euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Западните Балкани се намират в преломен момент - от една страна страдат от изщотение от размития пълнеж на словосъчетанието "европейска перспектива", от умора от разширяването, както обясни за euinside черногорският главен преговарящ Александър Андрия Пейович, а също и от отрицателното влияние на кризата в еврозоната и света като цяло, която добавя допълнителни тежести към и без друго тежката икономическа ситуация в район, който доскоро беше раздиран от война. От друга страна в повечето страни от Западните Балкани, макар и леко отслабваща, подкрепата за евроинтеграцията продължава да е преобладаваща. Европейската интеграция е ключова за демократичната трансформация на страните от региона и затова повече от всякога те се нуждаят от ЕС и неговите концентрирани усилия.

Уви, ЕС е твърде зает със себе си и ще става все по-зает, ако се стигне до писането на нов договор (по идея на Ангела Меркел или на Жозе Мануел Барозу). И колкото и да е наясно, че Балканите имат нужда от помощ, не са рядкост изказванията, че страните от региона трябва първо да си напишат домашното, а през това време Брюксел е на разположение за всякаква помощ. Такова беше посланието на шефа на Европейския съвет Херман Ван Ромпой в Сараево миналата седмица - осъществете реформите, бъдете амбициозни, а ние за пореден път заявяваме нашия ангажимент към вашата европейска перспектива. Опитът с България, Румъния и Унгария обаче показва, че да се разчита на крехките демокрации сами да извървят трудния еволюционен път, отнел на старите-членки столетия, е твърде нереалистично.

Кой да свърши работата?

Многократно сме писали на този сайт, че по-подходящи за това да оказват постоянна помощ на своите съседи, а също и да повдигат въпроса с техните проблеми на европейско ниво от България и Румъния няма. Двете страни са най-лошите ученици по европейска демокрация, но лошият опит винаги е най-добрия учител. Много по-добре е да се каже какво не е сработило, отколкото да се философства какво би работило добре. Още повече, че България и Румъния познават добре региона, манталитета, характерните особености и вътрешните конфликти. За съжаление обаче те не са готови да поемат ролята на ментори на своите съседи, защото все още не са готови да признаят, че вината за несправянето им не се съдържа в някаква теория на конспирацията, а е резултат от отказ сами да положат усилия.

България и Румъния обаче имат алтернатива. И то много силна - Вишеградската четворка. Това са четирите централноевропейски страни-отличнички от голямата вълна на разширяване през 2004 г. - Полша, Чехия, Словакия и Унгария. И четирите съдържат както много успехи, така и много провали в процеса на еволюционно развитие. А откакто Полша се яви като отчетлив лидер сред "новите членки", а тази година председателства Вишеградската четворка, активността на групата се повиши чувствително. В този смисъл е и анализа на Полския институт за международни отношения, който смята, че В4 е най-подходящата платформа за подпомагане на Западните Балкани.

Първо, посочват четиримата анализатори (по един от всяка страна в групата), трима от министрите на В4 са пряко ангажирани и имат личен интерес в балканските въпроси. Това са добре познатият Мирослав Лайчак, словашкият външен министър, който до 2009 г. беше специален представител на ЕС в Босна и Херцеговина. Чешкият първи дипломат Карел Шварценберг и унгарският му колега Янош Мартони също имат силен интерес към Балканите.

Единствен полският външен министър Радек Шикорски е по-встрани от района, тъй като основен фокус на полската външна политика са страните от Източното партньорство, съществена част от които са и преки съседи на Полша. Според анализа на ПИМО всяка от тези страни има реален принос към стимулирането на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. Така например Чешката република развива интензивни двустранни отношения, отпуска помощ за трансформация, която само за 2011 възлиза на близо 8 милиона евро за проекти в три страни - Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово (може на много читатели тази сума да се стори малка, но за бивша комунистическа страна в географския център на кризата в еврозоната, това са много пари). Прага набляга също така и на културния и образователен обмен. Членството на страните от региона в ЕС и НАТО е един от основните приоритети на чешката външна политика.

