euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

euoutside с Аделина Марини, Димитър Ашиков и Ралица Ковачева за визиите на Франция и Германия за бъдещия фискален съюз в еврозоната, за ролята на ЕЦБ в решаването на кризата и състоянието на европейските банки.

Пълен текст на разговора:

Аделина Марини: Здравейте, отново сме в кафе-бутик „Domani”, както всяка седмица вече и вероятно нямате никакво съмнение каква ще бъде темата на нашия разговор сега. Както знаете, най-очакваното нещо тази седмица беше речите на лидерите на Франция и Германия, Никола Саркози и Ангела Меркел, които сякаш, за да засилят очакванията станаха точно в края на седмицата. Никола Саркози говори в четвъртък, Ангела Меркел говори в петък. Уви, няма това дългоочаквано решение, което всички очаквахме, но има някои насоки, за които ще говорим след малко. Само да Ви кажа, че всъщност това, което всички очакваме преди декемврийския [Европейски] съвет ще стане ясно в понеделник, когато двамата лидери ще излязат с конкретни предложения.

Докато чакахме те да се изкажат се засилиха, как да кажа, говоренето се засили за това Европейската централна банка да се намеси, за да облекчи кризата. За това също ще стане дума днес. Така че отново сме в познатия формат - Димитър Ашиков, който е и наш домакин и Ралица Ковачева, която днес точно много хубав текст написа по повод речта на Никола Саркози, така че ако искате да почнем оттам. И ти я чете. Всички я гледахме донякъде. Какво ни каза Саркози?

Ралица Ковачева: Нека Димитър, защото аз ще се вдъхновя много.

Димитър Ашиков: Все пак това беше едно изказване в цикъла на предизборната борба във Франция. И все пак беше фокусирано върху публиката която ...

Аделина Марини: То оттам дойде известно разочарование, че той не каза точно това, което всички очаквахме да чуем.

Димитър Ашиков: Ами то е разбираемо, защото предполагам, че френската публика иска да чуе едно, германската канцлерка иска да чуе друго.

Аделина Марини: Да, обаче той каза няколко неща на френската публика, които тя според мен не искаше да чуе. Като няколко пъти, на мен това ми направи впечатление, няколко пъти каза "трябва да си кажем истината, ще ви кажа истината", все едно досега ги е лъгал.

Ралица Ковачева: Не, той няколко пъти каза "както винаги съм казвал истината", ето и този път и се самоцитира още 2008-ма година как тогава е казал истината и как сега ще продължи. В този смисъл, последователно изглежда казването на истината.

Димитър Ашиков: Общо взето, с две думи каза "който не работи, няма да яде" - нещо, което не е ново.

Аделина Марини: Нещо, което ние си го знаем, обаче ...

Ралица Ковачева: Не е нещо ново, но е проява на политическа смелост във Франция в този момент да им го каже.

Аделина Марини: Абсолютно.

Ралица Ковачева: Аз преброих, че той 14 пъти използва думите "работя" и "работа" в речта си.

Аделина Марини: Междудругото, помните ли, съвсем скоро беше, той направи едно много голямо интервю след онзи съвет, който не спахме, колко нощи беше, докато го чакахме?

Ралица Ковачева: 26-и и 27-и октомври.

Аделина Марини: Да, което беше час и половина. И в което той също няколко пъти говори именно за това: трябва да се работи, трябва да се пенсионираме по-късно. И направи това, с което французите най-много се хвалят, 35-часовата работна седмица, направо я отхвърли.

Ралица Ковачева: Той сега каза, да, че няма как да си го позволят.

Димитър Ашиков: Понеже градът Тулон е на Средиземно море. И то си има там известна символика. Първо, там е бил потопен френският флот през войната. Това е една много важна символика. Второ, множеството французи, които са живели в Алжир са се евакуирали и са пристигнали в Тулон. Имало е една схема, която е била неработеща. И тя се е разпаднала. Френска колониална Африка.

Аделина Марини: Да.

Димитър Ашиков: И това имаше един много силен подтекст. Той каза, тия хора там им мина младостта и т.н. и т.н. И ето в един момент се върнаха и започнаха отново. Образно казано Франция трябва да започне отново. В много отношения. И в социалната политика.

