по време на финалното си изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент Яцек Ростовски, очарователният полски министър на финансите - най-хубавото през изминалата година беше, че ЕС се управляваше през този тежък период от страна, нечленуваща в еврозоната. Хубаво, защото от една страна, макар и извън еврото неевро-членката има значителни икономически отношения с валутния съюз, но пък може да подходи обективно и безпристрастно. Това предстои на Дания, която от 1 януари пое руля. Предизвикателството е голямо, защото Полша за своите 6 месеца успя да направи нещо много важно - тя премина на следващото интеграционно ниво. Вече не можем да я наречем нито нова, нито стара страна-членка, тъй като това разделение вече е несъстоятелно. Полша е страна от ново поколение. Големият въпрос е дали ЕС ще успее да стигне до това ниво под председателството на Дания през първата половина и Кипър през втората.