Унгария, въпреки проблемите, които има в момента с имиджа на завръщаща се към тоталитаризма бивша отличничка по евроинтеграция, има огромен интерес в развитието на Западните Балкани заради това, че е пряк съсед със страни от региона и има малцинства в много от тях. Унгарската помощ за развитие и приноса й към миротворческите операции са основно насочени към Западните Балкани. По време на първото си председателство на ЕС Унгария приключи преговорите за присъединяване с Хърватия, бори се Сърбия да получи статут на кандидатка и подкрепяше Черна гора.

За Словакия, пишат още авторите на анализа, Западните Балкани са в центъра на външната политика на страната. Основният двигател на тази политика са дипломатите и неправителствените организации на място, както и собственият пример на страната за успешен преход (тя вече е член и на еврозоната). Доскоро Сърбия е била приоритетна страна за словашката помощ за развитие с общ бюджет от 10 милиона евро, отпускани под формата на малки грантове и проекти за пет години, насочени най-вече към развитие на общностно ниво, гражданското общество и инфраструктурата, пишат още Милан Нич, Ищван Дярмати, Ян Вълковски и Томаш Зорначук.

През октомври във Варшава ще се състои среща на министрите на външните работи от В4 и Западните Балкани, на която са поканени още България и Румъния, пишат авторите. За срещата са поканени още Катрин Аштън като върховен представител на ЕС за външната политика и Щефан Фюле, еврокомисар на разширяването, самият той чех и с изключително иновативен подход към преодоляване на пречките пред евроинтеграцията на някои страни от Западните Балкани и Турция (специалният диалог с Македония, обръщането на преговорния процес с Черна гора, положителната програма с Турция). Полският институт за международни отношения (ПИМО) препоръчва тази среща да бъде използвана, за да излезе с ясно послание както към лидерите на ЕС за тяхната среща през декември, така и към новия (или стар) президент на Съединените щати, където предстоят избори на 6 ноември.

Това послание трябва да съдържа призив ангажимента на ЕС и на САЩ да продължи към Западните Балкани. Особено внимание трябва да се обърне, според анализаторите, на новото сръбско ръководство, което първоначално изплаши с възможностите за реставрация (премиерът Ивица Дачич е бивш говорител на Слободан Милошевич, а президентът Томислав Николич направи няколко изявления, които предизвикаха остри реакции в страните от региона). Според ПИМО Сърбия си остава ключова държава в региона заради размера, влиянието си върху няколко съседни страни и централното си местонахождение. Може би тук трябва да добавим към анализа на ПИМО, че националистичният манталитет на сърбите също има принос в това Сърбия да е от ключово значение за напредъка на региона. В този смисъл голямото предизвикателство както за В4, така и за ЕС като цяло, а също и за останалите заинтересувани от посоката на развитие на района, ще бъде политическият диалог с Косово.

Анализаторите са доста амбициозни като предлагат към Сърбия да се приложи същия сценарий, който беше приложен за Черна гора миналата година, когато ЕС отправи безкомпромисно предупреждение, че ако страната не осъществи набелязаните реформи няма да получи начало на преговорите. Но пък ако се справи, вратите на ЕС ще се отворят за нея. На 26 юни лидерите на ЕС дадоха единодушното си съгласие Черна гора да започне преговори, което се оценява подобаващо и в самата страна. Освен този подход от ПИМО предлагат още консервативните партии във Вишеградската група да лобират за приобщаването на Сръбската прогресивна партия към ЕНП. Това, смятат анализаторите, ще отвори още един канал за европейско влияние и партньорски натиск върху настоящото сръбско правителство.

