Дания иска отговорна, динамична, зелена и сигурна Европа
Аделина Марини, January 2, 2012
За последен път Дания беше председател на ЕС през втората половина на 2002-ра година. Любопитни ли сте да разберете какви са били приоритетите на скандинавската страна тогава, преди 10 години? Едва ли е изненада, че основният приоритет на шестмесечното датско председателство е бил научно-изследователската дейност. "Дания поема председателството във време, когато най-важните решения за Европейската политика в областта на изследванията за бъдещето са почти взети", е записано в архивирания сайт от предишното председателство на Дания. А вторият по важност приоритет е разширяването, но отново с акцент върху партньорството в областта на научните изследвания.
През 2002-а година икономическият растеж, благоденствието и устойчивото развитие също са били водеща тема в програмата на европейското председателство, а думите изследвания и иновации са били сред най-често повтаряните думи.
Не на последно място тогава е била и работата по институционалната реформа на ЕС - времето, когато се пишеше европейската конституция, провалила се през 2005-а. Реформата завърши през 2009-а, когато на 1 декември влезе в сила Лисабонският договор, а не европейската конституция.
10 години по-късно
След едно десетилетие това, което е останало от датските виждания за развитието на ЕС е научноизследователската дейност. Но то вече не е приоритет, а е нишка, която върви през четирите основни теми, по които Дания си е набелязала да работи до 30 юни: отговорна, динамична, зелена, безопасна Европа. Тези четири приоритета подчертават "северния" възглед на Дания за това как ЕС трябва да се развива оттук нататък. Има обаче един голям проблем - Дания е и сама себе си нарича opt-out (с изключване) от някои общоевропейски политики, което ще лиши председателството й от силата на аргумента. Нещо, което даде на предшественичката й Полша силно оръжие в ръцете - Полша не е член на еврозоната, но има амбиция да бъде и затова вложи всичките си сили в постигането на решение на еврокризата без това да доведе до разделение в съюза.
Дали ще успее Дания? Трудно е да се отговори, особено като се има предвид първия сблъсък на новия премиер на страната - очарователната социалистка 
Хеле Торнинг-Шмид със ситуацията в еврозоната. Това стана на последния за годината Европейски съвет на 8-9 декември в Брюксел, когато се изковаваше идеята за фискалния пакт, но натискът на неевространите да бъде намерено решение, което да не е в техен ущърб запали лесновъзпламенимия нрав на френския президент Никола Саркози. След като неколкократно сгълчи британския премиер Дейвид Камерън, той се озъби и на г-жа Торнинг-Шмид като й напомни, че нейната страна не е член на еврозоната по свое желание и по тази причина може да замълчи.
"Дания ще поеме председателството във време, когато ЕС е изправен пред вероятно най-голямото си предизвикателство досега". Така започва програмата на председателството. "На срещата на върха на 8-9 декември няколко много важни решения бяха взети за стабилизиране на еврото, включително споразумението за 'фискален пакт'. По-нататъшната работа по споразумението ще стане на междуправителствено ниво, поради което председателството на ЕС няма да носи тази отговорност. Но, като страна-членка, председателстваща ЕС ние сме готови да предоставим помощ, ако бъдем призовани". Нищо по-тъжно няма в това изречение, което ясно показва "в какво се превръщат мечтите", когато националният интерес вземе превес над общоевропейския в момент, когато задълбочената интеграция е наложителна.
Големият въпрос е, независимо от добрите си намерения дали Дания ще бъде оставена встрани или гласът й ще бъде чут. Според намеренията на правителството, в първите 6 месеца на 2012 ще започне прилагането на реформираното икономическо управление - пакетът от 6, който влезе в сила в средата на декември. То е напълно в хармония с виждането на Дания за "отговорна Европа". "В Европа ние не сме достатъчно добри в това да се справяме и да прилагаме общите правила и договорености по отношение на реформите", посочва председателството.
Дания ще продължи започнатото от Полша и си поставя за задача да отведе преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) 2014-2020 колкото е възможно по-напред, така че да бъде сключено споразумение през втората половина на годината. Задачата е твърде тежка като се има предвид, че очакванията за 2012-а са да падне мрак над европейската икономика, а още в самото начало на преговорния процес всички основни играчи обявиха, че този бюджет ще бъде жертва на кризата.
За Дания единният пазар е от ключово значение за рестартирането на икономическия растеж в Европа, при това чрез вкарването му в "цифровата ера". Прилагането на Акта за единния пазар, улесняването на online търговията и намаляването на цените за роуминг са ключа, според председателството. Нужни са и повече стимули за иновативните компании, за да се гарантира по-зелен и по-устойчив растеж. Зелената тема не е чужда на Дания, една от страните, достигнали почти 100% добив на енергия от възобновяеми източници. Безспорно това се оказа от изключително значение, когато Дания беше домакин на годишната среща за промените в климата в Копенхаген през 2009 г. Именно тогава неуморните усилия на тогавашния датски министър на околната среда Кони Хедегор, станала впоследствие еврокомисар за климатичните промени, поставиха този така важен проблем сред първите места в дневния ред на ЕС.
По-сигурна Европа
Има още една ключова европейска сфера, в която на Дания ще й бъде изключително трудно да се бори за европейското единство. Става дума за сигурността. Това е четвъртият приоритет, в който е записано, че Дания ще се бори за по-ефективна борба срещу международната престъпност и тероризма, за по-добро функциониране на общата европейска система за предоставяне на убежище и за по-силно сътрудничество в рамките на Шенген. Тук има една голяма лоша новина за България. И тя е, че Дания през пролетта на 2011 възстанови митническия контрол по границите си заради увеличена презгранична престъпност.
И, тъй като, макар да не е от най-гласовитите страни като Холандия, например, Дания е сред противниците на присъединяването на България и Румъния към Шенген именно заради проблеми с корупцията и организираната престъпност. Затова на българското правителство ще му бъде изключително трудно да изложи нови аргументи още повече, че то по всичко личи се отказа от този си широко рекламиран приоритет. Нещо повече, "заради нашето изключение от правосъдието и вътрешните работи, ние няма да можем да се възползваме изцяло от предимствата на това сътрудничество [Шенген]", пише в съобщението на председателството.
И така, предстои ни чаровно, зелено и изолирано председателство. Председателство, което може да служи за пример в много отношения, но не и по отношение на единството в Европа.