Ралица Ковачева: Той каза, не можем да поддържаме този социален модел.

Димитър Ашиков: Да, не можем да продължим, но символиката с французите, които са отраснали в Северна Африка в един режим и изведнъж този режим е бил несъстоятелен.

Ралица Ковачева: Не знам дали ви прави впечатление, напоследък много символика във всички речи, които гледаме и Шикорски онзи ден, сега и Саркози. Много символика, много метафори. Явно по някакъв начин лидерите осъзнават, че такива буквални препратки с минали тежки ситуации и грешки имат много силен ефект върху публиката.

Димитър Ашиков: Да, явно публиката трябва подсъзнателно да се подготви за това.

Аделина Марини: Да и това, което прави впечатление, мисля че и канцлера Меркел го каза че ... Не, Саркози говореше за нов договор, нали ?

Ралица Ковачева: Да, той говори за нов договор и за нова Европа.

Аделина Марини: Което е съвсем различно от промени в договорите, за което си говорим последните два месеца. Нов договор е нещо съвсем различно.

Ралица Ковачева: Според мен, макар той изобщо да не влиза в детайли по тази тема така завършва всъщност речта си. Според мен това, което той има предвид, абсолютно екстраполирам свободно в момента е, че това, което трябва да се направят като промени е по-скоро в краткосрочен и средносрочен план. Но трябва да се мисли в посока нов договор, който вече да даде някаква по-цялостна визия. Аз по-скоро така го разбирам, защото наистина Меркел продължава да говори за промени в договора.

Аделина Марини: Да, но нейните думи бяха изтълкувани, ако се не лъжа, беше от Ню Йорк Таймс, че всъщност тя иска дългосрочните промени да станат сега, веднага. Т.е. тези големи промени да станат сега веднага. Т.е. в нейната реч има нещо, което говори за същото, обаче ако може да стане веднага.

Ралица Ковачева: Това, което е като вариант да стане сега веднага, ужасът на всички европейски институции, това междудругото го има много ясно в речта на Саркози, е това да стане, този така наречен фискален съюз, да бъде фискален пакт, подписан между правителствата от еврозоната. Това може да стане сега веднага.

Аделина Марини: Да.

Ралица Ковачева: Без промени в договора, без нищо. Не случайно, според мен, това беше най-силният момент в речта на Саркози, защото знаете дебатите повече - по-малко Европа, ролята на институциите. И Саркози в прав текст каза, съжалявам, политическите лидери, националните, са тези, които са легитимни да взимат решения. Не институциите.

Аделина Марини: Това в отговор на критиките че Европейския съвет едва ли не е узурпирал властта.

Ралица Ковачева: Да. И в отговор на всички досега предлагани реформи с повече власт на Комисията. И за мен големият въпрос за понеделник е как Меркел и Саркози ще намерят обща гледна точка към това, защото Меркел във всичките си речи, в последната включително, продължава да говори за повече роля на Комисията, на институциите. Не знам дали тя просто си мълчи по отношение на това какво мисли за националните лидери. За мен това е много сериозна разлика.

Димитър Ашиков: Все пак си спомнете през лятото точките бяха много далеч. И на Франция и на Германия ...

Аделина Марини: Да, определено ...

Димитър Ашиков: ... за това как ще се справим с Гърция, с кризата въобще и по какъв начин ще продължи Европа. Постепенно с някакви флуктуации те вече са доста близо.

Ралица Ковачева: Ние с теб и преди малко точно това си говорихме. В речта на Саркози има една много сериозна отстъпка по отношение на исканията на Германия и това е споменаването на автоматичните санкции. Това е нещо, за което Париж дума не даваше да се издума. Страните-членки да нямат последна дума за санкциите. Сега Саркози говори за автоматични санкции. Насреща обаче Меркел дава знак да отстъпи по отношение на 50-те процента преструктуриране на гръцкия дълг.

Димитър Ашиков: Тя по-точно каза, че това е дискусионно, може да се преразгледа евентуално ...

Ралица Ковачева: Може да си помисли ...

