euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

ЕС има нужда от успешни примери, че интеграционният модел работи

Аделина Марини, September 24, 2012

Европейският съюз има друг дневен ред и разширяването му към страните от Западните Балкани не е сред приоритетите специално на страните-членки, въпреки наистина иновативните опити на Комисията да вдъхне нова енергия в процеса на реформите в този район, който д-р Димитър Бечев нарича периферия на периферията в ЕС. Д-р Бечев е директор на софийския офис на Европейския съвет за външни отношения и наскоро публикува обширен анализ на предизвикателствата пред разширяването на страните от района. Анализът има изключително провокативно и същевременно точно заглавие "Периферия на периферията: Западните Балкани и еврокризата". Авторът обясни пред euinside, че е избрал заглавието, тъй като "периферия на Европа" е старото име на Западните Балкани, но същевременно е факт, че "новата" периферия е център за балканските страни, където банковият сектор е съставен преобладаващо от гръцки и италиански банки.

Според д-р Бечев кризата в еврозоната и в ЕС като цяло представлява реален риск за европейската интеграция на страните от региона по една много съществена причина - политическите елити в региона използват захласването на ЕС по собствените му проблеми, за да не правят нищо освен да говорят с добре заучените фрази за европейската интеграция. Има и още един много интересен елемент, който анализаторът спомена - Хърватия, смятана за добър пример в ЕС и региона. Според Димитър Бечев обаче цената на реформите там, а също и политическата цена - изправянето на бившия премиер Иво Санадер пред правосъдието - е сигнал и предупреждение за страните от региона.

Срещнах се с г-н Бечев в Белград миналата седмица, където той участва в Белградския форум за сигурност и представи анализа си. Според него изборът на мястото за разговора ни по темата за европейското бъдеще на Западните Балкани, а именно Сърбия, е особено подходящо, тъй като това е ключовата страна в района. Сърбия е най-голямата страна от всички в района и вероятно тя ще задава тона. Основният въпрос, смята още анализаторът, ще бъде дали страната ще е в състояние да придвижи дневния ред на реформи и европеизация, което е било доминиращ въпрос и на конференцията в Белград, но засега сигналите на правителството са противоречиви.

Освен че кризата води до намаляване на подкрепата за еврочленството в страните от региона, въпреки че тя все още продължава да е висока, друго предизвикателство са провалите на ЕС с някои негови нови членки - по-специално Унгария, Румъния и България. Д-р Бечев е на мнение, че ЕС се нуждае от успешни примери, че интеграционният модел действа и води до повишаване на икономическите и политическите стандарти. И въпреки че процесите в тези три страни не се следят много отблизо на Западните Балкани, тези проблеми подриват основната теза на ЕС, а именно, че европейската интеграция води до скъсяване на дистанцията между периферните държави и развитите демокрации в Западна Европа. Друг "лош" пример, казва още той, е Гърция.

В този смисъл попитах анализатора дали одобрява идеята на Полския институт за международни отношения Вишеградската група да се заеме със Западните Балкани и да им помогне да се интегрират по-добре. Той е на мнение, че като цяло идеята е добра, основно защото процесът на разширяване към момента е изцяло технически, липсва политическият елемент - подкрепата на страните-членки. Той смята обаче, че без големите страни-членки това няма как да се получи. И още нещо - Димитър Бечев хвърли сянка на съмнение върху блестящия пример на Полша като "детето чудо" на европейската интеграция. Според него икономическото положение в момента в страната не е много положително, което повдига въпроса дали полската успешна история ще продължи. Той все пак заяви, че сега е моментът Полша да се възползва от положителния си имидж, което и страната по всичко личи, че прави. Уви, той е по-скоро песимист доколко България и Румъния може да послужат за пример как не трябва да се прави, тъй като и двете страни никога не са имали добър имидж в страните от бивша Югославия.

Цялото интервю с д-р Бечев може да видите във видеото.