Гражданско общество в България? Да бе да!
Ралица Ковачева, May 14, 2011
Най-разпознаваемите автентични представители на гражданското общество в България са студентите, пенсионерите, еколозите, неправителствените организации, фермерите, местните общности, синдикатите и футболните фенове. Изобщо не се шегувам, по-скоро споделям недоумението ви, защото почувствах същото, когато чух тези социологически данни. Те бяха изнесени от г-жа Ася Кавръкова, програмен директор на Институт "Отворено общество" София по време на националната конференция на екологичните организации у нас „Еко-мрежа България”.
Тази селекция показва, че българските граждани изобщо не разбират смисъла и значението на гражданското общество, и не само това - те изпитват недоверие към него, показва статистиката. Е, глупости, ще кажете, ама това е все едно да имаме недоверие в себе си. Да, при положение, че хората припознаваха обществения интерес като личен поне в известна степен. Защото, според социологията единствената мотивация за някаква обществена дейност, способна да активира българските граждани, е засегнат личен интерес. А е ясно, че простата съвкупност от лични интереси не прави обществения интерес. За целта е необходимо споделяне на общи ценности, действия и отговорности, както euinside неведнъж е писал.
Отгоре на всичко, 70% от българските граждани смятат, че гражданските организации не влияят върху публичните политики и обществените процеси. На този фон е ясно защо българите не участват в никакви форми на гражданска активност, а малцината, които все пак са обявили такава по време на социологическото проучване са посочили предимно пращане на смс-и за благотворителни кампании и събрания на блока (квартала).
Изводът, направен от г-жа Кавръкова е, че общата среда се характеризира с пасивност, неангажираност и дори враждебност, което е не просто лошо за всички неправителствени организации, а е отровна почва за формирането на гражданско общество. Надежда, обаче, има твърди тя и примерът са именно екоорганизациите. Със своята многобройност, гласовитост и активност през последните години те очевидно са успели да влязат трайно в общественото съзнание като представители на гражданското общество.
Сега, обаче, е моментът тази активност да се организира и да овладее механизми за устойчиво влияние за промяна на политиките на държавата. Същото е валидно и за останалия неправителствен сектор. Защото големият проблем е неправителствените организации да влязат в активен диалог с институциите. И така на практика да се обори масовото схващане, че гражданското общество не влияе върху публичните политики.
В това отношение България има много да наваксва, смята г-жа Кавръкова. България е единствената държава в Централна и източна Европа (ЦЕИ), в която няма механизъм и средства за подпомагане на неправителствения сектор. И единствената - без ресурсен център за неправителствените организации. Те, от своя страна, никога досега не са поставяли въпроса на масата с нужната твърдост и постоянство. Неволята трябва да научи неправителствения сектор у нас да се консолидира, смята г-жа Кавръкова.
От общата дискусия, обаче, стана ясно, че това няма да е лесно. Дори и само сред екоорганизациите съществува огромно разнообразие в целите, средствата и разбиранията (повече по темата четете тук). Но истината е, че независимо дали се борят за чиста природа, за европейски ценности или за граждански права, всички неправителствени организации имат една обща цел: да работят за формирането на осъзнат обществен интерес, който да защитават, за да не продължат „да си говорят сами”, докато „гражданите” гледат телевизия и остават пасивни и безразлични. И да окажат натиск върху държавата за изработването на механизъм за диалог с институциите, така че в крайна сметка да се случи това, за което уж всички работим, но засега - всеки за себе си: нещата наистина да зависят от нас.
Още от националната конференция на екологичните организации у нас „Еко-мрежа България” очаквайте на euinside в следващите дни.
За да видите цялата презентация влезте тук и кликнете на "Новите лица на гражданското общество в България".
| © European Commission- Audiovisual Services