Димитър Ашиков: ... защото през юни, когато са структурирали това нещо - предложението за такава редукция на дълга, тогава условията са били други. Сега вече са се променили и т.н., което е много болна тема специално за френската банкова система. И за банките, които трябва да се справят с тази дългова криза. И това е един вид концесия. Отстъпка от страна на Меркел, тоест това нещо може да се дискутира, защото тя доскоро твърдо настояваше частните кредитори да поемат 50% намаление.

Ралица Ковачева: Да, това беше въобще условието Германия да влезе в тия преговори за постоянния спасителен фонд и да поеме по-нататъшни ангажименти по спасителни програми. Така че, това наистина е много важен намек.

Димитър Ашиков: Това е и намек към Англия също, защото английските банки също държат доста ...

Ралица Ковачева: Все пак Англия също трябва да бъде подкупена да подкрепи или да си мълчи за промените в договора ...

Аделина Марини: Важното беше, че Камерън отиде и се видя със Саркози също тази седмица.

Ралица Ковачева: След като миналата се видя с Меркел.

Аделина Марини: Да, то беше точно след речта ...

Димитър Ашиков: Саркози обядва с Камерън. Камерън каза, че основната му задача е да защитава британския интерес, а не европейския. Затова са го избрали за премиер.

Аделина Марини: Можем да си представим Саркози какво му е казал ...

Димитър Ашиков: И това изявление на Меркел дойде точно след този обяд, колко ще опрощават частните кредитори, това също може да се договаря - процентът за опрощение.

Аделина Марини: А прави ли ви впечатление, вероятно има някаква символика в това, че те имаха отделни речи. Една след друга. Не казаха точно това, което всички ние очакваме, а в понеделник ще излязат с общи предложения. Един вид - първо ние трябва да си подготвим нашите народи за това, което смятаме да правим и след това ще подготвим и всички останали, което е също някакъв много такъв важен сигнал, според мен, какво предстои на този съвет. Защото малко е нали и за този съвет се говори колко е важен, колко е изключително съдбоносен ...

Ралица Ковачева: Не, преекспонирано е според мен всичко това. Ние сме си говорили вече, че нищо няма да стане ясно като решения на този съвет, но със сигурност можем да видим вече някаква посока. Всъщност нали това са надеждите, че ...

Аделина Марини: Именно, именно ...

Ралица Ковачева: ... знаците накъде Европа смята да върви са тези, които могат да успокоят пазарите и да облекчат малко напрежението. Както и кампанията ЕЦБ да се намеси, каквото и да означава това, защото вече се преексплоатира тази фраза.

Димитър Ашиков: Ситуацията през тази седмица е вече коренно различна, защото преди няколко седмици политиката драматично изоставаше от пазарите. Знаем под какъв натиск бяха книжата, до каква доходност стигнаха италианските и испанските книжа.

Ралица Ковачева: Обаче сега намекваш, че политиците изпреварват пазарите ли?

Димитър Ашиков: Сега политиците в известен смисъл изпреварват. И изпреварват също и с тази доза загадъчност по отношение на договорките, които имат и които след време ще покажат. По същия начин и загатна и Марио Драги. Каза, аз имам в арсенала много средства, с които мога да потуша пожара, т.е. имам арсенала, дръжа спусъците, но няма да ви покажа какво държа.

Аделина Марини: Да, това е другото важно нещо, че всъщност Марио Драги също имаше доста важна реч, в която загатна много важен въпрос. А именно за ролята на ЕЦБ. На практика той каза, ние сме готови, вие решете.

Ралица Ковачева: Да, той каза, че иска мандат от политиците, защото той също говори за нов фискален договор. Той каза, има в момента разписан ясен мандат на ЕЦБ, който е според сегашните правила на монетарния съюз. Ако вие промените правилата и създадете фискален съюз със съответните ангажименти на страните–членки, които ясно трябва да ги заявят, включително поетите досега ангажименти и запишете в този фискален съюз нови правила за ЕЦБ, аз съм готов да действам. Но много ми хареса изречението, което каза на евродепутатите, които разбира се се изказаха, че ЕЦБ трябва да се намеси, ЕЦБ е нашият спасител, той каза: "Не искайте от ЕЦБ да прави неща извън договора, защото това ще подкопае нейната стабилност, а тя в момента е единствената стабилна европейска институция”.