В4 може да бъде изключително полезна и в Черна гора, в която в момента тече преглед на цялото законодателство на страната, който се прави преди началото на преговорите. Тъй като те ще започнат от най-проблемните за страната (а и за целия регион) глави 23 и 24 ("Съдебна система и основни права", "Правосъдие, свобода и сигурност"), това би било възможност за Четворката да сподели опита си. Впрочем тук безценен би бил опитът на България и Румъния, които влязоха в ЕС с механизъм за наблюдение именно в сферата на тези две глави, който продължава вече 5 години и няма изгледи да приключи скоро. Хърватия успя да избегне присъединяване с такъв механизъм, но тя няма същите проблеми както Черна гора. Затова може би България и Румъния трябва да бъдат по-активни, но наистина в рамките на В4, тъй като самостоятелно нямат тежест.

Най-големият проблем в евроинтеграцията на Западните Балкани обаче е Македония. Въпреки че официално страната е кандидат за членство от няколко години вече, тя не може да започне преговори заради спора с Гърция за името на страната, призната като Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Анализаторите от ПИМО смятат, че ако Скопие покаже повече гъвкавост по въпроса с името и ако ЕК приеме положителен доклад за напредъка на страната през октомври, тогава В4 може да призоват кипърското председателство да включи въпроса с отварянето на преговорите в дневния ред на Съвета по общи въпроси през декември. За съжаление анализаторите не уточняват какво трябва да се разбира под това Македония да покаже повече гъвкавост. Между другото, колкото и това да се възприема за тема-табу, няма по-подходящ момент от сегашния да се упражни натиск и върху Гърция.

Гърция се възприема все повече като провалена балканска държава и като изключително лош пример, отделно че предизвика глобални икономически и финансови катаклизми. Това отслаби сериозно вътрешната й позиция в ЕС, което е удобен момент да се поиска от нея да бъде "по-гъвкава" в решаването на споровете си с Македония. Още повече, че това е в интерес на самата Гърция, а и на целия регион, защото ако Македония бъде оставена в изолация, тя ще се превърне в черна дупка на Западните Балкани, която бавно, но системно ще започне да засмуква всички останали. Признаци за това са вече налице със спорадичните, но не съвсем безобидни закачки между Македония и България, например. И тук също В4 може да има изключително силна роля, тъй като тя няма преки проблеми с Македония и се ползва с авторитет.

Друга препоръка на анализаторите от ПИМО е да концентрират вниманието си върху Босна и Херцеговина, която, смятат те, си остава най-сложния случай в региона. Тук ценен съюзник може да бъде Хърватия, която в момента се опитва по "зрял" начин да реши граничните си спорове с федерацията и обявява категоричното си нежелание да се превръща в "Словения за Босна" (с което се визират проблемите, които словенците поставят по пътя на присъединяване на Хърватия). Ако дипломатическите усилия на Хърватия се окажат успешни, то тогава Загреб може да бъде включен по-активно в усилията на В4 за стимулиране на реформите специално в Босна и Херцеговина и Черна гора. За да може да докаже, че е зряла обаче, Хърватия трябва да реши какво ще прави със Сърбия. За момента президентът Иво Йосипович отказва срещи с колегата си Томислав Николич заради репликата му преди време, че Вуковар е сръбски град.

Г-н Йосипович настоява за извинение от страна на Николич като условие за провеждане на първа среща. Николич от своя страна заявява директно в многобройни интервюта, че е готов за среща, когато и където е удобно на хърватския президент. Независимо от това, че хърватските реакции може да се приемат за основателни, зрелостта изисква диалогът да продължи, още повече че Хърватия е възприемана в региона и има амбицията да остане модел за подражание.

За Западните Балкани, а и за ЕС ще бъде наистина изключително полезно, ако страните от В4 се заемат сериозно с това да им помогнат по пътя към европейско членство. Доказателство за това, че ЕС ще им се довери, ще бъде, ако на срещата на 25 октомври във Варшава се явят господин Фюле и баронеса Аштън.