euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По време на Националната конференция на природозащитните организации направихме опит да погледнем аналитично към някои процеси в гражданската и природозащитната общност. Разбира се, нямаше време да се разгледат всички външни фактори и проблеми, които са от голяма важност, сред които, например, все по-силният натиск от страна на икономически и бизнес интереси, слабости на държавната администрация, слабостите в правосъдието и прилагането на закона, в свободата на медиите и независимата журналистика, политическите тенденции, културно-образователните тенденции, донорското влияние и пр.

Част от тези проблеми засягат цялостния облик на гражданското общество, извън рамките на екологичната общност. Сред тях на преден план е секторното разделение. Разделението в зеления неправителствен сектор не е нов проблем, напротив, единомислие и единодействие рядко е имало. До известна степен това е неизбежно, предвид тъканта на Третия сектор. Разделението минава по няколко основни линии::

Кухи и действащи организации: Това е може би най-отдавна съществуващата ос на разделение, която цепи т.нар. неправителствен сектор вече две десетилетия: наличието на голям брой формално регистрирани неправителствени организации (НПО) – не само зелени – чиято единствена цел е усвояване на финансови средства. В миналото основен източник на такива средства бяха международните донорски програми. Напоследък подобни организации се създават и оперират с бюджетни и европейски фондове. Характерна и най-проблематична тяхна черта е, че на практика нямат никаква връзка с естеството на проблематиката и de facto служат само като фунии за източване на пари.

Псевдо- и анти- природозащитни организации: Икономически и политически групировки разполагащи със сериозни финансови и властови ресурси все по-често прибягват до създаването на граждански организации, които всъщност имат дейност, по подобие на природозащитните, но с обратна насоченост. Очевидните цели на такива организации са: преобръщане на общественото мнение срещу опазването на природата; създаване на фалшива представа за гражданска подкрепа за чисто бизнес проекти; натиск върху институциите в полза на такива проекти и достъп на интересите им до каналите и форматите за гражданско участие (например – ситуацията около избора на НПО представител по ГМО въпросите).

НПО и граждански инициативи: Може би най-положителното развитие в гражданския сектор през последните години беше възникването на спонтанни граждански движения и инициативи извън рамките на регистрираните и упражняващи дейност НПО. Групите около Иракли и Странджа поставиха началото, последваха ги групи против ГМО, урбанизирана градска среда, тютюнопушени и др. Но законодателството принуждава гражданските групи да се формализират, а това носи рискове за тях – най-вече от това да загубят същността си и да се НПО-изират. Редно е да се противодейства на този натиск. Вместо това обаче, той продължава и по линия на традиционните НПО - например платформата за НПО- представителство е затворена за граждански групи.

Втората основна област на проблеми засяга вътрешно-общностното разцепление сред активното звено на природозащитния граждански сектор. Основните тенденции са радикализация и загуба на диалогичност; хоризонтално (тематично) противопоставяне (естествени донякъде противоречия, като тези между „натурчици” и „енергетици” примерно); вертикални деления – експерти срещу идеалисти; професионалисти срещу активисти; национални мрежи срещу местни организации;

Граждански организации и политика: Непартийността на гражданското общество предоставя известна легитимност на представителите му, както и гъвкавост във взаимодействието с постоянно сменящи се политически партии във властта. Но пък не му позволява пряко участие в нея. Създаването на Зелените като политическа партия на целевата природозащитна общност направи заявка за промяна в статуквото – както в политическата палитра, така и в самия НПО сектор. Съответно – предизвика опозиция, както от политическите партии, които се конкурират за участие във властта, така и от мнозина в НПО сектора, които държат да съхранят гражданската си идентичност.

Изводи и решения: Основните проблемни тенденции, които наблюдаваме, са свързани с т.нар. формализиране на неформалните; връзката между властта и гражданите; доминирането на пазарни и икономически ценности над обществените ценности; абдикацията на държавата от основни функции, които се прехврълят върху плещите на гражданското общество; настъплението на наднационални структури, които отслабват местното гражданско движение.

Две са основните насоки за търсене на решения: Саморегулация. Реално действащите природозащитници и техните организации нямат интерес да оставят дефинирането си в ръцете на външни фактори – държавата, медиите, съда. В техен итерес е да вземат този процес в свои ръце и да дефинират ценностните принципи, около които гравитира общността им.

Формулиране и възприемане на общи ценности. За да има смисъл, тази обща харта трябва да бъде съпроводена от критерии и механизъм за контрол на спазването й. Така ще се гарантира възможност за реално самодефиниране от страна на общността и ще се премахне възможността за изпразване на хартата от съдържание, както става например с кодексите за етична журналистика.

*Статията е написана по доклад на Павел П. Антонов, Милена Димитрова, Петко Цветков, Димитър Василев от БлуЛинк - Граждански портал за околната среда в България. Статията откроява част от доклада, която описва проблеми на неправителствения сектор като цяло. Очаквайте и продължение, посветено на проблемите конкретно в екологичната общност.