Аделина Марини: А как тълкувате изказването на Меркел от вчера, която каза, тъй като всички, които всъщност настояват ЕЦБ да се намеси, казват ето вижте какво направи Федералния Резерв в Щатите, английската централна банка и Меркел каза, да, само че ЕЦБ по договор не е английската, нито е федералния резерв. И общо взето каза "Забравете за ЕЦБ".

Димитър Ашиков: В случая Меркел е абсолютно права ...

Ралица Ковачева: Обясни, моля те, какво се очаква от ЕЦБ да направи, за да не влизаме в това клише.

Димитър Ашиков: ... сега от ЕЦБ се очаква в най-благоприятния вариант за тези, които искат да се намеси ЕЦБ, е тя неограничено да изкупува държавни дългове. Т.е. вие сте банка, носите им португалски книжа, те ги купуват. Италиански книжа, гръцки книжа и т.н., с което, образно казано, дълговата криза приключва като такава.

Ралица Ковачева: И как приключва като те ще продължат да емитират и тя ще продължи да купува?

Димитър Ашиков: Да и те ще емитират, и тя ще продължава [да изкупува], но дългова криза няма да има. Но това не решава базисните проблеми, които са породили тази дългова криза. Вие лекувате последствията. Нека да имаме предвид, че тези, които искат ЕЦБ да действа по този начин да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция и да бъде нещо подобно като Федералната резервна система за Щатите, нека да си спомнят какви бяха изказванията на шефа на Федералната резервна система в продължение на всичките тези години от 2008-а насам, който казва: ние не може да решим икономически проблеми. Има проблеми в реалната икономика. Има проблеми в данъчната система. С дефицита, с държавния бюджет. И това са проблеми, които ние с монетарни мерки не може да ги решим. И това се повтаря поне 100 пъти.

Аделина Марини: Да и не случайно за това Обама излезе с план за заетост и т.н.

Димитър Ашиков: Т.е. ако ЕЦБ заприлича на Федералния резерв, тя пак по същия начин не може да реши тези проблеми. Единственият резултат ще бъде по-голяма парична маса в обръщение и съответно по-голяма инфлация. Но ето американският Федерален резерв каза, че те не могат да решат проблемите на американската икономика и на американския бюджет. Каквото щат да правят! Те временно могат да облекчават ситуацията. Могат да правят най-различни операции, но те са твърде ограничени от гледна точка на въздействието на реалната икономика и на бюджета.

Аделина Марини: Добре, в такъв случай изказването на Меркел като как да го възприемаме, че тя категорично отказва дори и с промени в договорите на ЕЦБ да й се даде тази роля или иска нещо в замяна? Защото имаше и такава версия, че всъщност, ако се създеде фискален съюз, където една такава роля на ЕЦБ би била по-логична, тогава Германия по би я подкрепила?

Димитър Ашиков: Аз мисля, че досега политиката беше такава: първо получаваш и после плащаш. Сега може би ще се обърне и ще бъде: първо плащаш и после получаваш. Защото до сега всичките правеха обещания, че ще си вкарат бюджетите в някакви рамки и че ще изпълнят някакви реформи и т.н. И през това време финансирането си течеше и помощта си течеше. Сега изглежда, че нещата ще се обърнат: свършвате определена работа и ЕЦБ прави еди-какво си.

Ралица Ковачева: Има нещо също показателно в това отношение в речта на Меркел която казва: подпишем ли фискален съюз, пакт или както там, тогава вече може да обсъдим еврооблигациите. Което е в същия дух, в който и ти казваш. Казва, веднъж поемете ли тези ангажименти, които очакваме от вас, създадем ли условия за тази дисциплина и този контрол, който е необходим тогава вече следват си всички тия неща, които трябва да има един фискален съюз. Може да има и централна банка в истинския й вид, както ти миналия път обясни и общ дълг, и общо емитиране на еврооблигации и всички тези последващи ефекти. Нещо, за което намеква и Марио Драги. Така че, аз не очаквам тогава Германия да има ... Това между другото го говори Шойбле от една година, че има ли веднъж фискален съюз за много неща може да се говори, за които в момента Германия не дава дума да се издума.

Димитър Ашиков: Значи фискалният съюз е първия етап. Съгласявате се на фискален съюз и ЕЦБ ще направи необходимото да не ви атакуват държавните облигации. Дали ще ги поддържа и т.н. с най-различни ...

Ралица Ковачева: Както каза Саркози: тя и сега го прави, така че мълчете си, тя си го прави.

Димитър Ашиков: ... но тогава ще го прави вече по-охотно, да речем.

Ралица Ковачева: Може би по-явно.

Димитър Ашиков: Като за награда, възнаграждение за това, че сте съгласни на фискален съюз. И които влязат в съюза, те ще се поддържат, някои може да не искат.

Ралица Ковачева: Аз не виждам опция искаш-не искаш, така като гледам май нещата вървят под строй 17-те страни, пък останалите вече ще видим.

Димитър Ашиков: Ще видим, това ще се разбере през седмицата, предполагам. Втората страна на уравнението са банките. Там банките също трябва да се рекапитализират и прочее, и прочее. Там тепърва ще се появи темата за общ банков финансов надзор и регулация на европейско ниво. Като на Щатите. Защото в момента, казват португалските банки си се занимава Португалия с тях, в Гърция гръцката централна банка и гръцките власти и ако те имат някакви проблеми, първо държавата трябва да им помага и т.н. Т.е. регулацията на европейските банки е на национално ниво и това е също един проблем, защото ако регулацията е по-сурова в Португалия, европейските банки, които имат дъщерни дружества в Португалия изведнъж почват да ги правят клонове и като ги направят клонове вече тази регулация ...

Ралица Ковачева: Те вече не са по португалския закон.

Димитър Ашиков: Да, регулацията в Португалия не ги касае и в момента има доста големи европейски банки, които си преобразуваха дъщерните дружества на клонове и вече на клона не може да му искаш капиталова адекватност и да спазва определени неща, след като вече той е чист клон и неговия баланс е инкорпориран в банката - майка.

Ралица Ковачева: Добре, в този контекст имаше тази седмица много коментари, че рекапитализацията, договорена на 26 октомври, връщност е провал, не се случва. Има обещани големи ангажименти, но реално погледнато банковата система продължава да е зле. Имаше голяма атака на шестте големи централни банки да пуснат масово евтини долари да осигурят ликвидност на банките. Какво се случва там?

Димитър Ашиков: На банките проблемът не им е само доларовата ликвидност. Това е по-маловажен проблем, банките повече ги притеснява ликвидността в евро и когато вие трябва да покачите една капиталова адекватност на 9%, имате две опции - едната е да качите капитала, другата е да намалите активите. Като тръгнете да намалявате активите, гледате да си пазите активите, които стават за залог, може да ги залагате в ЕЦБ евентуално, ако имате нужда от средства. И процесът е не само контрапродуктивен в момента, който тече той допълнително затормозява икономическите процеси, защото, за да се развие икономиката и да тръгнем да излизаме от кризата банките трябва да си разширяват балансите и да си увеличават активите и пасивите, т.е. да кредитират повече. Те в момента са принудени да ги свиват - точно обратното. Това не бива да продължава твърде дълго, защото ще задълбочи стагнацията и рецесията в Европа. Това, което могат по отношение на централните банки е да се направи една заявка за, да речем, банки с европейски лиценз ...

Аделина Марини: Няма клонове...

Димитърл Ашиков: ... Има нещо като федерален лиценз. Тя вече не е подвластна на португалското, италианското или германското законодателство - има си една европейска структура, която си наблюдава тези банки, които имат европейски федерален лиценз, ако мога така да се изразя. Тогава вече отпада всякакво шикалкавене, преместване на клонове, преобразуване на дъщерни дружества в клонове ...

Ралица Ковачева: И миналия път стана дума за това, това го има сигурно от година и половина, едната част на това законодателство беше за общите фондове за банково преструктуриране и рекапитализиране, а другата част от идеята беше точно за трансграничните банки. Това е законодателство, което Комисията пише от година и половина и което очевидно е много дълбоко заровено някъде.

Димитър Ашиков: Сега си дърпаме черджето. Да речем, наскоро австрийските банки наложиха определени правила на техните операции в Централна и Източна Европа. Т.е. техните поделения в Централна и Източна Европа трябва, когато имат събрана депозитна маса 110%, те могат 100% от тези 110 да ги отпуснат като депозити т.е. банката-майка вече не предоставя кредитен ресурс.

Аделина Марини: Което тук ще ни задуши просто.

Димитър Ашиков: Така че, всеки дърпа черджето и гледа да си оправи неговите банки и малко да ги поизолира от тези кризисни процеси, което е точно движение в обратна посока на това, което би трябвало да бъде. Не може европейската общност да върви към по-дълбока интеграция, а банките да се затварят малко като в средновековни крепости в националните рамки и тяхната централна банка да си се занимава само с тях. Те си ограничават операциите към съседните държави. Това, за което много се говори е, когато правите едни мерки, които ще доведат до влошаване на съседни държави, нали това беше един от моментите, когато могат да се налагат санкции ...

Аделина Марини: Да, да, то тогава беше и тази Виенската инициатива, която трябваше да предотврати подобен процес с такива банки, които имаха дъщерни ...

Ралица Ковачева: То се говореше, че нещо подобно сега ще се случи в Гърция, нали и там имаше такъв вариант масово да се стимулират, да се кредитират тези икономики, за да не се стигне съответно до срив на банковата система. Обаче, както и ти казваш, точно обратното се получава. И Марио Драги това каза, сто процента в момента са запушени каналите. Ние наливаме неограничена ликвидност на банките, обаче вместо да кредитират, те връщат обратно парите и ги депозират в ЕЦБ.

Аделина Марини: Те си ги ползват за себе си.

Ралица Ковачева: И реално по този начин парите не стигат докъдето трябва да стигнат, а именно да стимулират реалната икономика.

Димитър Ашиков: Когато една банка не вярва на друга банка, как да даде на фирма?

Ралица Ковачева: А как се отпушва този порочен кръг?

Димитър Ашиков: Този порочен кръг се отпушва по няколко начина. Първо, трябва рязко да се снижи системния риск в Европа, той в момента е много висок.

Ралица Ковачева: Може би това е, което се цели като ЕЦБ масирано влезе на пазара да изкупи дълговете...

Димитър Ашиков: Да и ЕЦБ, и всичко това, което говорим за фискалния съюз...

Ралица Ковачева: Да и политическите решения ...

Димитър Ашиков: Политическите решения всички са в посока на рязко снижаване на системния риск. Следващата стъпка, която трябва да бъде е да се облекчи състоянието на банките от гледна точка на ...Трябва да има все пак някаква визия. Те хубаво ще се рекапитализират, но те трябва да си увеличават балансите, ако искат да стимулират реалната икономика. Как ще стане това? Ако аз съм банка и започна да кредитирам, аз срещу тези кредити не мога да се рефинансирам в ЕЦБ. В момента в условията на страх, банките не се финансират една друга, аз гледам да пазя активи, които мога да ги заложа.

Аделина Марини: Т.е. това е пак някаква насока към промени в договорите, за да може ЕЦБ да прави това.

Димитър Ашиков: Да, ЕЦБ трябва да може да им предоставя достатъчно ликвидни средства при определени правила или трябва да разшири кръга на залозите, които приема.

Аделина Марини: Ама по всичко личи, че банките ще правят всичко необходимо да избегнат тези правила, аз поне с такова впечатление оставам.

Ралица Ковачева: В момента по-лошото е, че политиците се опитват да ги избегнат, което според мен е проблем. От доста време е видно, че това е една от... Неслучайно и темата така я повдигаме днес - тази тема винаги някак си върви на заден план, в сянката на по-екстравагантнтите и по-атрактивните за медиите въпроси, дали е за спасителния фонд, дали е за фискалния съюз. Всъщност стои винаги като една тъмна сянка темата за банките, винаги е доста по-дискретно коментирана от политиците и в крайна сметка неща, които се предлагат вече доста време като решения, не се придвижват и крачка напред.

Аделина Марини: Тя май Кристин Лагард като стана шеф на МВФ хвърли камък в блатото, оттогава обаче водата като че ли съвсем не се е успокоила.

Ралица Ковачева: Е тя тогава каза, че 200 милирада евро мисля, че трябват на европейските банки да се рекапитализират, първо отричаха, после си признаха. Но е факт, че правилата, за които ти говориш да станат европейски и надзора, и правилата ги има на хартия като предложение. Добри, лоши - има някаква основа, върху която да се стъпи, но това е потулено много дълбоко.

Аделина Марини: Това ми направи впечатление в речта на полския външен министър Радослав Шикорски, който отправи призив към Германия, че всички на нея гледат, за да се спаси ситуацията в еврозоната и той каза, вие в Германия трябва да си признаете, че също нарушавахте правилата и е крайно време да се сложи край на това.

Ралица Ковачева: И купувахте рискови облигации.

Димитър Ашиков: От кризата на доверие, която е между отделните агенти, между отделните банки, между отделните държави, от тази криза на доверие трябва да се излезе по един радикален начин. Да вземе държавата Х - тя си крие дефицита, вие не знаете колко е и изведнъж се оказва, че той е два пъти по-голям.

Аделина Марини: Не е нужно Х да казваш.

Димитър Ашиков: Вие имате ли доверие на тази държава, че нейните институции могат да надзирават нейните банки? Тя собствения си дефицит не показва, какво остава дереджето на собствените си банки. Това е криза на доверие, вие не може да се доверявате, след като те са показали, че крият едно, могат да крият и други неща. И от тази ситуация се излиза с една обща регулация наднационална. Ние миналия път говорихме - ако искате да имате резервна валута, трябва да имате общ дълг, трябва да имате и някакъв общ данък, който да плаща тоя дълг, трябва да имате и едни банки, които са регулирани централно. Там, където се прави валутата, там, където се емитира дългът трябва да има някаква обща надзорна институция, както има в САЩ, които надзирават всички банки, независимо в кой щат са. Всички банки трябва да функционират на базата на общи правила, а не на базата на някакви правила с определени изменения в държавата Х, Y или Z.

Аделина Марини: С други думи, трябва да се върви Европейският съвет за външни отношения има наскоро една голяма публикация и там един от вариантите беше федерация без федералистите обаче, каквото и да означава това, т.е. натам трябва да се върви.

Димитър Ашиков: Защото ЕЦБ в момента я натискат тя да рефинансира отделни банки, които са под някакво национално законодателство, там си има регулаторни органи, които явно не могат да се справят и да регулират тоя банков сектор. Той в момента е под огромен натиск и сега трябва наднационалната институция ЕЦБ да подпомага определени банки, които са под национален надзор. В един момент ще им кажат, след като искате ЕЦБ да ви подпомага елате сега да ви надзираваме, ние да ви знаем реалното състояние, а не просто да ви подпомагаме и да не може да ви регулираме.

Аделина Марини: Добре, с едно изречение, може ли да очакваме, да се върнем към началото, че в понеделник именно в такава посока може да бъдат предложенията на Меркел и Саркози?

Димитър Ашиков: Аз мисля, че основно ще бъдат по отношение на фискалния съюз.

Аделина Марини: Което би трябвало да включва и нещо подобно ...

Ралица Ковачева: В никакъв случай дума няма да кажат за банките, аз се обзалагам.

Димитър Ашиков: За банките предполагам, че ще си затраят, но банките вероятно ще са разменна монета и ще има някаква търговия, която няма да се покаже и на следващия тур ще бъде предимно за банките.

Аделина Марини: А ЕЦБ ще споменат ли?

Ралица Ковачева: Да, ще споменат, че е независима.

Димитър Ашиков: ЕЦБ е ключов играч, защото ЕЦБ възнаграждава добрите деца, които работят за по-тясна интеграция.

Аделина Марини: Добре, да видим дали така ще стане през следващата седмица, тя ще е много напрегната. Очаквайте ни с нетърпение и следващата събота, защото ще сме си дошли росни-росни от поредния съвет, поредния съдбоносен съвет, който приключва на 9 декември в петък. Така че, на чаша кафе следващата събота ще обсъдим какво решиха там.